Засаждането и размножаването на форзицията са сравнително лесни процедури, които позволяват на всеки градинар, дори и на начинаещия, успешно да добави този прекрасен пролетен храст в своята градина. Успешното засаждане полага основите за бъдещото здраве и обилен цъфтеж на растението, поради което е важно да се подходи с внимание към избора на място и подготовката на почвата. Форзицията е изключително адаптивна и жизнена, което я прави лесна не само за отглеждане, но и за размножаване. С помощта на няколко изпитани метода, като резници или отводи, можете лесно да създадете нови растения, с които да обогатите градината си или да споделите с приятели, разпространявайки красотата на този предвестник на пролетта.
Изборът на правилното време за засаждане е първата стъпка към успеха. Най-подходящите периоди за засаждане на форзиция са пролетта, след преминаване на опасността от късни слани, и есента, поне месец преди настъпването на трайните студове. Есенното засаждане често се предпочита, тъй като позволява на растението да се вкорени добре през зимата и да започне активен растеж още на следващата пролет. Пролетното засаждане също е успешно, но изисква по-редовно поливане през първото лято, за да се подпомогне установяването на растението.
Подготовката на мястото за засаждане е не по-малко важна. Изкопава се дупка, която е поне два пъти по-широка и малко по-дълбока от кореновата бала на растението. Това осигурява разрохкана почва около корените, което улеснява тяхното разпространение. На дъното на дупката е добре да се постави дренажен слой от чакъл или едър пясък, ако почвата е тежка и глинеста, за да се предотврати задържането на вода.
Преди самото засаждане, кореновата система на форзицията, ако е в контейнер, се потапя във вода за няколко часа. Растението се поставя в дупката, като се внимава кореновата шийка да остане на нивото на земята или съвсем леко над него. Дупката се запълва с подготвена почвена смес, състояща се от градинска пръст, смесена с компост или добре угнил оборски тор, за да се осигурят необходимите хранителни вещества. След засаждането почвата се притъпква леко и се полива обилно, за да се отстранят въздушните джобове и да се осигури добър контакт между корените и почвата.
Подготовка на почвата и избор на място
Успешното засаждане на форзицията зависи до голяма степен от правилната подготовка на почвата. Този храст не е прекалено взискателен, но се развива най-добре в добре дренирана, плодородна почва. Преди засаждане е препоръчително да се анализира съставът на почвата. Ако тя е тежка и глинеста, е необходимо да се подобри нейната структура чрез добавяне на пясък и органична материя като компост. Това ще улесни оттичането на излишната вода и ще осигури по-добра аерация на корените, предпазвайки ги от загниване.
Още статии по тази тема
Ако почвата е прекалено песъчлива и бедна на хранителни вещества, обогатяването й с компост, угнил оборски тор или торф ще подобри способността й да задържа влага и хранителни елементи. Форзицията предпочита неутрална до леко алкална реакция на почвата (pH от 6.5 до 7.5). Ако почвата е твърде кисела, може да се добави градинска вар, за да се коригира pH-то. Добрата предварителна подготовка на почвата осигурява на младото растение летящ старт и допринася за неговото здраве в дългосрочен план.
Както вече споменахме, изборът на място е критичен. Форзицията е слънцелюбив храст и изисква минимум шест часа пряка слънчева светлина дневно за обилен цъфтеж. Засадена на сянка, тя ще расте, но ще образува значително по-малко цветове. Необходимо е да се предвиди и достатъчно пространство за бъдещото развитие на храста. В зависимост от сорта, форзицията може да достигне значителни размери, затова трябва да се засади на разстояние поне 1.5-2 метра от други растения, сгради или огради, за да се осигури добра въздушна циркулация.
При планиране на засаждането е добре да се помисли и за визуалната композиция в градината. Форзицията може да бъде прекрасен солитер на фона на зелена морава, да формира живописен жив плет или да бъде част от смесена група храсти. Нейният ранен пролетен цъфтеж я прави идеална за комбинация с луковични цветя като лалета, нарциси и зюмбюли, които цъфтят по същото време и създават впечатляваща цветна картина. Правилният избор на място гарантира не само здравето на растението, но и максимален естетически ефект.
