Зимуване на форзиция

Подготовката на форзицията за зимния период е важна стъпка в годишния цикъл на грижи, която гарантира не само оцеляването на храста при ниски температури, но и неговия бъдещ обилен цъфтеж. Въпреки че повечето сортове форзиция са добре адаптирани към умерения климат и проявяват добра студоустойчивост, някои превантивни мерки могат значително да намалят риска от повреди, причинени от студ, вятър и сняг. Особено уязвими са младите, наскоро засадени растения, както и цветните пъпки, които се формират през предходното лято и есен. Правилната подготовка за зимата е инвестиция в здравето на растението и в пищното златно шоу, което очакваме с нетърпение всяка пролет.

Процесът на подготовка за зимата не е еднократен акт, а започва още в края на лятото. Една от първите и най-важни стъпки е прекратяването на всякакво азотно торене. Азотът стимулира растежа на нова, нежна зеленина, която няма да има достатъчно време да узрее и да се вдървесинее преди настъпването на студовете. Тази нова тъкан е изключително чувствителна към измръзване, което може да причини сериозни щети и да изтощи растението.

Друг важен аспект е осигуряването на адекватна влага в почвата преди тя да замръзне. Сухата есен може да бъде много стресираща за растенията, тъй като те навлизат в зимата дехидратирани. Една обилна, дълбока поливка в късна есен, след като листата са опадали, но преди земята да е замръзнала, ще осигури необходимия воден запас на кореновата система за зимните месеци. Това е особено важно, тъй като дори в покой, растенията губят влага чрез изпарение от клонките.

Защитата на кореновата система е може би най-критичната част от зазимяването. Корените са по-чувствителни на студ от надземните части на растението. Ефективната защита се постига чрез мулчиране, което създава изолационен слой върху почвата и я предпазва от дълбоко замръзване и резки температурни колебания. Тази проста, но изключително ефективна мярка е задължителна, особено за младите храсти през първите им няколко зими.

Подготовка на растението в края на сезона

Подготовката на форзицията за зимата започва много преди първите слани. Още в края на лятото и началото на есента е важно да се промени режимът на грижи, за да се насърчи растението да премине плавно от активен растеж към състояние на покой. Както вече споменахме, спирането на азотното торене най-късно до края на август е от първостепенно значение. Вместо това, може да се приложи подхранване с тор, богат на калий, който подпомага узряването на дървесината и повишава студоустойчивостта на клетките.

През есента не се препоръчва извършването на силна резитба. Всяко подрязване стимулира нов растеж, който ще бъде уязвим на измръзване. Единствената резитба, която може да се направи през този период, е санитарната – премахване на очевидно болни, счупени или мъртви клони. Основната, формираща и подмладяваща резитба трябва да се остави за пролетта, веднага след прецъфтяването на храста.

Важно е също така да се почисти пространството около основата на храста. Съберете и унищожете всички паднали листа, особено ако през сезона е имало проблеми с гъбични заболявания като листни петна или брашнеста мана. Патогените могат да презимуват в растителните остатъци и да предизвикат нова инфекция през следващата пролет. Поддържането на добра хигиена около растението е лесна, но много ефективна превантивна мярка.

Последната обилна поливка преди зимата, известна като „влагозапасяваща поливка“, е от голямо значение. Тя трябва да се направи след листопада, но преди почвата да замръзне трайно. Целта е почвата да се насити добре с влага, за да се осигури воден резерв за корените през месеците, когато водата в почвата е в замръзнало състояние и недостъпна за растението. Това помага за предотвратяване на зимното изсъхване, което може да бъде сериозен проблем, особено при сухи и ветровити зими.

Защита на кореновата система чрез мулчиране

Защитата на кореновата система е най-важната стъпка за успешното презимуване на форзицията. Корените са по-малко устойчиви на ниски температури в сравнение с надземните части на храста. Дебел слой мулч, положен около основата на растението, действа като одеяло, което изолира почвата и предпазва корените от екстремни студове. Тази практика е особено критична за младите храсти, чиято коренова система все още не е достигнала голяма дълбочина.

Най-подходящото време за мулчиране е в късна есен, след като почвата е започнала леко да замръзва, но преди да е настъпила дълбока и трайна зима. Ако мулчът се положи твърде рано, докато почвата е все още топла, това може да привлече гризачи, които да си направят гнезда в него и да повредят кората в основата на храста през зимата. Изчаквайки първите леки студове, вие гарантирате, Z.че тези вредители вече са намерили други убежища.

