Болести и вредители по императорската корона и ефективна профилактика

Императорската корона е сравнително устойчиво луковично растение, когато се отглежда на слънчево място в добре дренирана почва, но при неподходящи условия може да бъде засегната от гниене, листни петна и различни вредители. Най-сериозните проблеми обикновено възникват при задържане на вода около луковицата или при многократно отглеждане на растения с повредена тъкан. Сред насекомите особено внимание заслужават червените лилиеви бръмбари и техните ларви, които могат бързо да унищожат листата. Редовният оглед и добрата хигиена в лехата са далеч по-ефективни от късното третиране на вече силно увредени растения.

Неинфекциозни проблеми и неправилни условия

Много симптоми, които изглеждат като заболяване, всъщност са резултат от неподходящи условия на отглеждане. Пожълтяване на листата по време на активния пролетен растеж може да бъде причинено от прекомерна влажност, силно засушаване или повреждане на корените. Деформираните стъбла понякога са следствие от късна слана или механична повреда. Затова диагнозата трябва да започва с оценка на почвата, времето и режима на грижи.

Недостигът на светлина води до издължаване и отслабване на стъблата. При продължително засенчване цъфтежът намалява, а растенията могат да се накланят към източника на светлина. Това състояние не се коригира с допълнително торене. По-подходящо е преместването на луковиците на по-слънчево място през периода на покой.

Излишъкът от азот също може да направи растенията меки и прекалено буйни. Такива тъкани са по-податливи на пречупване и понякога на вторични инфекции. При съмнение за прекомерно торене е разумно подхранването да се намали и да се остави растението да завърши естествения си цикъл. Балансираната почвена хранителност е по-добра от честото прилагане на концентрирани торове.

Физиологичните повреди от студ обикновено се появяват по най-младите части на растението. Листните краища могат да покафенеят, а нежните цветни пъпки понякога се деформират след силно късно застудяване. Ако основата и голяма част от листната маса останат здрави, растението често продължава развитието си. Повредената тъкан се премахва само ако започне да загнива или напълно изсъхне.

Загниване на луковиците и гъбни заболявания

Загниването на луковиците е един от най-опасните проблеми при императорската корона. Основната предпоставка е продължително мокра, студена и слабо аерирана почва, в която корените получават недостатъчно кислород. Засегнатите растения могат да изостават в развитието, да пожълтяват необичайно рано или изобщо да не се покажат напролет. При изваждане луковицата може да бъде мека, обезцветена и с неприятна миризма.

Профилактиката започва още преди засаждането с осигуряване на ефективен дренаж. Тежката почва трябва да се подобри в достатъчно голям обем, а не само в самата посадъчна ямка. Поливането трябва да се намалява след началото на летния покой. Влажните ниски места в градината е по-добре изобщо да не се използват за тази култура.

При установяване на локално загниване луковицата може внимателно да бъде извадена и оценена. Силно омекнали и широко засегнати екземпляри е по-разумно да бъдат отстранени, за да не останат като източник на инфекция. При ограничено поражение повредената тъкан може да се изреже до здрава част с дезинфекциран инструмент. Преди повторно засаждане мястото на среза трябва да просъхне, а условията на почвата да бъдат коригирани.

По листата могат да се развият и петна при продължително влажно време и лоша циркулация на въздуха. Силното сгъстяване на растенията и постоянното мокрене на листата увеличават риска. Напояването е по-добре да насочва водата към почвата, а не върху надземната маса. Отстраняването на силно засегнатата растителна тъкан намалява количеството инфекциозен материал в лехата.

Червен лилиев бръмбар и неговите ларви

Червеният лилиев бръмбар е лесно разпознаваем по яркочервеното тяло на възрастните насекоми. Той напада различни представители на лилиевите растения и може да се храни и с императорската корона. Възрастните прогризват листата, но особено сериозни щети причиняват ларвите. При масово нападение растението може да бъде обезлистено за кратко време.

