Успешно презимуване на червената ескалония

Червената ескалония е вечнозелен храст с ограничена студоустойчивост, затова зимната подготовка има решаващо значение в районите с продължителни мразове. Най-опасни са не само ниските температури, но и комбинацията от замръзнала почва, силно слънце и сух вятър. Добре вкоренените растения на защитено място понасят зимата по-успешно от младите и наскоро засадени екземпляри. Подходящата защита трябва да намалява изсушаването, без да задържа прекомерна влага около листата и стъблата.

Подготовката започва още в края на лятото. Азотното торене се прекратява навреме, за да могат новите леторасти да узреят. Продължителният мек растеж до късна есен увеличава риска от измръзване. Калият и умереното намаляване на поливането подпомагат естественото втвърдяване на тъканите.

Мястото на засаждане определя до голяма степен зимната устойчивост. Южната или западната страна на сграда обикновено предлага по-мек микроклимат. Стената намалява силата на вятъра и отдава част от натрупаната дневна топлина. Ниските вдлъбнати терени, където се събира студен въздух, трябва да се избягват.

Зимната защита не бива да се поставя прекалено рано. При топло есенно време плътното покритие задържа влага и пречи на постепенното закаляване. Материалите се подготвят предварително, но се използват при настъпване на устойчиви студове. Покритието се отстранява или проветрява при продължително затопляне.

Подготовка на градинските растения

Преди зимата почвата около храста се почиства от болни и силно повредени листа. Здравата листовка може да остане като част от органичната защита, ако няма признаци на инфекция. Плевелите се отстраняват, защото задържат влага около основата. Не се извършва дълбоко прекопаване, което може да нарани корените.

Кореновата зона се покрива със слой мулч от компост, кора или сухи листа. Той намалява резките температурни колебания и забавя дълбокото замръзване на почвата. Мулчът не се натрупва директно върху стъблата. Между материала и основата на храста се оставя малко свободно пространство.

При суха есен се прави обилно влагозапасяващо поливане преди трайното замръзване. Влажната почва задържа топлина по-добре от напълно сухата. Това поливане е важно за вечнозелените листа, които продължават да изпаряват вода. При тежка и вече мокра почва допълнително количество не се дава.

Силната резитба се отлага за по-подходящ сезон. Отворените рани и стимулираният нов растеж намаляват устойчивостта към студ. Преди зимата се премахват само счупени, болни или опасно разположени клони. Окончателната оценка на измръзналите части се прави през пролетта.

Покриване и защита от вятър

Младите храсти могат да се обвият с дишащ зимен текстил. Материалът се поставя свободно, без да притиска листата и клонките. При директен контакт с мократа зеленина може да се задържи конденз. Лека рамка от колове създава въздушен слой и предотвратява счупването.

Пластмасовото фолио не е подходящо за непосредствено покриване на короната. То не пропуска въздух и при слънчево време температурата под него се повишава рязко. Нощем кондензът замръзва върху листата и причинява допълнителни повреди. Дишащият текстил осигурява по-стабилна и безопасна среда.

При силно ветровити места е полезен временен ветрозащитен екран. Той се поставя от страната на преобладаващите студени ветрове. Екранът не трябва да затваря храста напълно, защото е необходимо проветряване. Частичното намаляване на въздушния поток е достатъчно, за да ограничи зимното обезводняване.

След обилен снеговалеж натрупаният тежък сняг се отстранява внимателно. Клонките не се удрят, когато са замръзнали, защото лесно се чупят. Снегът се повдига леко отдолу или се оставя да се стопи при по-малко натоварване. Мокрият тежък сняг е по-опасен от сухия и пухкав слой.

Презимуване на ескалония в контейнер

Корените в контейнер замръзват по-бързо от тези в градинската почва. Съдът трябва да се премести до защитена стена или в светло, хладно помещение. Подходящи са неотопляема оранжерия, зимна градина или гараж с прозорец. Тъмното и топло помещение предизвиква отслабване и неестествен растеж.

Ако контейнерът остава навън, той се изолира с няколко слоя подходящ материал. Може да се използват рогозки, зебло или специална изолация за съдове. Дъното се повдига от студената настилка с дървена или изолационна подложка. Дренажните отвори трябва да останат свободни.

Поливането през зимата е ограничено, но не се прекратява напълно. Субстратът се проверява в дни с положителни температури. Малко количество вода се дава, когато горният слой е изсъхнал и кореновата бала не е замръзнала. Постоянно мократа почва в студено време е особено опасна.

Тор не се внася по време на зимния покой. Хранителните вещества не могат да бъдат използвани ефективно при ниски температури. Излишните соли се натрупват и могат да увредят корените. Подхранването се възобновява постепенно едва след появата на активен пролетен растеж.

Пролетно възстановяване след зимата

Покритието се премахва постепенно, когато премине опасността от силни студове. Внезапното излагане на ярко слънце може да причини допълнителни пригори. В облачен ден материалът първо се отваря частично, а след няколко дни се отстранява напълно. При късно застудяване трябва да бъде готов за повторно поставяне.

Кафявите листа не означават непременно, че целият клон е мъртъв. Кората се надрасква леко на малко място, за да се провери тъканта отдолу. Зелената и влажна тъкан показва, че клонът е жив. Сухата кафява сърцевина е знак за измръзване.

Резитбата се прави след започване на новия растеж. Тогава ясно се вижда докъде достига живата част на клоните. Повредените върхове се съкращават до здрава пъпка или странично разклонение. Силно измръзналите стари клони се премахват постепенно, за да не се оголи храстът прекалено рязко.

След зимата поливането и подхранването се възстановяват умерено. Висока доза тор не ускорява безопасно възстановяването и може да изгори отслабените корени. Зрял компост и равномерна влажност са по-подходящо начало. При запазена здрава основа ескалонията често образува нови леторасти дори след сериозни повреди.