Засаждане и размножаване на червената ескалония

Правилното засаждане на червената ескалония създава основата за бързо вкореняване, равномерен растеж и добра устойчивост през следващите години. Храстът предпочита слънчево, топло и защитено място с пропусклива почва. Когато кореновата система не е изложена на продължително преовлажняване, растението се адаптира сравнително лесно. Размножаването най-често се извършва чрез резници, които запазват качествата на майчиното растение.

Най-подходящият период за засаждане е пролетта, след като опасността от силни студове отмине. Така младият храст разполага с цял сезон, за да образува нови корени преди зимата. В райони с мека есен засаждането може да се направи и в началото на есенния период. Трябва обаче да останат достатъчно седмици до първото трайно застудяване.

Растенията, отглеждани в контейнер, могат да се засаждат през по-дълъг период. Това не означава, че горещите летни дни са подходящи за работа. При високи температури листата изпаряват много вода, докато нарушените корени все още не могат да я доставят ефективно. По-хладният облачен ден намалява стреса и улеснява прихващането.

Преди засаждането е важно да се прецени бъдещият размер на храста. Ескалонията не бива да се поставя прекалено близо до стена, пътека или друго голямо растение. Достатъчното пространство позволява нормално развитие на короната и достъп за подрязване. При жив плет разстоянието се определя според желаната плътност и силата на растеж на сорта.

Подготовка на мястото и почвата

Посадъчната яма трябва да бъде по-широка от кореновата бала, но не прекалено дълбока. Широката яма улеснява проникването на младите корени в околната почва. Дъното се разрохква внимателно, без да се оформя дълбок слой от много рохкав материал. Ако растението потъне след поливането, кореновата шийка може да остане под нивото на почвата.

При тежка глинеста земя дренажът трябва да се подобри в по-голяма площ, а не само в самата яма. Малка дупка, напълнена с рохкав субстрат, може да се превърне в съд, който задържа водата около корените. Добавянето на компост и минерален материал към околната почва създава по-плавен преход. При постоянно мокри места е по-разумно да се изгради повдигната леха.

Песъчливата почва пропуска водата бързо и често е бедна на хранителни вещества. В нея се добавят добре разложен компост и качествена градинска пръст. Органичната материя подобрява водозадържането, без да прави почвата задушлива. След засаждането мулчът допълнително ограничава изпарението.

Кореновата бала се накисва добре преди изваждането от контейнера. Ако корените са образували плътни кръгове около стените, те се разплитат внимателно с пръсти. Силно сплетените външни корени могат леко да се прорежат на няколко места. Това ги насочва към околната почва и намалява риска да продължат да растат в кръг.

Техника на засаждане и първи грижи

Храстът се поставя така, че горната повърхност на кореновата бала да бъде на нивото на терена или малко над него. Пространството около корените се запълва постепенно с подготвената почва. Земята се притиска леко с ръце, за да се премахнат големите въздушни кухини. Силното утъпкване не е необходимо и може да влоши въздушния режим.

След засаждането се оформя плитък поливен кръг около растението. Подават се достатъчно количество вода, за да се навлажни цялата коренова бала и околната почва. Ако земята слегне прекалено много, се добавя още субстрат. Кореновата шийка се проверява отново и не се затрупва с допълнителна почва.

Мулчиращият слой се разполага на няколко сантиметра от основата на стъблата. Той ограничава плевелите, задържа влагата и намалява резките температурни промени. Подходящи са компост, ситна кора или добре угнили листа. Пресният дървесен материал не бива да се смесва директно в почвата, защото временно свързва част от азота.

През първите седмици влажността се проверява редовно. Растението трябва да получава вода, преди кореновата бала да пресъхне напълно. Постоянното подгизване обаче е също толкова опасно, колкото и засушаването. Появата на нови твърди листа обикновено показва, че вкореняването протича успешно.

Размножаване чрез резници

Полувдървесинените резници са един от най-надеждните начини за размножаване на ескалонията. Те се вземат през лятото от здрави, добре развити леторасти без цветове. Подходящият резник е достатъчно зрял, за да не увяхва бързо, но все още е гъвкав. Дължината му обикновено е около осем до дванадесет сантиметра.

Долният отрез се прави непосредствено под листен възел с чист и остър инструмент. Листата от долната половина се премахват, за да не загниват в субстрата. Големите горни листа могат леко да се скъсят, ако изпарението е прекалено силно. Основата по желание се третира с препарат за стимулиране на коренообразуването.

Субстратът за вкореняване трябва да бъде чист, въздухопропусклив и умерено влажен. Подходяща е смес от торфен заместител, перлит и дребен пясък. Резниците се поставят така, че поне един оголен възел да бъде под повърхността. Почвата около тях се притиска внимателно, без да се уплътнява силно.

Съдът се държи на светло място без силно пряко обедно слънце. Високата въздушна влажност намалява загубата на вода, но ежедневното проветряване е задължително. Субстратът се поддържа леко влажен, а не мокър. Образуването на нов растеж и съпротивлението при леко издърпване показват, че са се появили корени.

Други възможности за размножаване и отглеждане на младите растения

Връхните меки резници могат да се използват в края на пролетта. Те се вкореняват сравнително бързо, но са по-чувствителни към увяхване и гъбни инфекции. Необходимо е да се поддържа стабилна температура и висока влажност без постоянен конденз. Този метод е по-подходящ за контролирана среда или малък домашен размножител.

Отводите са практичен вариант, когато майчиното растение има ниски и гъвкави клони. Избраният летораст се огъва към почвата и част от него се фиксира в плитка бразда. Кората от долната страна може леко да се нарани, за да се стимулира образуването на корени. Върхът остава над земята и продължава да расте нормално.

След като отводът образува достатъчно корени, той се отделя от майчиното растение. Това обикновено се прави през следващия сезон, без да се бърза. Новият храст се изважда с възможно най-голяма коренова бала. След преместването се полива обилно и временно се пази от силно слънце и вятър.

Младите растения не бива да се подхранват с високи дози тор веднага след вкореняването. Слаб разтвор или малко количество зрял компост е напълно достатъчно. Първата зима е добре да прекарат на защитено място или в хладно, светло помещение без силен мраз. На постоянно място се засаждат, когато кореновата система изпълни добре съда и леторастите са укрепнали.