Засаждане и размножаване на императорската корона в градината

Правилното засаждане на императорската корона е решаващо за нейното вкореняване, презимуване и бъдещ цъфтеж. Голямата луковица има специфична форма и изисква достатъчно дълбока, добре дренирана почва, в която няма да бъде изложена на продължително задържане на вода. Размножаването е възможно както чрез отделяне на дъщерни луковички, така и чрез семена, но двата метода се различават значително по скорост и практическа приложимост. При любителското отглеждане деленето на луковиците е най-бързият начин за получаване на нови цъфтящи растения.

Подходящ срок и подготовка на мястото

Най-подходящият период за засаждане е в края на лятото и началото на есента, когато луковиците са в покой. Ранното есенно засаждане им дава време да образуват корени преди настъпването на трайните студове. Прекалено късното засаждане може да доведе до по-слабо вкореняване и по-неравномерен старт напролет. Закупените луковици е добре да се засаждат скоро, защото нямат плътна защитна обвивка и могат лесно да губят влага.

Мястото трябва да получава обилна слънчева светлина и да не се намира в ниска част на терена. Застоялата вода през есента и зимата е много по-опасна за луковиците от самия студ. Ако почвата е тежка, целият посадъчен участък трябва да се разрохка и подобри в дълбочина. Повдигната леха е особено полезна в градини с глинест подпочвен слой.

Преди засаждането почвата се обработва достатъчно дълбоко, за да остане рохкава под бъдещото положение на луковицата. Добре узрял компост може да се смеси с градинската почва, когато тя е бедна на органично вещество. Не бива да се поставя пресен оборски тор непосредствено под луковиците, защото високата концентрация на соли и активното разлагане могат да повредят тъканите. При нужда дренажните свойства се подобряват с подходящи минерални добавки.

Разстоянието между растенията трябва да позволява пълно развитие на листната маса и корените. За едрите сортове обикновено е практично да се оставят около 30–40 сантиметра между отделните луковици. При по-гъсто засаждане декоративният ефект в началото е силен, но конкуренцията постепенно се увеличава. Малките групи от няколко растения често изглеждат по-естествено и впечатляващо от единични разпръснати екземпляри.

Правилна техника на засаждане

Луковицата на императорската корона е значително по-едра от тази на много други пролетни луковични растения. Обикновено тя се поставя сравнително дълбоко, така че над нея да има приблизително 15–20 сантиметра почва, а при много едри луковици и повече. Дълбочината трябва да се съобрази и с характера на почвата, като в леки почви е възможно малко по-дълбоко засаждане. Прекалено плитко поставените луковици са по-изложени на температурни колебания и механични повреди.

Характерната вдлъбнатина в центъра на луковицата понякога може да задържи вода. Поради това много градинари я поставят леко наклонена, така че водата да не се събира продължително във вдлъбнатината. Това е особено полезно при по-влажни и тежки почви. В добре дрениран субстрат правилната структура на почвата остава по-важна от самия наклон.

На дъното на посадъчната ямка почвата трябва да бъде рохкава, но не прекалено мека и неуплътнена. Луковицата се поставя внимателно, без силно притискане или повреждане на месестите ѝ части. След това ямката се запълва постепенно с фина почва, така че около луковицата да не остават големи въздушни кухини. Повърхността се притиска леко и при сухо време се полива умерено.

Мястото на засаждане е полезно да бъде отбелязано, защото през лятото надземната част напълно изчезва. Така се избягва случайното повреждане на луковиците при прекопаване или засаждане на други растения. Маркирането е особено практично в смесени многогодишни лехи, където растителността се променя през сезона. Постоянното разместване на почвата около луковиците не е желателно.

Размножаване чрез дъщерни луковички

С течение на времето добре развита майчина луковица може да образува по-малки дъщерни луковички. Те са генетично идентични с родителското растение и затова запазват характеристиките на сорта. Това е най-надеждният метод, когато целта е да се увеличи броят на растенията с определен цвят и височина. Разделянето обикновено се извършва през периода на покой.

Луковиците се изваждат внимателно след пълното изсъхване на надземната част. Почвата около тях е по-добре да се разрохка с вила на известно разстояние, вместо да се работи непосредствено до луковицата с остра лопата. След изваждането дъщерните луковички се отделят внимателно, без излишно нараняване. Повредените или меки части трябва да бъдат отстранени, ако показват признаци на загниване.

Едрите дъщерни луковици могат да бъдат засадени почти по същия начин като възрастните. Малките луковички се поставят по-плитко и се оставят да нарастват няколко сезона, преди да достигнат размер за цъфтеж. През този период е важно листата им винаги да завършват естествения си цикъл. Колкото по-добре се възстановяват запасите всяка година, толкова по-бързо младите растения достигат зрялост.

Не е необходимо установените туфи да се разделят ежегодно. Излишното безпокойство може да прекъсне вкореняването и да намали цъфтежа през следващия сезон. Разделяне има смисъл, когато растенията са силно сгъстени, когато се налага преместване или когато са необходими нови екземпляри. При добри условия между отделните разделяния могат да минат няколко години.

Размножаване със семена

Размножаването със семена е възможно, но изисква значително повече време и търпение. След успешно опрашване цветовете образуват семенни кутийки, които трябва да се оставят да узреят напълно. Семената се събират, когато кутийките започнат да изсъхват, но преди да се разпилеят. Те се засяват най-добре сравнително скоро след узряването.

Семената преминават през естествен период на студ, който подпомага покълването. Поради това есенната сеитба в открит съд или защитена леха е практичен вариант. Субстратът трябва да бъде добре дрениран и да остава умерено влажен, без да се подгизва. Покълването може да бъде неравномерно и част от семената може да се активират по-късно.

Младите растения първоначално образуват много малки луковички и се развиват бавно. Те трябва да бъдат оставени да натрупват хранителни резерви през всяка вегетация, без преждевременно премахване на листата. До първия цъфтеж могат да минат няколко години. Затова семенното размножаване се използва по-често от селекционери и от градинари, които приемат дългия период на изчакване.

При сортовите растения семенното поколение невинаги повтаря напълно характеристиките на майчиното растение. Цветът, височината и формата могат да варират, особено ако в близост растат различни сортове. Това може да бъде недостатък, когато се търси точно копие, но е интересно при експериментално отглеждане. За запазване на конкретен сорт размножаването чрез дъщерни луковици остава по-сигурният подход.