Светлината определя компактността, аромата, цвета на листата и способността на лимоненото мушкато да образува здрави нови издънки. Растението предпочита много ярко осветление и обикновено се развива най-добре при няколко часа пряко слънце дневно. Силата на лъчите обаче се променя според сезона, изложението и това дали саксията е на закрито или навън. Постепенното привикване към по-силна светлина е също толкова важно, колкото и самото количество слънце.
Най-подходящо изложение
Източният прозорец осигурява меко сутрешно слънце и обикновено е много подходящ за лимонено мушкато. Листата получават достатъчно енергия, без да бъдат изложени на най-силната следобедна жега. Югоизточното изложение също създава добри условия през по-голямата част от годината. При добре осветено място междувъзлията остават по-къси и короната се сгъстява.
Южният прозорец предлага най-много светлина през зимата и ранната пролет. През лятото обаче пространството зад стъклото може да стане прекалено горещо. Леко засенчване в обедните часове предпазва листата от прегряване и изгаряне. Важно е въздухът около саксията да се движи и нагретият прозорец да не създава затворена гореща зона.
Западното изложение получава силно следобедно слънце, което през лятото може да бъде по-тежко от сутрешното. Растението може да се развива добре там, ако е привикнато постепенно и разполага с достатъчно влага. Светлата завеса намалява интензивността през най-горещите часове. При прохладно време защитата може да бъде премахната, за да не се ограничава излишно осветлението.
Северният прозорец често не осигурява достатъчно светлина за компактен растеж. Растението може да оцелее, но обикновено се издължава и образува по-малко ароматна листна маса. Преместването по-близо до стъклото подобрява положението само частично. При липса на по-светъл прозорец допълнителна растителна лампа е практично решение.
Още статии по тази тема
Разпознаване на недостиг и излишък
При недостатъчна светлина новите стъбла се удължават силно и се накланят към прозореца. Листата се разполагат на голямо разстояние едно от друго и могат да останат по-дребни. Цветът често става по-блед, а долните листа постепенно опадат. Растението изглежда рехаво дори когато не страда от недостиг на вода или хранителни вещества.
Слабо осветеното лимонено мушкато използва влагата по-бавно. Ако режимът на поливане не се промени, почвата остава мокра твърде дълго и корените започват да страдат. Затова преместването на по-тъмно място винаги трябва да бъде съпроводено с по-внимателно поливане. Торенето не може да компенсира недостига на светлина и често само усилва издължаването.
Прекалено силното слънце причинява избелели или светлокафяви сухи петна. Повредата обикновено се появява върху страната, обърната към източника на светлина. Листата могат да се завиват, а почвата да изсъхва необичайно бързо. Най-често това се случва след внезапно изнасяне навън без период на закаляване.
Слънчевото изгаряне не се лекува и повредената тъкан остава видима. Ако листът все още е предимно зелен, той може да бъде оставен, докато растението образува нова листна маса. Условията се коригират чрез временно засенчване и постепенно привикване. Прекомерното поливане не е правилна реакция на пригори, защото може да създаде вторичен проблем с корените.
Още статии по тази тема
Светлина през сезоните
През пролетта слънчевата интензивност бързо се увеличава, дори когато въздухът остава сравнително хладен. Растение, прекарало зимата в помещение, трябва постепенно да се приближава към по-силното слънце. Първоначално са достатъчни кратки периоди на сутрешно огряване. Постепенното закаляване позволява на листата да изградят по-добра защита.
През лятото саксията на открито може да получава няколко часа пряко слънце. В много горещи райони леката следобедна сянка намалява загубата на вода и прегряването. Светлата настилка и стените отразяват лъчите и могат значително да увеличат общото натоварване. Мястото трябва да се оценява според действителната температура около листата, а не само според посоката на изложението.
През есента лимоненото мушкато може постепенно да бъде преместено към най-светлата налична позиция. Слънцето вече е по-ниско и по-слабо, а рискът от пригори намалява. Добрата светлина помага на тъканите да узреят преди зимата. Растението обаче трябва да бъде прибрано навреме, защото светлото място не го защитава от слана.
През зимата всеки час естествена светлина е ценен. Саксията стои близо до чист прозорец, но без листата да докосват студеното стъкло. Прахът по листата се отстранява внимателно, за да не ограничава допълнително осветяването. При топло зимуване допълнителната лампа помага за поддържане на по-компактни и здрави издънки.
