Резитбата е една от най-важните агротехнически практики в грижата за сладкия кестен, която има за цел да регулира растежа и плододаването на дърветата, да поддържа тяхното здраве и да удължи продуктивния им живот. Чрез целенасоченото премахване на определени клони и леторасти се влияе върху формирането на короната, разпределението на хранителните вещества и светлинния режим вътре в нея. Правилно извършената резитба, съобразена с възрастта на дървото и поставените цели, е ключов фактор за получаването на редовни и качествени добиви. Тази дейност изисква познания за биологията на дървото и прецизност при изпълнението.
Основните цели на резитбата на сладкия кестен могат да бъдат няколко. При младите дървета основната цел е формирането на здрава и добре структурирана корона, която да може да издържи на бъдещия товар от плодове и неблагоприятни климатични условия. При плододаващите дървета резитбата цели да поддържа баланс между растежа и плододаването, да осигури добро осветяване и проветряване на короната и да поддържа производството на качествени плодове. При по-старите дървета може да се наложи подмладяваща резитба за възстановяване на жизнеността и продуктивността им.
Най-подходящото време за извършване на основната резитба е през периода на покой на дърветата – от късната есен след листопада до края на зимата, преди началото на сокодвижението. Извършването на резитба през този период намалява стреса за дървото и риска от изтичане на сок от раните. Леки резитби, като премахване на лакомци (силно растящи вертикални леторасти), могат да се правят и през лятото (зелена резитба), което спомага за по-доброто осветяване на плодовете и пренасочване на хранителни вещества към тях.
За извършването на резитбата са необходими качествени и добре заточени инструменти – овощарска ножица за по-тънките клонки, трион за по-дебелите клони и ножица с дълги дръжки за по-високите части на короната. Всички инструменти трябва да бъдат редовно почиствани и дезинфекцирани, особено при преминаване от едно дърво на друго, за да се предотврати разпространението на болести. Всички по-големи отрези (с диаметър над 2-3 см) трябва да се заглаждат и замазват с овощарска замазка, за да се предпазят от изсъхване и проникване на патогени.
Резитба за формиране на короната
Тази резитба се прилага при младите дървета през първите няколко години след засаждането и е от решаващо значение за изграждането на бъдещата им структура. Целта е да се създаде здрав централен водач (ствол) и правилно разположени скелетни клони, които да формират основата на короната. Обикновено се избират 3 до 5 силни, добре развити клона, които са разположени спираловидно около водача и на различно разстояние един от друг, за да не си пречат. Тези клони трябва да имат широк ъгъл на отклонение от ствола, което ги прави по-здрави и устойчиви на счупване.
Още статии по тази тема
През първата година след засаждането, ако фиданката е единичен летораст, тя се съкращава на височина около 80-100 см, за да се стимулира разклоняването. През следващата пролет се избира най-силният и вертикално растящ летораст за водач, а от страничните се подбират няколко за първия етаж на скелетните клони. Всички останали клонки, особено тези, които са твърде ниско разположени или са с много остър ъгъл, се премахват. Избраните скелетни клони се съкращават леко, за да се стимулира тяхното разклоняване.
През следващите 2-3 години процесът продължава, като се формират следващите етажи на короната, ако се цели етажна формировка, или просто се оставя дървото да се развива по-свободно, като се поддържа водачът и се премахват само конкурентните, преплитащите се и неправилно растящите клони. Важно е да се поддържа доминираща роля на централния водач, докато дървото достигне желаната височина. След това върхът му може да бъде съкратен, за да се ограничи вертикалния растеж и да се насърчи разрастването на короната встрани.
Правилно формираната корона е отворена, добре осветена и проветрива, което е предпоставка за добро здраве и обилно плододаване в бъдеще. Грешките, допуснати по време на формиращата резитба, са трудни за коригиране на по-късен етап и могат да доведат до структурни слабости на дървото. Затова е важно тази резитба да се извършва внимателно и с ясна представа за желаната крайна форма на короната.
Резитба на плододаващи дървета
След като дървото влезе в период на пълно плододаване, целта на резитбата се променя. Основната задача вече е да се поддържа постигнатата форма на короната, да се поддържа баланс между растежа на дървесината и плододаването и да се осигури постоянно подмладяване на плододаващите клонки. Сладкият кестен плододава предимно на едногодишни леторасти, израснали през текущата година, поради което е важно да се стимулира умерен годишен прираст.
Още статии по тази тема
Основната резитба на плододаващите дървета е прореждащата. Тя се извършва всяка година или през година през периода на покой. Премахват се всички болни, счупени, изсъхнали и преплитащи се клони. Короната се прорежда, като се отстраняват клони, които растат навътре, кръстосват се или са твърде гъсто разположени. Целта е да се подобри проникването на слънчева светлина и циркулацията на въздух във всички части на короната. Това подобрява качеството на плодовете и намалява риска от гъбни болести.
Освен прореждането, се извършва и съкращаване на някои клони. По-стари, увиснали и изтощени клони, които вече не дават добър прираст, могат да се съкратят до по-млада и силна странична клонка, която да поеме тяхната функция. Това е вид подмладяваща резитба, която поддържа жизнеността на короната. Прекалено дългите едногодишни леторасти също могат да бъдат леко съкратени, за да се избегне прекомерно натоварване с плодове и оголване в основата им.
Интензивността на резитбата трябва да бъде съобразена със силата на растеж на дървото. Дървета със слаб растеж се режат по-силно, за да се стимулира растежът на нови леторасти. Обратно, дървета с твърде буен вегетативен растеж се режат по-слабо, за да се насочат повече хранителни вещества към плододаване. Поддържането на този баланс е ключът към получаването на стабилни и високи добиви година след година.