Проверките трябва да започнат още когато издънките се развият напролет. Възрастните бръмбари често се намират по долната страна на листата или около младите връхни части. При приближаване могат да паднат на земята и да останат неподвижни, което затруднява откриването им върху тъмна почва. Редовният ръчен контрол е много ефективен при малък брой растения.

Ларвите имат неприятен защитен навик да покриват тялото си с тъмна маса, което ги прави по-трудни за разпознаване. Те обикновено се намират по долната страна на листата и се хранят активно. При ранно откриване могат механично да бъдат отстранени заедно със засегнатите листни участъци. В малка градина това често е достатъчно, за да се предотврати сериозно нападение.

Силно нападнатите растения губят листна площ именно когато трябва да натрупват резерви за следващата година. Дори ако цветоносът вече е прецъфтял, защитата на зелените листа остава важна. Повтарящите се нападения в продължение на няколко сезона могат постепенно да отслабят луковиците. Затова контролът не трябва да приключва веднага след края на цъфтежа.

Охлюви, листни въшки и други вредители

Охлювите могат да повредят младите издънки, особено при влажна пролет и гъста растителност. Те нагризват нежните листа и понякога оставят характерни неравни отвори по младите стъбла. Редовното премахване на растителни остатъци и прекомерно дебел мулч намалява местата за укриване. При малки насаждения вечерният оглед е ефективен начин за ранно откриване.

Листните въшки понякога се събират по младите части и цветоносите. Малките колонии обикновено не причиняват сериозни проблеми на силно растение. При масово развитие те могат да деформират нежните тъкани и да отделят лепкав секрет. Силна струя вода или подходящ биологично съобразен контрол често е достатъчен при ранно нападение.

Подземните вредители рядко са основният проблем, но повредени луковици могат да станат по-податливи на вторично загниване. При изваждане на луковици трябва да се проверява за изгризани участъци, тунели или необичайно омекване. Механично увреденият посадъчен материал не бива да се съхранява продължително във влажна среда. Здравите и плътни луковици имат значително по-добър шанс за успешно вкореняване.

Характерната миризма на растението понякога се свързва с отблъскване на определени животни, но не трябва да се разглежда като надеждна защита. Гризачи и други животни могат да се държат различно според местните условия и наличната храна. По-сигурният подход е физическата защита на ценните насаждения, когато в градината има постоянен проблем. Системното наблюдение винаги е по-надеждно от разчитането на предполагаем отблъскващ ефект.

Профилактика и градинска хигиена

Най-ефективната профилактика е да се започне със здрав посадъчен материал. Луковиците трябва да бъдат плътни, без големи меки участъци, активна плесен или неприятна миризма. Малки естествени вдлъбнатини и следи от старото стъбло не бива автоматично да се приемат за заболяване. Съмнителните луковици е по-разумно да се отделят от останалите.

Добрата циркулация на въздуха намалява времето, през което листата остават мокри след дъжд. Растенията не трябва да се притискат от прекалено гъста растителност, особено във влажни места. Поливането в основата е по-подходящо от постоянното дъждуване върху листата. Сутрешното напояване допълнително позволява на повърхностната влага да се изпари по-бързо.

Инструментите, използвани за отстраняване на загнила тъкан, трябва да се почистват между отделните растения. Болни растителни остатъци не е желателно да остават в непосредствена близост до здравите луковици. При сериозен проблем с почвено гниене трябва да се подобрят условията, вместо просто да се засади нова луковица на същото място. Без отстраняване на причината проблемът вероятно ще се повтори.

Редовният оглед на растенията веднъж на няколко дни през активния сезон позволява повечето проблеми да бъдат открити рано. Малка колония от вредители или единично листно петно се контролира много по-лесно от масово нападение. Здравото растение в подходяща среда има значително по-добра естествена устойчивост. Добрата профилактика започва с агротехниката и едва след това с необходимостта от специализирани средства за растителна защита.