Съхранение на тиквата през зимата

Успешното съхранение на тиквите през зимата започва с определянето на точния момент за тяхното прибиране от градината. Трябва да изчакаш плодовете да достигнат пълна физиологична зрялост, за да имат те най-добра издръжливост и вкус. Един от най-сигурните признаци е втвърдяването на кората, която не трябва да се поддава на натиск с нокът. Цветът на тиквата трябва да бъде наситен и типичен за съответния сорт, без зелени участъци около дръжката.

Дръжката на добре узрялата тиква става твърда, суха и придобива дървовидна структура с леки пукнатини. Трябва да обърнеш внимание и на листата на самото растение – те обикновено започват да жълтеят и съхнат, когато плодовете са готови. Звукът при леко почукване върху тиквата трябва да бъде глух и плътен, което показва добра плътност на месото. Ако тиквата звучи „кухо“, тя може да е престояла твърде дълго или да е дехидратирана.

Важно е да прибереш реколтата преди настъпването на първите сериозни есенни слани, които могат да повредят кората. Трябва да следиш прогнозата за времето много внимателно в края на септември и през октомври. Лекото замръзване на повърхността може да изглежда безобидно, но то драстично намалява срока на годност при съхранение. Повредената от студа тъкан бързо става входна врата за гнилостни бактерии.

Ако тиквите са узрели по-рано, можеш да ги оставиш на полето за няколко дни при сухо и слънчево време. Трябва обаче да ги предпазваш от директно слънце през най-горещите часове, ако температурите са все още високи. Окончателното прибиране трябва да става в сух ден, за да се избегне внасянето на влага в помещението за съхранение. Правилната преценка на момента е първата крачка към дългото ползване на плодовете.

Техника на прибиране и транспортиране

Прибирането на тиквите трябва да става много внимателно, за да се избегне всякакво нараняване на повърхността или дръжката. Трябва винаги да оставяш част от дръжката с дължина от пет до десет сантиметра при отрязването на плода. Никога не носи тиквата, държейки я само за дръжката, защото тя лесно може да се отчупи и да причини бързо загниване. Използвай остра ножица или нож, за да направиш чист разрез без разкъсвания на тъканите.

По време на транспортирането тиквите не трябва да се подхвърлят или да се удрят една в друга в ремаркето или количката. Трябва да поставиш мека подложка от слама или картон на дъното на съда за пренасяне, за да омекотиш вибрациите. Всяка малка драскотина или вдлъбнатина по кората може да се превърне в огнище на гниене след няколко месеца. Внимателното отношение към всеки отделен плод се отплаща с минимални загуби през зимата.

Ако по плодовете има остатъци от пръст, трябва да ги почистиш внимателно със суха кърпа или мека четка. Трябва да избягваш миенето на тиквите с вода, тъй като влагата в пукнатините около дръжката е опасна. Ако все пак се наложи мокро почистване, тиквите трябва да изсъхнат напълно на проветриво място преди прибиране. Сухата повърхност е най-добрата защита срещу развитието на повърхностни плесени.

Сортирането на реколтата веднага след прибирането ще ти спести много неприятности по-късно през сезона. Трябва да отделиш всички плодове с наранявания, липсващи дръжки или меки петна за по-бърза консумация. Само най-здравите и перфектно оформени екземпляри са подходящи за дългосрочно съхранение в изба или склад. Добрата организация при прибирането е ключът към минимални отпадъци през зимата.

Процес на закаляване и подготовка

Закаляването или „кюрингът“ е важен междинен етап, през който кората на тиквата се доизсушава и втвърдява допълнително. Трябва да поставиш тиквите на топло, сухо и добре проветриво място за период от една до две седмици. Оптималната температура за този процес е между двадесет и двадесет и пет градуса по Целзий. През това време малките повърхностни драскотини се затварят и се образува здрава защитна бариера.

Можеш да извършиш закаляването на закрито в оранжерия или в добре осветено от слънцето помещение. Трябва да разположиш плодовете в един слой, така че да не се докосват и въздухът да циркулира свободно около тях. Периодичното обръщане на тиквите помага за равномерното изсушаване на всички страни, включително и на долната. Този процес е задължителен за сортовете с по-тънка кора, които са по-деликатни.

По време на закаляването нишестето в тиквата започва да се превръща в захари, което подобрява вкусовите качества на плода. Трябва да знаеш, че недоизсушената тиква губи много повече тегло по време на съхранението поради изпарение на вътрешната влага. Правилно закалената тиква има „метален“ звук при чукане и е много по-издръжлива на температурни колебания. Не прескачай този етап, ако искаш да имаш пресни тикви до следващата пролет.

След края на периода на закаляване трябва още веднъж да прегледаш всеки плод за евентуално появили се дефекти. Трябва да отстраниш тези, които показват признаци на омекване или имат необичаен мирис. Само след като си сигурен в качеството на продукцията, можеш да я преместиш на постоянното място за зимуване. Подготовката изисква време, но тя е най-добрата застраховка за твоя труд.

Условия в склада и текущ контрол

Мястото за съхранение трябва да бъде сухо, тъмно и с постоянна температура между десет и петнадесет градуса. Трябва да избягваш влажни мазета, където тиквите бързо ще мухлясат и ще започнат да гният откъм дръжката. Добрата вентилация е абсолютно необходима, за да се отвежда отделяният от плодовете въглероден диоксид и влага. Поставянето на тиквите върху дървени скари или рафтове е много по-добро от съхранението им директно на пода.

Не съхранявай тиквите заедно с ябълки или круши, тъй като тези плодове отделят етилен, който ускорява зреенето и развалянето. Трябва периодично да проверяваш състоянието на насажденията и да отстраняваш всеки плод, който започва да се разваля. Една гнила тиква може бързо да зарази съседните, ако няма достатъчно разстояние между тях. Внимателното наблюдение веднъж седмично е напълно достатъчно за поддържане на реда.

Светлината в склада трябва да бъде минимална, за да не се стимулира покълването на семената вътре в плода. Трябва да следиш за появата на гризачи, които могат сериозно да повредят кората на тиквите в търсене на храна. Използването на мрежи на прозорците и затварянето на всички отвори ще предпази реколтата ти от нежелани гости. Сигурността на склада е от голямо значение за дългосрочния успех.

Ако забележиш, че влажността в помещението се повишава твърде много, можеш да използваш влагоабсорбатори или да проветряваш по-често. Трябва да знаеш, че оптималната влажност за тиквите е около петдесет до шестдесет процента. При по-ниска влажност плодовете ще започнат да губят тегло и месестата им част ще стане влакнеста. Балансираната среда в склада гарантира, че тиквите ще запазят своите витамини и полезни свойства за дълго.