Засаждане и размножаване на кървавия киселец

Кървавият киселец може да се засажда както в градински лехи, така и в саксии, стига да му се осигурят прохладна среда, плодородна почва и равномерна влага. Размножава се успешно чрез семена, чрез разделяне на добре развити туфи и понякога чрез самозасяване при подходящи условия. Най-добри резултати се получават, когато младите растения не се излагат на засушаване и силна жега. Правилното начало е решаващо, защото добре вкорененото растение по-късно се възстановява по-бързо след беритба и сезонен стрес.

Избор на време и място за засаждане

Най-подходящото време за засаждане е пролетта, когато почвата се е затоплила умерено, но времето все още не е горещо. Може да се засажда и в края на лятото или началото на есента, ако има достатъчно влага. Есенното засаждане позволява на растенията да се вкоренят преди зимата и да тръгнат силно напролет. В много топли райони есента дори е по-подходяща от пролетта.

Мястото трябва да бъде светло, но защитено от най-силното обедно слънце. Леката полусянка подхожда особено добре на растението през летните месеци. В прекалено сенчести условия листата стават по-едри, но цветовете на жилките могат да избледнеят. В напълно открито място пък почвата трябва да се поддържа по-внимателно влажна.

Преди засаждане почвата се обогатява със зрял компост. Добре е лехата да бъде рохкава, чиста от плевели и с добра водопропускливост. Ако почвата задържа вода, трябва да се добави структурен материал, например компост и едър пясък според конкретните условия. Ако почвата е много бедна, органичното подобряване трябва да започне още преди засаждането.

Разстоянието между растенията обикновено трябва да позволява свободно развитие на розетките. При по-гъсто засаждане листната маса се затваря бързо, но рискът от болести се повишава. При по-рядко засаждане растенията стават по-едри и по-лесни за бране. За декоративни бордюри може да се използва по-ритмично разположение, но без прекомерно сгъстяване.

Засаждане от разсад

Разсадът трябва да бъде здрав, компактен и с добре оформени корени. Прекалено издължените растения се прихващат по-трудно и по-често страдат от стрес. Листата трябва да изглеждат свежи, без петна, пожълтяване или следи от вредители. Кореновата бала не бива да бъде нито напълно суха, нито преовлажнена.

Преди засаждане разсадът се полива леко, за да се извади по-лесно от съда. Дупката трябва да бъде достатъчно широка, за да побере корените без прегъване. Растението се поставя на същата дълбочина, на която е било в саксийката. Прекалено дълбокото засаждане може да доведе до загниване на основата.

След засаждане почвата около растението се притиска леко. Това премахва големите въздушни кухини и осигурява добър контакт между корените и почвата. Полива се внимателно, така че водата да достигне кореновата зона. Ако времето е слънчево и топло, първите дни е полезна лека засенчваща защита.

Младите растения не трябва да се берат прекалено рано. Нужно е първо да изградят достатъчна листна маса и силна коренова система. Може да се премахват само повредени или стари листа, ако има такива. Първата истинска беритба се прави, когато розетката е видимо укрепнала.

Размножаване чрез семена

Семената се засяват плитко, защото младите кълнове не трябва да преодоляват дебел почвен слой. Почвата трябва да бъде фина, влажна и добре подравнена. След засяване се покрива с тънък слой пресят субстрат или компост. Полива се с фина струя, за да не се отмият семената.

Покълването е по-равномерно при умерени температури. Ако е прекалено горещо, младите растения поникват неравномерно и се изтощават бързо. Поддържането на постоянна влажност е решаващо през първите седмици. Изсъхването на повърхността може да унищожи част от кълновете.

Когато растенията образуват няколко истински листа, те се прореждат. Прореждането предотвратява конкуренцията за светлина, вода и хранителни вещества. Оставят се най-здравите и добре разположени растения. Извадените млади растения понякога могат да се пресадят, ако корените им не са силно повредени.

При семенно размножаване е възможно да има известна разлика в окраската на листата. Някои растения развиват по-ярки червени жилки, а други изглеждат по-умерено оцветени. За декоративни насаждения е добре да се подбират най-красивите екземпляри. За кулинарна употреба по-важни са нежността, здравината и постоянният растеж.

Разделяне на туфи и последваща грижа

Разделянето на туфи е подходящо за добре развити, здрави растения. Най-добре се прави през пролетта или в началото на есента. Растението се изважда внимателно, като се запазва възможно най-голяма част от корените. След това туфата се разделя на части, всяка с корени и жизнена пъпка.

Разделените части се засаждат веднага, за да не изсъхват корените. Почвата трябва да бъде подготвена предварително и добре овлажнена. След засаждане растенията се поливат обилно, но без да се създава заблатяване. Първите дни е важно да се следи за увяхване и прекомерно слънчево натоварване.

Този метод запазва характеристиките на майчиното растение. Ако то има красиви жилки, добър вкус и силен растеж, разделянето е най-сигурният начин да се повторят тези качества. Семенното размножаване е по-удобно за масово производство, но не винаги дава напълно еднакви растения. Разделянето е особено полезно при декоративни форми.

След прихващане грижата е същата като при възрастните растения. Не се тори силно веднага след разделяне, защото повредените корени са чувствителни. По-добре е да се използва компост и умерена влажност. Когато се появи нов растеж, растението вече показва, че се е възстановило успешно.