Презимуване на бугенвилея

Успешното презимуване е най-голямото предизвикателство при отглеждането на този тропически храст в умерения климат. Тъй като растението не издържа на ниски температури, подготовката за зимата трябва да започне отрано. Правилното управление на периода на покой гарантира здравето на корените и обилния цъфтеж през следващото лято. Всеки детайл от температурния режим до поливането има критично значение за оцеляването.

Подготовка за зимния период

Постепенното намаляване на поливането в края на летния сезон е първата важна стъпка. Почвата трябва да остава суха за по-дълги периоди между отделните намокряния. Този процес дава сигнал на растението, че настъпва време за забавяне на жизнените функции. Всички азотни торове се спират напълно още в края на месец август.

Санитарната резитба преди прибирането улеснява преместването и пести място в помещението. Дългите и слаби есенни клонки се скъсяват с около една трета от дължината им. Отстраняват се всички останали изсъхнали цветове и увредени листа по стъблата. Тази хигиена намалява риска от пренасяне на скрити вредители и спори на болести в дома.

Моментът за прибиране се определя от нощните температури на въздуха навън. Когато термометърът падне под десет градуса, съдовете трябва да се преместят на защитено място. Изчакването на първите слани е груба грешка, която може да убие нежното растение. По-добре е прибирането да стане малко по-рано, отколкото да се рискува измръзване.

Почистването на външната страна на саксиите също не трябва да се пренебрегва при пренасянето. Подложките се измиват добре за отстраняване на градински охлюви или яйца на насекоми. Земната повърхност може да се посипе с тънък слой чист пясък за предпазване от мушици. Тези дребни детайли осигуряват спокойствие в затвореното зимно пространство.

Оптимални условия в помещението

Температурата в зимната градина или стаята трябва да бъде между осем и дванадесет градуса. Този хладен режим е идеален за поддържане на пълна фаза на покой без предварителен растеж. Твърде топлите стаи стимулират развитието на слаби и етиолирани клонки поради липса на светлина. Прекалено ниските градуси под пет обаче крият сериозен риск от измръзване на корените.

Светлината остава важен фактор, дори когато растението е хвърлило по-голямата част от листата си. Оптималният вариант е поставянето на саксията близо до южен или западен прозорец. При пълна липса на светлина в тъмни мазета корените отслабват и растението може да загине. Прозрачните хладни предверия или остъклени тераси са перфектното място за презимуване.

Въздушният обмен в помещението трябва да бъде редовен, но без образуване на опасни течения. Застоялият въздух при ниски температури създава перфектни условия за развитие на сиво гниене. Проветряването се извършва в по-топлите обедни часове на деня за кратко време. Саксиите не трябва да се излагат на директния хладен поток от отворения прозорец.

Изолацията на саксията от студения под предпазва кореновата система от измръзване. Поставянето на дървена подложка или парче стиропор под съда е отлична градинарска практика. Студът от плочките или бетона се предава бързо на почвата в контейнера. Тази малка предпазна мярка спасява фините корени от термичен шок през януари.

Режим на грижи през зимата

Поливането през зимните месеци се свежда до абсолютния възможен минимум в практиката. Субстратът се овлажнява съвсем леко веднъж на две или три седмици според изсъхването. Почвата трябва да бъде само толкова влажна, че да не изсъхне напълно коренната бала. Прекомерната влага в комбинация с хладен въздух води до бързо изгниване.

Пръскането на клоните с вода е напълно излишно и дори вредно през този период. Липсата на листа означава, че растението няма как да изпарява и усвоява тази повърхностна влага. Капките вода по голите клонки могат да стимулират развитието на гъбични патогени. Сухата среда е по-безопасно за растението, докато то се намира в състояние на сън.

Наблюдението за поява на вредители не трябва да спира дори през зимните месеци. Памукчестите въшки често се активизират в хладни помещения при ниска въздушна влажност. Редовният преглед на стъблата позволява откриването им преди да са направили големи колонии. При откриване на единични екземпляри те се отстраняват ръчно с напоен тампон.

Опадането на всички листа през декември е напълно естествен процес за вида. Това не трябва да плаши градинаря, тъй като е нормална реакция за пестене на ценна енергия. Голите стъбла изглеждат безжизнени, но те запазват своята жизненост в сърцевината на дървесината. Лекото остъргване на кората показва свеж зелен слой под нея.

Пролетно събуждане и изнасяне

Процесът на събуждане започва в края на февруари с увеличаването на деня. Температурата в помещението може постепенно да се повиши с няколко градуса за стимул. Поливането се увеличава много внимателно веднага след появата на първите зелени пъпки. Това е знак, че коренната система възобновява своята активна смукателна функция.

Първата пролетна резитба се извършва преди появата на новите големи листа. Тогава се оформят скелетните клони и се премахват всички изсъхнали през зимата части. Тази операция стимулира мощна вълна от нов растеж в основата на клонките. Инструментите трябва да бъдат много остри за получаване на чисти и гладки срезове.

Изнасянето на открито се планира едва след преминаване на всички пролетни слани. Обикновено това се случва през май, когато нощните градуси са стабилно над дванадесет. Първите седмици на открито изискват задължително засенчване през най-горещите часове на деня. Директното слънце веднага след зимната стая може да изгори младите тъкани.

Първото подхранване се прави две седмици след изнасянето на постоянното лятно място. Използва се тор с малко повече азот за стартиране на вегетативните процеси. Растението бързо възстановява листната си маса под въздействието на чистия въздух и слънцето. С това цикълът се затваря и започва подготовката за новия обилен цъфтеж.