Кръглоглавият декоративен лук се нуждае от умерена влага по време на активния растеж и от сравнително суха почва през летния покой. Неправилното поливане е сред най-честите причини за загниване, слаб цъфтеж и преждевременно пожълтяване. Подхранването трябва да подпомага развитието на луковицата, без да предизвиква прекомерно нарастване на листната маса. Най-добри резултати се постигат чрез съобразяване с почвата, сезона и действителното състояние на растенията.
Водни потребности според сезона
През есента новозасадените луковици се нуждаят от умерена влага за начално вкореняване. Ако почвата е естествено влажна от валежите, допълнително поливане не е необходимо. В суха есен се прави еднократно по-дълбоко поливане след засаждането. Повърхността се оставя да просъхне преди следващо овлажняване.
През зимата растенията обикновено не се поливат в открита почва. Валежите осигуряват достатъчна влага, а ниските температури намаляват изпарението. Особено опасно е съчетанието между студена почва и задържана вода. То може да доведе до постепенно разпадане на луковиците.
През пролетта потребността от вода се увеличава с развитието на листата и цветоносните стъбла. Поливане се извършва при продължително сухо време и видимо просъхване на почвата. Целта е влагата да достигне до кореновата зона. Честото повърхностно мокрене не стимулира дълбоко и устойчиво вкореняване.
След цъфтежа поливките се разреждат и постепенно се прекратяват. Пожълтяването на листата показва преминаване към покой, а не непременно недостиг на вода. Опитът листата да се запазят зелени чрез обилно поливане е вреден. Сухият летен период подпомага узряването и съхраняването на луковиците в почвата.
Още статии по тази тема
Правилна техника на поливане
Водата се насочва към почвата около растенията, а не върху съцветията и листата. Мокренето на надземните части увеличава влажността между растенията и може да подпомогне развитието на петна. Поливането в основата е по-ефективно и намалява загубите от изпарение. Капковата система е подходяща само ако е настроена на умерен режим.
Най-доброто време за поливане е сутрин. Почвената повърхност и случайно намокрените листа имат време да изсъхнат преди нощта. Вечерното поливане в хладно време задържа влагата твърде дълго. Това е особено нежелателно при плътни насаждения.
Количеството вода трябва да бъде достатъчно за навлажняване в дълбочина, но без образуване на локви. След поливането се наблюдава колко бързо течността попива. Ако водата остава на повърхността, почвата вероятно е уплътнена или слабо пропусклива. В такъв случай първо се подобрява структурата, а не се увеличава честотата на поливане.
В съдове влажността се проверява по-често, защото ограниченото количество субстрат изсъхва по-бързо. Саксията трябва да има достатъчно дренажни отвори. Водата в подложката се отстранява веднага след оттичането. Постоянното потапяне на дъното причинява недостиг на кислород около корените.
Още статии по тази тема
Основно торене преди и след засаждане
Преди засаждането почвата се подобрява с умерено количество добре разложен компост. Пресният оборски тор не е подходящ, защото може да изгори младите корени и да задържи прекалено много влага. Органичният материал се смесва равномерно с почвата. Не трябва да остава концентриран непосредствено под луковицата.
При бедни почви може да се внесе гранулиран тор с балансирано съдържание на основните хранителни елементи. Фосфорът подпомага вкореняването, а калият участва в укрепването на тъканите и регулирането на водния баланс. Азотът е необходим, но количеството му трябва да бъде умерено. Излишъкът насърчава листата за сметка на цветовете.
При есенно засаждане не е необходимо силно азотно подхранване. Растението трябва да образува корени, а не нежна надземна маса. Подходящи са торове за луковични растения с по-високо относително съдържание на фосфор и калий. Дозата винаги се съобразява с плодородието на конкретната почва.
След няколко години на едно място запасите от хранителни вещества могат постепенно да намалеят. Тънък слой зрял компост, внесен през есента или ранната пролет, подобрява почвата без рязко преторяване. Компостът не се натрупва плътно върху шийката на растенията. При тежки почви органичното вещество се комбинира с материали за по-добър дренаж.
Подхранване през активния растеж
Първото пролетно подхранване се прави след появата на листата. Подходящ е бавноразтворим тор за луковични или цъфтящи растения. Той се разпределя равномерно върху влажна почва. Гранулите не бива да остават върху листата, защото могат да причинят изгаряния.
Второ леко подхранване може да се приложи при оформяне на цветоносните стъбла. На този етап калият подпомага устойчивостта и качеството на цъфтежа. Не е необходимо да се използват високи дози, ако растенията са силни и почвата е плодородна. Прекомерното торене не увеличава пропорционално броя на цветовете.
Течните торове действат бързо и са полезни при отглеждане в съдове. Те се прилагат само върху предварително навлажнен субстрат. Торенето върху сухи корени може да доведе до висока концентрация на соли и тъканни повреди. Разтворът се приготвя в по-ниска, а не в по-висока от препоръчаната концентрация.
След прецъфтяването може да се внесе умерено количество калиево подхранване, докато листата са все още зелени. То подпомага натрупването на резерви в луковицата. След началото на пожълтяването торенето се прекратява. Растение в покой не може да използва ефективно допълнителните хранителни вещества.
Признаци за недостиг и излишък
Бледозелените листа и слабият растеж могат да показват недостиг на азот. Същите признаци обаче се появяват и при повредени корени или прекалено влажна почва. Преди торене трябва да се провери състоянието на субстрата. Добавянето на тор към загниващи корени влошава проблема.
Слабото образуване на цветоносни стъбла може да бъде свързано с недостиг на светлина, прекалено малки луковици или небалансирано хранене. Не винаги причината е липса на тор. Растенията, подхранвани с много азот, често образуват обилни листа, но малко цветове. Балансът между елементите е по-важен от общото количество.
Кафявите върхове и засъхването след торене могат да показват висока концентрация на соли. В съдове излишните соли се натрупват по-бързо, особено при твърда вода. Субстратът може внимателно да се промие, ако дренажът е отличен. След това подхранването се прекратява, докато растението се възстанови.
Прекомерното поливане се разпознава по омекване на листната основа, неприятна миризма и нестабилност на растението в почвата. Недостигът на вода обикновено причинява отпускане и сухи краища, без тъканите да стават воднисти. Точната преценка изисква проверка на почвата в дълбочина. Само наблюдението на повърхността може да доведе до погрешна реакция.