Като мулч могат да се използват различни органични материали: компост, угнил оборски тор, торф, нарязана дървесна кора, сухи листа, слама или борови иглички. Слоят трябва да бъде с дебелина поне 10-15 сантиметра и да покрива площ, съответстваща на диаметъра на короната на храста. Важно е да се остави малко свободно пространство (няколко сантиметра) непосредствено около стъблата, за да се избегне задържането на влага и потенциалното загниване на кората.

През пролетта, след като опасността от силни студове е преминала и почвата започне да се затопля, мулчът може да бъде леко разгребан, за да позволи на почвата да се затопли по-бързо. Част от него може да се инкорпорира в горния почвен слой, като по този начин ще го обогати с хранителни вещества и ще подобри структурата му. Мулчирането е проста, но многостранно полезна практика, която осигурява не само зимна защита, но и дългосрочна грижа за почвата и растението.

Защита на надземната част

В повечето региони с умерен климат, зрелите храсти форзиция не се нуждаят от специална защита на надземната си част. Те са достатъчно студоустойчиви, за да преживеят нормалните зимни условия. Въпреки това, в райони с особено сурови зими, силни ветрове или при отглеждане на по-чувствителни сортове, може да се наложи допълнителна защита. Цветните пъпки, които са разположени по дължината на клонките, са най-уязвимата част и могат да бъдат повредени от екстремни студове, което ще доведе до липса на цъфтеж.

Защитата на младите растения през първите им една-две зими е силно препоръчителна. Един от най-лесните начини е да се изгради проста конструкция около храста (например от няколко кола), която след това да се увие с дишащ материал като зебло, агротекстил или стара памучна тъкан. Важно е да не се използва найлон или друг непромокаем материал, тъй като той не позволява на въздуха да циркулира, което може да доведе до запарване, кондензация и развитие на болести.

Пространството между защитния материал и храста може да се запълни със сухи листа или слама за допълнителна изолация. Тази защита предпазва не само от ниски температури, но и от изсушаващото действие на зимния вятър и от силното зимно слънце, което може да причини напукване на кората. Защитната конструкция се поставя след настъпването на трайно застудяване и се премахва в ранна пролет, когато температурите започнат да се повишават.

Тежкият, мокър сняг може да причини механични повреди, като огъне или счупи клоните на форзицията. За да се предотврати това, след силен снеговалеж е добре внимателно да се изтръска натрупаният сняг от клоните. При по-големи храсти с разперена корона, клоните могат да бъдат леко привързани един към друг с меко въже, за да станат по-компактни и устойчиви на тежестта на снега. Това е особено важно за сортове с по-изправени и дълги клони.

Грижи в края на зимата и ранна пролет

С наближаването на края на зимата и повишаването на дневните температури, идва време за постепенно премахване на зимната защита. Не бързайте да премахвате всичко наведнъж. Най-добре е това да стане постепенно, в рамките на няколко дни, и в облачно време, за да се даде възможност на растението да се аклиматизира към променящите се условия и към по-силното слънце. Ранното премахване на защитата може да изложи растението на риск от повреди при късни пролетни слани.

След като почвата се размрази напълно, е време да се премахне зимният мулч. Както споменахме, част от него може да се смеси с почвата, за да я обогати. Това е и подходящият момент за първото пролетно подхранване с балансиран тор, което ще даде на форзицията необходимия тласък за предстоящия цъфтеж и растеж. Разпръснете тора около основата на храста и полейте добре.

В ранна пролет, преди разпукването на пъпките, е моментът да се направи щателен оглед на храста за евентуални зимни повреди. Изрежете всички счупени, изсъхнали или измръзнали клонки до здрава тъкан. Понякога върховете на клонките могат да са измръзнали – те лесно се разпознават по кафявия си цвят и чупливостта. Тази санитарна резитба ще подобри вида на храста и ще насочи енергията му към здравите части.

След като форзицията прецъфти, идва време за основната резитба. Това е моментът да се премахнат прецъфтелите клонки, да се оформи короната и да се извърши подмладяваща резитба при по-старите храсти, ако е необходимо. Тази резитба стимулира растежа на нови, силни леторасти, които ще осигурят обилния цъфтеж през следващата година. С тези грижи цикълът се затваря и форзицията е готова за новия вегетационен сезон.

_{📷  Flickr / Szerző: Maja Dumat / Licence: CC BY 2.0}