Тъй като наталската слива произхожда от топли климатични зони, нейната издръжливост на ниски температури е ограничена и изисква специално внимание през зимата. В райони с умерен климат, където се наблюдават отрицателни температури, растението трябва да бъде преместено на защитено място или добре изолирано. Подготовката за зимния период започва още през есента, когато метаболитните процеси на храста започват естествено да се забавят. Правилното управление на този период е критично за оцеляването на екземпляра и успешното му пробуждане през следващата пролет.
Минималната температура, която растението може да понесе за кратко време без сериозни поражения, е около нула градуса по Целзий. Продължителното излагане на студ обаче води до измръзване на младите клонки и необратимо увреждане на кореновата система. Ако отглеждате храста в саксия, най-сигурният начин е да го приберете на закрито в светло и неотопляемо помещение. Идеалната температура за зимуване варира между пет и десет градуса, което позволява на растението да навлезе в дълбок покой.
През периода на почивка поливането трябва да бъде силно ограничено, като се поддържа само минимална влажност в почвата. Почвата трябва да бъде почти суха, тъй като при ниски температури рискът от гниене на корените се увеличава многократно поради забавеното изпарение. Никога не използвайте студена вода за поливане през зимата, тъй като това може да причини шок на спящото растение. Торенето трябва да бъде напълно преустановено, за да не се провокира нов растеж, който би бил слаб и етиолиран поради липсата на достатъчно светлина.
Светлината остава важен фактор дори и през зимата, затова изберете най-слънчевия прозорец в хладното помещение за вашето растение. Ако забележите, че листата започват да капят, това може да бъде признак за твърде сух въздух или липса на светлина, но често е и естествен процес на разреждане на короната. Проветряването на помещението в по-топлите дни е полезно, стига растението да не е изложено на директно течение. Внимателно проверявайте за вредители, тъй като сухият въздух в помещенията може да стимулира появата на акари дори през зимата.
Преходът обратно към външните условия през пролетта трябва да бъде постепенен и плавен, за да се избегне стрес от рязката промяна на светлината и температурата. Започнете да изнасяте растението на открито само през деня на полусенчесто място за няколко часа, като постепенно увеличавате престоя му. След като преминат всички опасности от пролетни слани, можете да го върнете на постоянното му слънчево място в градината или на терасата. Този период на аклиматизация гарантира, че растението ще започне новия сезон със здрава листна маса и енергия за цъфтеж.