Техники за размножаване чрез резници
Размножаването чрез резници е най-широко използваният и ефективен метод за получаване на нови растения форзиция. Той може да се извърши както със зелени, така и с вдървесинени резници. Размножаването със зелени резници се прави в края на пролетта или началото на лятото, когато новите леторасти са все още гъвкави, но вече са започнали леко да се вдървесиняват в основата. Избират се здрави връхни части на клонки с дължина около 15 см. Долните листа се премахват, оставяйки само 2-3 двойки на върха, за да се намали изпарението на влага.
Още статии по тази тема
Подготвените зелени резници се засаждат в смес от торф и перлит или пясък, която се поддържа постоянно влажна, но не прекалено мокра. За да се ускори процесът на вкореняване, основата на резника може да се третира със стимулатор за растеж на корени. Съдът с резниците се покрива с прозрачен найлонов плик или стъкло, за да се създаде парников ефект с висока въздушна влажност. Резниците се поставят на светло, но не на пряка слънчева светлина. Вкореняването обикновено отнема между 4 и 6 седмици.
Размножаването с вдървесинени резници се извършва през периода на покой на растението – от късна есен до края на зимата. За целта се използват едногодишни, добре узрели клонки, които се нарязват на парчета с дължина 20-25 см. Важно е всеки резник да има поне няколко пъпки. Резниците се засаждат директно на открито в добре подготвена леха, като около две трети от дължината им се заравя в почвата. Могат да се засадят и в дълбоки саксии, които да се съхраняват на защитено място през зимата.
Предимството на вдървесинените резници е, че изискват по-малко грижи в сравнение със зелените. Те се нуждаят само от поддържане на лека влажност на почвата. С настъпването на пролетта и затоплянето на времето, пъпките по резниците ще се събудят и ще започне образуването на корени и нови листенца. Младите растения, получени от вдървесинени резници, обикновено са по-силни и до есента са готови за преместване на постоянното им място в градината. Този метод има много висок процент на успеваемост при форзицията.
Размножаване чрез отводи и разделяне на храста
Размножаването чрез отводи е изключително лесен и почти сигурен метод, който се основава на способността на клонките на форзицията да образуват корени при контакт с почвата. Този метод е идеален за начинаещи градинари, тъй като не изисква специални условия или оборудване. Процедурата се извършва през пролетта или лятото. Избира се дълга, гъвкава и ниско разположена клонка, която може лесно да достигне до земята. На около 20-30 см от върха на клонката се прави лек нарез или се обелва пръстен от кората, което стимулира образуването на корени на това място.
Подготвената част от клонката се заравя в малка дупка в земята и се закрепва с телена скоба или камък, за да не се измъква. Върхът на клонката трябва да остане над повърхността на почвата. Мястото се поддържа редовно влажно през целия сезон. Корените обикновено се образуват в рамките на няколко месеца. През есента или на следващата пролет, когато отводът е развил силна собствена коренова система, той може да бъде отрязан от майчиното растение и внимателно изкопан, за да бъде засаден на ново място.
Разделянето на храста е друг метод за размножаване, който е подходящ за по-стари и големи растения. Тази процедура е най-добре да се извърши в ранна пролет, преди започване на вегетацията, или през есента. Целият храст се изкопава внимателно, като се стараем да запазим максимално кореновата система. След това с помощта на остра лопата, брадва или трион, кореновата туфа се разделя на няколко части.
Всяка отделена част трябва да има добре развити корени и поне няколко силни стъбла. Повредените корени се изрязват, а прекалено дългите се съкращават. Новите растения се засаждат незабавно на подготвените за тях места, като се спазват общите правила за засаждане. След засаждането стъблата се подрязват силно, за да се намали стресът за растението и да се балансира съотношението между надземната част и кореновата система. Този метод едновременно размножава и подмладява стария храст.
