Презимуване на новогвинейската импатиенс

Новогвинейската импатиенс не понася студ и в райони със зимни температури под нейната граница на комфорт трябва да бъде прибрана навреме. Макар често да се отглежда като едногодишно декоративно растение, тя може да се съхрани през зимата в светло и умерено топло помещение. Успешното презимуване изисква по-малко вода, почти никакво торене и постоянен контрол за вредители. Целта не е растението да цъфти обилно през зимата, а да остане здраво до пролетното възстановяване.

Подготовка преди прибиране

Растението трябва да се прибере преди нощните температури да паднат опасно ниско. Добре е това да стане, когато нощите започнат трайно да се доближават до около 12 градуса. Ако се изчака първият сериозен студ, листата и стъблата могат да пострадат необратимо. Стресирано от студ растение презимува много по-трудно.

Преди преместване трябва да се направи внимателен оглед. Долната страна на листата, младите връхчета и основата на стъблата са най-важните места за проверка. Белокрилки, листни въшки, акари и трипси често се скриват именно там. Ако растението се внесе с вредители, топлата стая може да ускори размножаването им.

Добре е да се премахнат сухи цветове, увредени листа и слаби стъбла. Това намалява излишната листна маса и подобрява проветрението. Лекото оформяне помага растението да заеме по-малко място и да се адаптира по-лесно. Силна резитба непосредствено преди зимата обаче не е желателна, ако растението вече е отслабено.

Саксията и повърхността на субстрата също трябва да бъдат почистени. Паднали листа и стари цветове могат да задържат влага и да станат среда за плесени. Ако почвата изглежда уплътнена или мирише неприятно, растението трябва да се провери за коренови проблеми. При здрави корени е достатъчно внимателно почистване и умерено коригиране на режима.

Условия през зимата

Най-подходящото място за презимуване е светло помещение с умерена температура. Идеални са первази с ярка разсеяна светлина, зимни градини или светли коридори без студени течения. Температурите около 15 до 20 градуса са по-подходящи от много топла стая с недостатъчна светлина. При прекалена топлина и слаб светлинен поток растението се издължава и отслабва.

Пряката близост до радиатор не е добра. Сухият и горещ въздух изтощава листата и благоприятства появата на акари. Ако няма друго място, трябва да се осигури по-висока влажност около растението, без да се мокрят постоянно листата. Подложка с влажни камъчета може да помогне, стига саксията да не стои директно във вода.

Студените прозорци също могат да бъдат проблем. Листата, които докосват ледено стъкло, могат да получат повреди. При проветряване растението не трябва да бъде изложено на внезапен студен въздушен поток. Кратките температурни шокове понякога причиняват масово опадане на листа.

Светлината е решаваща за запазване на жизнеността. Ако естествената светлина е много слаба, растението ще намали растежа си и може да загуби част от листата. Допълнително осветление може да бъде полезно при ценни сортове или при желание за запазване на майчино растение. Дори тогава не бива да се очаква същият цъфтеж като през лятото.

Поливане и подхранване през покоя

През зимата поливането трябва да бъде значително по-умерено. Растението използва по-малко вода, защото растежът е по-бавен и изпарението е по-слабо. Почвата трябва да остане леко влажна, но горният слой може да засъхва повече, отколкото през лятото. Постоянно мокър субстрат в хладно помещение е пряк път към кореново гниене.

Преди всяко поливане е добре да се провери състоянието на почвата. Ако саксията е тежка и субстратът е влажен в дълбочина, поливането се отлага. По-добре е да се даде по-малко вода и да се наблюдава реакцията на растението. Рязкото пресушаване също не е полезно, защото може да доведе до окапване на листа.

Торене през зимата обикновено не е необходимо. Ако растението не расте активно, добавените хранителни вещества остават в субстрата и повишават солевата концентрация. Това може да увреди корените и да влоши състоянието на листата. Само при много светли условия и видим нов растеж може да се приложи силно разреден тор.

Към края на зимата режимът постепенно се променя. Когато денят се удължи и растението покаже нови връхчета, поливането леко се увеличава. Подхранването започва внимателно с ниска концентрация. Така растението се събужда без рязък стрес и се подготвя за активния сезон.

Възстановяване през пролетта

Пролетното възстановяване започва с оглед и почистване. Сухите, слаби и издължени стъбла се премахват или съкращават. Това стимулира ново разклоняване и подобрява формата. Резитбата трябва да бъде съобразена със силата на растението, защото прекалено силното рязане може да го забави.

Ако корените са изпълнили саксията или субстратът е стар, пресаждането е полезно. Новата почва трябва да бъде лека, чиста и богата, но не тежка. При пресаждане се проверява кореновата система и се отстраняват повредени части. След това растението се полива умерено и се държи на светло място без силен стрес.

Изнасянето навън трябва да бъде постепенно. Растение, прекарало зимата в помещение, не е готово веднага за вятър, силно слънце и температурни колебания. Първо се поставя на защитено място за няколко часа дневно. Постепенното закаляване намалява риска от слънчеви пригори и увяхване.

След стабилизиране на времето растението може да се върне към нормални сезонни грижи. Поливането се увеличава, торенето става по-редовно и се осигурява подходяща светлина. Ако старото растение е загубило декоративност, от здравите му връхчета могат да се вземат резници. Така се запазва сортът и се получават млади, по-компактни растения за новия сезон.