Изисквания за светлина на сладкия кестен

Светлината е един от най-важните фактори на околната среда, който пряко влияе върху растежа, развитието и плододаването на сладкия кестен. Като светлолюбиво дърво, то има високи изисквания към интензивността и продължителността на слънчевото греене. Достатъчното количество светлина е абсолютно необходимо за ефективното протичане на фотосинтезата – процесът, при който растението произвежда хранителни вещества, необходими за всички негови жизнени функции. Разбирането на тези изисквания е от решаващо значение при избора на място за засаждане и при формирането на короната, с цел осигуряване на максимална продуктивност и добро здравословно състояние на дърветата.

Сладкият кестен вирее най-добре на открити, слънчеви места, където получава пряка слънчева светлина през по-голямата част от деня. Минималното изискване е за поне шест до осем часа пряко слънцегреене дневно по време на вегетационния период. При недостатъчна светлина, например при засаждане на сенчести места или в твърде гъсти насаждения, фотосинтетичната активност на дървото намалява. Това води до забавен растеж, по-слабо развитие на леторастите и по-малки и бледи листа.

Липсата на достатъчно светлина се отразява изключително негативно и на плододаването. Залагането на цветни пъпки, цъфтежът, опрашването и формирането на плодовете са процеси, които изискват много енергия, произведена чрез фотосинтеза. В засенчени условия дърветата образуват значително по-малко цветове, завръзът е слаб, а плодовете, ако изобщо се формират, са по-дребни, с по-ниско качество и често остават празни. Засенчените клони във вътрешността на короната постепенно отслабват и загиват.

Изборът на терен е от първостепенно значение. Южните, югозападните и югоизточните склонове са най-подходящи за създаване на кестенови насаждения, тъй като те осигуряват максимално излагане на слънчева светлина през целия ден. Трябва да се избягват северни склонове, както и места, които са в сянката на по-високи дървета, сгради или други препятствия. Правилното планиране на разстоянията на засаждане също е от съществено значение, за да се избегне взаимното засенчване на дърветата, когато пораснат.

Влияние на светлината върху растежа и развитието

Светлината играе ключова роля във формирането на структурата и архитектурата на дървото. Явлението, известно като фототропизъм, кара клоните и листата да растат в посока на най-силния източник на светлина. В условия на силно засенчване, особено в гъсти гори, кестеновите дървета развиват високи, прави стволове с малко странични клони в долната си част, в стремежа си да достигнат до светлината над горския склон. Обратно, единично растящите дървета на открити места развиват мощна, широка и добре разклонена корона.

Интензивността на светлината влияе пряко върху размера и дебелината на листата. Листата, развили се на пълно слънце (слънчеви листа), обикновено са по-малки, по-дебели, с по-добре развита кутикула и по-висока концентрация на хлорофил на единица площ. Те са по-ефективни при висока интензивност на светлината. Листата, развили се на сянка (сенчести листа), са по-големи, по-тънки и с по-широка повърхност, за да могат да уловят максимално количество от оскъдната светлина.

Достатъчната осветеност е важна и за доброто узряване на дървесината. Леторастите, които растат на слънце, узряват по-добре и натрупват повече резервни хранителни вещества, което ги прави по-устойчиви на ниски температури през зимата. Недостатъчно узрелите, етиолирали леторасти от сенчестите части на короната са много по-податливи на измръзване. Това подчертава важността на правилната резитба за поддържане на отворена и добре осветена корона.

Светлината влияе и върху развитието на кореновата система, макар и индиректно. Интензивният растеж на надземната част, стимулиран от добрата осветеност, изисква и силна, добре развита коренова система, която да осигурява вода и хранителни вещества. Продуктите от фотосинтезата се транспортират и към корените, осигурявайки им енергия за растеж и функциониране. По този начин добрата осветеност на короната допринася за развитието на цялото дърво.

Формиране на короната и резитба за светлина

Една от основните цели на резитбата при сладкия кестен е да се осигури оптимално осветяване на всички части на короната. Оставянето на дървото да расте свободно без намеса често води до формиране на твърде гъста корона, в която външните клони засенчват вътрешните. Това води до оголване на вътрешността на короната, тъй като засенчените клони престават да плододават и постепенно загиват, а плододаването се измества само в периферията.

Формирането на короната започва още в най-ранна възраст на дървото. Целта е да се създаде здрава скелетна структура с добре разположени основни клони, които не си пречат и не се засенчват взаимно. Най-често прилаганата форма на корона е подобрено-етажната или свободно растящата, която позволява добро проникване на светлина. Редовното прореждане на короната е задължителна практика при плододаващите дървета.

Резитбата за прореждане се състои в премахването на ненужни клони, които сгъстяват короната. Това включва премахване на преплитащи се, растящи навътре към центъра на короната, успоредни и твърде близко разположени клони. Премахват се също така лакомците – силни, вертикално растящи леторасти, които консумират много хранителни вещества и засенчват плододаващите части. Тази резитба се извършва през периода на покой, обикновено в края на зимата.

Правилно извършената резитба подобрява светлинния режим в цялата корона, което има множество положителни ефекти. По-доброто осветяване стимулира залагането на повече цветни пъпки, подобрява опрашването и качеството на плодовете. Освен това, добрата вентилация и по-бързото изсъхване на листата след дъжд намаляват риска от развитие на гъбни болести. По този начин, резитбата за светлина е ключов елемент за поддържане на дърветата здрави, жизнени и продуктивни за дълги години.