Зимуване на императорската корона и защита на луковиците от студ и влага

Императорската корона е студоустойчиво многогодишно луковично растение и в повечето райони може успешно да зимува директно в почвата. Основният зимен риск обикновено не е ниската температура, а продължителното задържане на вода около луковицата при студено време. Добре вкоренените растения понасят зимата надеждно, когато почвата е дълбока, рохкава и добре дренирана. Затова подготовката за зимуване започва още с правилния избор на място и подходящата структура на почвата.

Естествена студоустойчивост и подготовка за зимата

След края на пролетната вегетация надземната част на императорската корона постепенно изсъхва. Луковицата остава под земята и прекарва лятото и зимата в състояние на покой или ограничена активност. През есента тя може да започне образуване на корени, преди температурите да станат трайно ниски. Добре вкоренената луковица е значително по-устойчива от късно засадения посадъчен материал.

В края на сезона сухите остатъци от стъблото могат да бъдат премахнати след пълното им отмиране. Не е необходимо да се изкопава цялата зона или да се разрохква дълбоко около луковиците. Така лесно могат да бъдат повредени корените или самите луковици. Лекото почистване на повърхността е достатъчно.

Есенното торене с високи дози азот не е подходящо. То не подобрява зимоустойчивостта и може да стимулира нежелани меки тъкани при други растения в лехата. Ако почвата е бедна, тънък слой добре узрял компост може да се внесе повърхностно. Основното подхранване на императорската корона остава по-подходящо през активната пролетна фаза.

В райони с нормална снежна покривка снегът действа като естествен изолатор и намалява резките температурни колебания. Проблеми възникват по-често при редуване на размразяване и силен студ в мокра почва. Затова физическата защита от студ има смисъл само ако не създава прекалено влажна среда. Добрата водопропускливост остава най-важната зимна защита.

Дренаж и контрол на зимната влажност

През студените месеци изпарението е слабо и почвата съхне много по-бавно. Ако луковицата се намира в плътна глина, водата може да остане около нея дни или седмици. Това увеличава вероятността от загниване дори при температури, които самото растение би понесло без проблем. Ниските места в градината следователно са особено неподходящи.

Повдигнатите лехи осигуряват естествено по-добро оттичане и са добър избор при тежки почви. Кореновата зона трябва да бъде достатъчно дълбока, защото повърхностен слой рохкава почва върху непропусклива глина не решава проблема напълно. Водата трябва да има възможност да се отведе и от по-дълбоките слоеве. При постоянен проблем е по-разумно да се промени мястото на засаждане.

Зимното поливане на растения, отглеждани в открита градинска почва, обикновено не е необходимо. Естествените валежи осигуряват достатъчно влага в повечето климатични условия. Допълнително вода може да е необходима само при необичайно продължителна суха есен след ново засаждане. Дори тогава почвата трябва да се остави да се отцеди свободно.

Дебел слой мокри листа върху посадъчното място може да задържа прекалено много влага. Ако есенната шума се натрупва в плътна маса, част от нея е добре да бъде отстранена. Лек и въздушен мулч може да смекчи температурните колебания, но не бива да създава запечатан влажен слой. Балансът между изолация и проветряване е по-важен от максималната дебелина.

Зимуване на новозасадени и млади растения

Наскоро засадените луковици имат по-малко време за образуване на корени и затова могат да бъдат по-чувствителни към неблагоприятни условия. Това е една от причините засаждането да не се отлага прекалено дълго през есента. Добре подготвената почва позволява на корените да проникнат бързо в околния слой. Луковицата не трябва да се мести след започване на вкореняването.

При първа зима в по-студен район може да се използва умерен защитен мулч. Материалът трябва да бъде сух, въздушен и да не образува плътна водонепропусклива маса. След преминаване на най-силните студове прекомерното покритие постепенно се отстранява. Това позволява на почвата да се затопли и на младите издънки свободно да достигнат повърхността.

Ранните пролетни издънки могат да бъдат изложени на късни слани, въпреки че самата подземна луковица е добре защитена. При прогнозирано силно застудяване появилите се надземни части могат временно да се покрият. Лек градински текстил е по-подходящ от непропускливо пластмасово фолио. Покритието трябва да се отстрани, когато опасността премине.

Младите растения, получени от малки дъщерни луковички, също могат да останат в почвата през зимата. Те трябва да бъдат засадени на подходяща дълбочина и в добре дрениран субстрат. Постоянното изваждане всяка есен обикновено не е необходимо и може да забави установяването. Стабилното място позволява постепенно изграждане на по-едра луковица.

Зимуване на растения в саксии

Саксийно отглежданите луковици са по-изложени на температурни колебания, защото стените на съда не осигуряват изолацията на дълбоката градинска почва. Кореновата система може да замръзне по-силно при продължителен студ, особено в малки контейнери. Затова се предпочита голям, устойчив на замръзване съд. По-големият обем почва поддържа по-стабилна температура.

Саксията може да се премести на защитено открито място близо до стена, където е предпазена от силен вятър и продължителен дъжд. Не е необходимо луковицата да се държи в топло помещение. Напротив, естественият студен период е нормална част от сезонния ѝ цикъл. Прекалено топлото зимуване може да наруши естествения ритъм на растението.

При силни студове съдът може да бъде изолиран отвън с подходящ защитен материал. Изолацията трябва да обхваща предимно стените на контейнера, без да запечатва напълно повърхността на почвата. Дренажните отвори винаги трябва да останат свободни. Натрупването на вода в долната част на саксията е по-опасно от краткотрайното повърхностно замръзване.

През зимата субстратът се поддържа леко влажен, но не мокър. Под навес понякога може да пресъхне прекомерно, затова е полезно периодично да се проверява. Полива се само в дни без силен мраз и с малко количество вода. С настъпването на пролетта поливането постепенно се увеличава в съответствие с появата на новия растеж.