Лимоновото дръвче е светлолюбива култура и качеството на осветяването пряко влияе върху неговия растеж, цъфтеж и плододаване. Недостатъчната светлина води до издължени леторасти, редки листа и отслабена устойчивост. Прекалено силното слънце след внезапна промяна също може да причини сериозни пригори. Най-добрият подход е да се осигури обилна, но постепенно увеличавана светлина според сезона.

Естествена светлина в помещение

В помещение лимонът трябва да бъде поставен възможно най-близо до светъл прозорец. Южното изложение обикновено осигурява най-много светлина през зимата. Югоизточните и югозападните прозорци също могат да бъдат много подходящи. Северното изложение рядко е достатъчно без допълнително осветление.

Стъклото намалява количеството светлина, достигащо до листата. Замърсените прозорци, плътните завеси и голямото разстояние от прозореца допълнително ограничават осветяването. Дори преместване само с един метър навътре в стаята може значително да намали светлинната интензивност. Затова декоративното разположение не трябва да бъде за сметка на физиологичните нужди.

Короната трябва да получава светлина възможно най-равномерно. Растението може постепенно да се завърта, но не и рязко по време на цъфтеж. Малко завъртане през определен период подпомага симетричното развитие. Ако лимонът постоянно се накланя към прозореца, това е ясен признак за едностранно осветяване.

Прахът върху листата намалява способността им да използват наличната светлина. Листата могат внимателно да се почистват с мека влажна кърпа. Не е необходимо да се използват препарати за изкуствен блясък. Чистата листна повърхност диша по-добре и извършва по-ефективно фотосинтеза.

Слънце на открито и предпазване от пригори

На открито лимоновото дръвче може да получава няколко часа пряка слънчева светлина дневно. Сутрешното слънце е особено благоприятно, защото е силно, но по-малко изгарящо. Следобедната светлина също е полезна, ако растението е привикнало постепенно. Най-силните обедни лъчи могат да бъдат проблем при растения, изнесени направо от помещение.

Закаляването започва на светло, но защитено място. През първите дни короната получава само кратки периоди пряко слънце. Времето постепенно се увеличава, докато листата се адаптират. Този процес позволява на растението да изгради по-устойчиви тъкани.

Слънчевият пригор се проявява като бледи, жълтеникави или кафяви петна. Най-често се засягат листата от страната, обърната към силното слънце. Повредените участъци остават видими, докато листото опадне естествено. Ако новите листа са здрави, обикновено не е необходимо друго действие освен корекция на осветяването.

Самата саксия също трябва да бъде защитена от прегряване. Тъмните пластмасови съдове могат да достигнат много висока температура на директно слънце. Прегрятата коренова система усвоява по-трудно вода и хранителни вещества. Поставянето на саксията в светла кашпа или засенчването на стените ѝ намалява този риск.

Недостиг на светлина и допълнително осветяване

При недостатъчна светлина новите леторасти стават дълги, тънки и с големи разстояния между листата. Короната губи плътността си, а листата често са по-светли. Цъфтежът намалява или напълно спира. Растението става по-чувствително към преовлажняване, защото използва по-малко вода.

През зимата недостигът на светлина е особено силен в топли помещения. Високата температура поддържа активността, но краткият ден не осигурява достатъчно енергия. Това несъответствие води до изтощаване и окапване на листата. Намаляването на температурата или добавянето на изкуствено осветление възстановява баланса.

Растителната лампа трябва да бъде поставена на подходящо разстояние от короната. Ако е прекалено далеч, светлината няма да бъде достатъчна. Ако е прекалено близо, може да нагрее или повреди листата. Продължителността на осветяването трябва да допълва естествения ден, без растението да остава постоянно осветено.

Допълнителната светлина дава най-добри резултати, когато се съчетае с правилно поливане. Силно осветеният лимон използва повече вода от растение в тъмна и прохладна среда. Режимът трябва да се коригира според реалната активност на растението. Светлината, температурата и влагата винаги трябва да се разглеждат като взаимно свързани фактори.