Висящият амарант е растение с тропически произход, което предопределя неговото поведение към студа. В нашите климатични условия той се отглежда предимно като едногодишна градинска култура. Ниските зимни температури са пагубни за неговата сочна и топлолюбива структура. Разбирането на този жизнен цикъл помага за правилното планиране на есенните дейности. Растението спира своя растеж веднага щом нощните температури паднат под десет градуса. Първата сериозна есенна слана напълно унищожава надземната вегетативна маса на храста. Листата почерняват бързо, а стъблата губят своята здравина и падат на земята. Това е естественият край на жизнения път на открито. Въпреки едногодишния си характер в градината, растението притежава огромен репродуктивен потенциал за възпроизводство. Оцеляването на вида през зимата се осигурява чрез формирането на милиони устойчиви семена. Семената са способни да издържат на ниски температури, скрити в почвения слой. Пролетта те поникват отново, давайки начало на новото поколение растения. За градинарите е важно да знаят, че запазването на майчиното растение на открито е невъзможно. Никакви защитни покрития или мулчиране не могат да спасят корена от замръзване на почвата. Затова стратегията за презимуване се фокусира върху събирането на семена или оранжерийно отглеждане. Този подход гарантира присъствието на културата в градината и през следващата година.
Подготовка за края на сезона
Есенната подготовка започва с намаляване на поливането в края на септември. Това помага на растението да се насочи към пълното узряване на семената. Спирането на всякакво торене през този период е задължително за правилния финал. Растението трябва по естествен път да завърши своя вегетативен цикъл. Преди настъпването на трайните студове се извършва редовен оглед на съцветията за зрялост. Жълтеникавият или кафяв цвят на семенните кутийки е знак за готовност за прибиране. Работата трябва да се свърши в сух и слънчев ден за избягване на мухъл. Влагата по време на събирането може да увреди качеството на семената. След като семената са събрани, останалата биомаса трябва да се премахне от лехите. Стъблата се отрязват ниско до земята и се изкореняват основните коренища. Почистването на мястото предпазва градината от натрупване на вредители и болести през зимата. Растителните остатъци могат да се компостират, ако са напълно здрави. Дълбокото прекопаване на освободената почва е последната важна стъпка преди зимата. Обръщането на почвения слой изкарва на повърхността скритите какавиди на вредните насекоми. Студът през зимата естествено унищожава голяма част от тези неприятели в градината. Така почвата се дезинфекцира и подготвя за новите пролетни насаждения.
Събиране и съхранение на семена за пролетта
Събирането на семена е най-лесният и сигурен начин за осигуряване на разсад за пролетта. Дългите висящи съцветия се отрязват внимателно и се поставят в хартиени торби. Торбите се окачват на сухо, проветриво и тъмно място за доизсушаване. Този процес отнема около две до три седмици в зависимост от влажността. След пълното изсъхване семената се отделят лесно чрез леко разтръскване или очукване. Получената смес се пресява през фино сито за отстраняване на растителните остатъци. Чистите семена имат лъскава, тъмна повърхност и са много дребни по размер. Правилното почистване улеснява последващото точно дозиране при сеитба. Съхранението трябва да става в хартиени пликове или плътно затворени стъклени бурканчета. Пластмасовите опаковки не са препоръчителни, тъй като могат да задържат остатъчна влага и да предизвикат мухъл. Опаковките задължително се надписват с името на сорта и годината на събиране. Мястото за съхранение трябва да бъде хладно, сухо и напълно тъмно. Кълняемостта на семената се запазва на високо ниво за период от няколко години. Въпреки това използването на пресни семена от предходния сезон дава най-добри резултати. Проверката на кълняемостта в края на зимата помага за планиране на нужните количества. Този прост метод гарантира изобилие от нов посадъчен материал напролет.
Отглеждане като многогодишно растение в оранжерии
Запазването на растението като многогодишно изисква наличието на отопляема оранжерия или зимна градина. Екземплярите, предназначени за това, се отглеждат в големи преносими контейнери през лятото. Преди първите есенни слани контейнерите се пренасят на защитено и топло място. Това прекъсва прекия контакт със суровите зимни условия на открито. В оранжерията температурата не трябва да пада под дванадесет градуса по Целзий през нощта. Светлината остава критичен фактор, което може да наложи използването на изкуствено доосветяване. Поливането се намалява драстично, тъй като изпарението през зимата е минимално. Почвата се поддържа едва влажна, за да се избегне гниене на корените. През зимата растението преминава в състояние на относителен покой и може да загуби част от листата си. Това е нормална реакция към намалената интензивност на естествената слънчева светлина. Торенето се спира напълно до настъпването на първите пролетни седмици. През този период вниманието е насочено към поддържане на общата жизненост. В началото на пролетта растението се подрязва силно за стимулиране на нов растеж. С повишаването на температурите се увеличават поливането и се подновява редовното торене. Тези презимували екземпляри започват да цъфтят много по-рано от отгледаните от семена. Този метод изисква повече усилия, но дава впечатляващи и ранни резултати.
