Презимуването на това топлолюбиво растение е критичен момент, който определя дали ще му се радвате и през следващата година. Тъй като видът произхожда от региони с тропически климат, той няма естествена издръжливост на ниски температури. Първите есенни слани бързо увреждат крехката надземна част на храста, превръщайки листата в тъмна маса. Навременната подготовка преди настъпването на трайните студове е ключът към спасяването на клубените.
Преди настъпването на застудяването е важно да се спре напълно всякакво поливане и подхранване на цветята. Този процес дава знак на растението, че е време да прехвърли хранителните вещества от листата към корените. Стъблата започват постепенно да изсъхват, което е напълно нормално явление за този преходен период от годината. Внимателното наблюдение на прогнозата за времето ще ви помогне да изберете идеалния момент за действие.
Ако планирате да оставите клубените в земята в по-топлите региони, подготовката включва радикално изрязване на стъблата. Над земята се оставят само десетина сантиметра, които да маркират мястото на растението в лехата. След това зоната се покрива с дебел слой защитен мулч от листа, слама или смърчови клони. Тази изолация предпазва горния почвен слой от вредното влияние на леките зимни замръзвания.
За регионите с по-суров климат изкопаването е единственият сигурен начин за гарантиране на оцеляването на вида. Подгответе си предварително необходимите инструменти, сухи каси и материали за опаковане на коренищата. Не изчаквайте почвата да замръзне напълно, тъй като това ще затрудни работата и може да повреди клубените. Ранните и организирани действия спестяват време и предпазват ценния посадъчен материал от увреждане.
Изкопаване и почистване на кореновиве клубени
Самото изкопаване трябва да се извършва изключително внимателно с помощта на градинска вила или права лопата. Инструментът се забива в почвата на разстояние поне тридесет сантиметра от основата на главното стъбло. Това разстояние предпазва дебелите и сочни клубени от разрязване или механично натъртване по време на работа. Внимателно повдигнете цялата земна маса заедно с кореновата система на повърхността.
Още статии по тази тема
След изваждането на клубените, излишната пръст се отстранява внимателно с ръце или с мека градинска четка. Не се препоръчва миенето им с вода, освен ако почвата не е изключително тежка и лепкава кал. Ако все пак се наложи миене, клубените трябва да се изсушат перфектно преди следващите стъпки. Влагата по повърхността по време на съхранение е основна причина за развитие на мухъл.
Остатъците от стъблата се подрязват на височина около пет сантиметра от основата на кореновата шийка. Огледайте внимателно всеки един клубен за следи от вредители, наранявания или меки участъци с гниене. Наранените или болни екземпляри трябва да се отделят веднага, за да не заразят здравия материал. Здравите клубени трябва да изглеждат плътни, твърди и с равномерен кафяв цвят.
Почистените коренища се подреждат на един слой в проветриво и топло помещение за първоначално просушване. Този процес, известен като „лекуване“, отнема около една седмица и помага за заздравяване на малките драскотини. Кожицата на клубена става по-плътна, което намалява изпарението на вътрешната влага през зимата. Правилно просушеният материал има много по-големи шансове за успешно презимуване без проблеми.
Оптимални условия за съхранение през зимата
Мястото за зимно съхранение трябва да отговаря на няколко много важни температурни и влажностни критерия. Идеалната температура трябва да се поддържа постоянно в границите между пет и десет градуса по Целзий. Ако е твърде студено, съществува сериозен риск от измръзване, а при твърде топло време клубените могат да се събудят преждевременно. Мазета, изолирани гаражи или остъклени неотопляеми тераси са най-подходящите помещения за целта.
Още статии по тази тема
Влажността на въздуха в помещението също трябва да бъде умерена и добре балансирана през зимните месеци. Твърде сухият въздух води до сбръчкване и пълно изсъхване на клубените, при което те губят жизненост. За предпазване от изсъхване коренищата се поставят в кашони или пластмасови щайги, пълни с подходящ субстрат. Сух торф, дървени стърготини или чист речен пясък са перфектните материали за засипване.
Клубените се подреждат така, че да не се допират директно един в друг в кутията за съхранение. Това ограничава разпространението на евентуално гниене, ако някой от тях започне да се разваля. Кутиите трябва да имат вентилационни отвори, които да осигуряват слаб, но постоянен обмен на въздух. Пълната липса на вентилация създава задушна среда, която провокира развитието на опасни гъбички.
Периодичната проверка на съхранявания материал – поне веднъж месечно – е задължително правило за всеки отговорен градинар. По време на проверката меките или започнали да гният клубени се отстраняват веднага без отлагане. Ако забележите прекомерно изсъхване, субстратът може леко да се напръска с вода с помощта на пулверизатор. Тези лесни и бързи проверки гарантират, че през пролетта ще имате здрав и готов за засаждане материал.
Пролетно събуждане и повторно засаждане в градината
С настъпването на първите топли пролетни дни, обикновено през месец март, започва процесът на събуждане. Касите се изнасят на по-топло и светло място, за да се стимулира появата на първите растежни пъпки. Ако клубените са презимували успешно, по тях бързо се забелязват малки зелени или розови кълнове. Това е вълнуващ момент, който показва, че зимната грижа е била напълно успешна.
Преди засаждането на открито, клубените могат да се засадят временно в големи саксии на закрито за ранен старт. Този метод позволява на растението да развие листа още преди преминаването на късните пролетни слани. Когато времето омекне напълно, развитите вече храсти просто се прехвърлят в градинските лехи без стрес. Този подход гарантира много по-ранен и обилен цъфтеж през новото лято.
Почвата на постоянното място се прекопава дълбоко и се обогатява с пресен компост или органични торове. Клубените се засаждат на същата дълбочина, на която са били през миналата година, за правилно развитие. Внимателно уплътнете пръстта около тях, за да осигурите добър контакт на корените със земята. Първото поливане трябва да бъде умерено, за да не се предизвика шок у събуждащото се растение.
След засаждането е добре мястото да се маркира ясно, за да не бъде увредено при последващи градински дейности. Младите кълнове растат изключително бързо под влияние на пролетното слънце и топлата почва. В рамките на няколко седмици градината отново ще бъде изпълнена с обемни и зелени храсти. Успешното презимуване доказва, че с малко усилия природата може да се възобновява успешно всяка година.