Зазимяване на чилийския гравилат

Чилийският гравилат е студоустойчиво многогодишно растение, но зимният му успех зависи в голяма степен от почвения дренаж. Ниските температури обикновено са по-малко опасни от продължителната влага около кореновата шийка. Подготовката започва още през есента с постепенно ограничаване на подхранването и правилно почистване. Различни грижи са необходими за растенията в градината и за тези, които се отглеждат в съдове.

Есенна подготовка на туфите

След края на активния цъфтеж увехналите цветоноси се изрязват. Здравите листа не трябва да се премахват преждевременно. Те продължават да натрупват резервни вещества в корените. Тези запаси подпомагат пролетното възстановяване и образуването на нови цветни пъпки.

Пожълтелите и болни листа се отстраняват постепенно. Особено важно е около туфата да не остават тъкани с петна или признаци на загниване. Заразеният материал се изнася извън лехата. Здравите остатъци могат да се използват за компостиране.

Торенето с азот се прекратява достатъчно рано през лятото. Късното подхранване стимулира мек растеж, който трудно узрява преди студовете. При бедна почва може да се добави малко зрял компост. Той се разпределя около растението, без да покрива центъра на розетката.

През суха есен се извършва дълбоко поливане преди замръзване на почвата. Добре хидратираните корени понасят по-лесно зимните ветрове и температурни колебания. Ако почвата е вече влажна от валежите, допълнителна вода не е необходима. Преовлажняването преди застудяване повишава риска от кореново гниене.

Защита в открита почва

В повечето умерени райони чилийският гравилат зимува без тежко покритие. Лек слой мулч е достатъчен за предпазване от резки температурни промени. Подходящи са сухи листа, раздробена кора или рохкав компост. Материалът трябва да остава въздухопропусклив и да не се слепва в мокра маса.

Мулчът се поставя след първите по-сериозни застудявания. Ако се сложи прекалено рано, почвата остава топла и влажна за по-дълго. Това може да насърчи късен растеж и да създаде укрития за вредители. Центърът на розетката се оставя частично открит.

При безснежна и ветровита зима защитата е по-важна. Повтарящото се замръзване и размразяване може да повдигне кореновата шийка над почвата. Ако това се случи, около растението внимателно се добавя рохкава почва. Не бива да се притъпква върху замръзналата туфа.

Тежките и подгизнали почви изискват предварително подобряване, а не само зимно покритие. Повдигнатата леха намалява задържането на вода около корените. В ниски участъци е добре да се осигури странично оттичане. Дебелото покриване не може да компенсира липсата на дренаж.

Зимуване на растения в съдове

Корените в контейнер са по-изложени на студа, отколкото тези в градинската почва. Съдът може да замръзне изцяло при продължителни отрицателни температури. Затова е добре да се премести до защитена стена или в неотопляемо светло помещение. Мястото не бива да бъде топло, защото растението има нужда от зимен покой.

Саксията може да се увие с изолационен материал. Пространството около нея се запълва със сухи листа, дървесни стърготини или друг рохкав материал. Дренажните отвори трябва да останат свободни. Съдът се поставя върху крачета, за да не задържа вода под основата.

Поливането през зимата е ограничено, но не се прекратява напълно. Субстратът се проверява в по-меките дни. Ако е изсъхнал в дълбочина, се добавя малко вода. Поливане не се извършва непосредствено преди силен мраз.

Контейнерните растения се предпазват и от зимни валежи. Продължителният дъжд или топящият се сняг може да насити субстрата с вода. Частичен навес е полезен, стига да не спира въздушното движение. Плътното покриване с пластмаса без проветрение създава опасна кондензация.

Пролетно откриване и възстановяване

Зимната защита се отстранява постепенно с трайното затопляне. Прекалено ранното разкриване може да изложи младите пъпки на късни мразове. Прекалено късното задържане на мулча поддържа излишна влага. Най-подходящо е работата да се извърши в облачен и сух ден.

Старите листа се изрязват, когато новият растеж стане ясно видим. Не трябва да се дърпат със сила, защото могат да повредят централните пъпки. Инструментът се държи чист и остър. След почистването почвата около туфата се разрохква повърхностно.

Растението се оглежда за омекнали, почернели или изсъхнали части. Малките повреди се изрязват до здрава тъкан. Ако центърът е загинал, но периферията е жизнена, туфата може да се раздели. Здравите деленки се презасаждат в дренирана почва.

Пролетното подхранване започва едва след появата на активен растеж. Малко количество компост или балансиран тор е напълно достатъчно. Поливането се възстановява постепенно според времето. При правилно презимуване гравилатът бързо оформя нова розетка и започва подготовка за цъфтеж.