Засаждане и размножаване на чилийския гравилат

Успешното отглеждане на чилийския гравилат започва с правилно засаждане и внимателен избор на посадъчен материал. Растението се прихваща сравнително лесно, когато корените не се пресушават и почвата е добре подготвена. То може да се размножава чрез разделяне на туфата или чрез семена. Всеки от двата метода има своите особености и е подходящ за различни градинарски цели.

Избор и подготовка на мястото

Мястото трябва да получава поне няколко часа пряка слънчева светлина дневно. В прохладни райони е подходящо пълното слънце, а в горещи градини се предпочита лека следобедна сянка. Почвата не бива да задържа вода след силен дъжд. Добрата циркулация на въздуха предпазва младите растения от гъбни инфекции.

Теренът се почиства старателно от многогодишни плевели. Почвата се прекопава на дълбочина приблизително двадесет и пет до тридесет сантиметра. Добавят се зрял компост и структуриращ материал според първоначалния състав на почвата. При тежка глина е полезно да се внесе минерална фракция, която подобрява оттичането.

Посадъчната яма трябва да бъде малко по-широка от кореновата система. Дъното се разрохква, за да могат новите корени лесно да проникнат в околната почва. Не е необходимо в ямата да се поставя концентриран минерален тор. Силният контакт между корените и торовите гранули може да причини пригори.

Разстоянието между растенията се определя според силата на растеж на сорта. За повечето форми са достатъчни около тридесет до четиридесет сантиметра. По-едрите сортове се нуждаят от повече пространство, за да запазят естествената си форма. Прекалено гъстото засаждане затруднява проветряването и ускорява изтощаването на туфите.

Правилно засаждане и първоначални грижи

Контейнерните растения могат да се засаждат през пролетта или ранната есен. Преди изваждане кореновата бала се полива добре. Ако корените са силно оплели съда, външният им слой се разрохква внимателно. Това им помага по-бързо да проникнат в новата почва.

Растението се поставя така, че основата на листната розетка да остане на нивото на почвената повърхност. Засаждането прекалено дълбоко може да доведе до загниване. Ако кореновата шийка остане високо и открита, корените могат да пресъхнат. След запълване на ямата почвата се притиска леко с ръце.

Полива се обилно непосредствено след засаждането. Водата премахва въздушните кухини и осигурява контакт между корените и почвата. През първите две до три седмици влажността се проверява редовно. Почвата трябва да бъде влажна, но не подгизнала.

Тънък слой мулч ограничава изпарението и растежа на плевели. Между мулча и основата на розетката се оставя малко свободно пространство. В първия сезон не е необходимо силно подхранване. Основната цел е растението да развие стабилна и разклонена коренова система.

Размножаване чрез разделяне

Разделянето е най-надеждният начин за запазване на сортовите характеристики. То е подходящо за добре развити растения на възраст поне три години. Най-добри резултати се получават в началото на пролетта или през ранната есен. Избягва се работа по време на цъфтеж и силни летни горещини.

Преди изваждането почвата около туфата се полива умерено. Растението се изкопава с широка лопата, като се запазват максимално много корени. Полепналата почва се отстранява частично, за да се виждат растежните точки. Туфата се разделя с ръце или с чист нож на няколко жизнени части.

Всяка деленка трябва да има здрави корени, листна розетка и видима пъпка за растеж. Изсъхналите, почернели и кухи тъкани се отстраняват. Твърде малките части се прихващат по-бавно и са по-чувствителни към пресушаване. По-силните деленки обикновено се възстановяват още през същия сезон.

Разделените растения се засаждат незабавно, за да не изсъхват корените. След засаждане се поливат обилно и временно се засенчват при силно слънце. Увехналите листа могат да се съкратят, за да се намали загубата на вода. Новият растеж е сигурен знак, че кореновата система е започнала да работи нормално.

Размножаване чрез семена

Семенното размножаване е подходящо за получаване на повече растения. При сортовите форми потомството може да се различава по цвят, височина и форма на цветовете. Семената се събират, когато семенните главички изсъхнат и започнат лесно да се разпадат. Съхраняват се на сухо и прохладно място до засяването.

Сеитбата може да се извърши в съдове в края на зимата или директно навън през есента. Част от семената покълват по-равномерно след кратък студен период. За тази цел посевът може да се държи няколко седмици при ниска положителна температура. След това се премества на светло и умерено топло място.

Семената се разполагат върху влажен, фин и добре дрениран субстрат. Покриват се с много тънък слой почва или пресят пясък. Влажността се поддържа равномерна чрез внимателно пулверизиране. Преовлажняването трябва да се избягва, защото младите кълнове са чувствителни към сечене.

Разсадът се пикира, когато образува няколко същински листа. Младите растения постепенно се привикват към външни условия преди окончателното засаждане. Между отделните екземпляри се оставя достатъчно място за развитие на розетките. Семенно размножените растения обикновено цъфтят през втората година, макар че силните екземпляри понякога образуват единични цветове по-рано.