Зимуване на трицветния спараксис без загуба на клубенолуковици

Трицветният спараксис не е надеждно студоустойчив в райони с мразовита зима, затова клубенолуковиците често се изваждат и съхраняват на закрито. Най-голямата опасност не е само ниската температура, а съчетанието от студ и влажна почва. Правилното зимуване започва още след цъфтежа, когато листата постепенно връщат хранителните вещества към подземните органи. Ако този процес бъде прекъснат преждевременно, посадъчният материал остава слаб и се съхранява по-трудно.

Решението дали клубенолуковиците да останат в земята зависи от минималните зимни температури и качеството на дренажа. В меки райони с редки и слаби студове те могат да презимуват под защитен слой. В по-студени зони изваждането е по-сигурният избор. Дори кратък период на силно замръзване може да унищожи незащитените клубенолуковици.

Изваждането не трябва да започва веднага след последния цвят. Листата се оставят да пожълтеят и изсъхнат естествено. През това време поливането се намалява постепенно и торенето се прекратява. Така тъканите узряват и преминават по-лесно в състояние на покой.

Успешното съхранение изисква сухо, тъмно и проветриво помещение без замръзване. Прекалено топлата среда може да предизвика преждевременно покълване. Прекалено влажният въздух насърчава плесени и гниене. Силно сухият въздух пък може да спаружи дребните клубенолуковици.

Изваждане в подходящия момент

Клубенолуковиците се изваждат, когато листата са напълно пожълтели или почти изсъхнали. Почвата е добре да бъде сравнително суха, защото мократа полепва силно и затруднява почистването. Работата се извършва преди настъпването на сериозни есенни студове. Не трябва да се чака земята да замръзне.

За изкопаване се използва малка вила или подходящ градински инструмент. Той се забива на известно разстояние от групата, за да не разреже клубенолуковиците. Почвата се повдига внимателно, а подземните органи се отделят с ръка. Рязкото издърпване за листата може да откъсне основата и да остави част от материала в земята.

Полепналата почва се отстранява нежно, без силно търкане и измиване. Ако клубенолуковиците са мокри, се разстилат на един слой в сенчесто проветриво място. Прякото силно слънце може да прегрее и изсуши тъканите неравномерно. Първоначалното просушаване обикновено продължава, докато повърхността стане напълно суха.

Силно повредените, меки или болни клубенолуковици се изхвърлят. Малките дъщерни части могат да се запазят, ако са здрави и добре оформени. Не е необходимо всички да се разделят веднага, особено ако връзката е все още здрава. Насилственото отделяне създава рани, които трудно зарастват преди съхранението.

Просушаване и подготовка за съхранение

След първоначалното почистване материалът се оставя да се просуши по-продължително. Клубенолуковиците се разполагат в един слой върху мрежа, хартия или суха повърхност. Въздухът трябва да преминава свободно около тях. Не се използват затворени пластмасови кутии по време на просушаването.

Изсъхналите листа и корени се отстраняват, след като се отделят лесно. Не трябва да се реже дълбоко в здравата тъкан. Малките повърхностни наранявания се оставят да образуват сух защитен слой. Влажните рани са особено податливи на заразяване по време на зимния покой.

След просушаването клубенолуковиците се сортират по размер и състояние. Едрите обикновено имат по-голям шанс да цъфнат през следващия сезон. Дребните могат да се съхраняват отделно и да се използват за доотглеждане. Съмнителните екземпляри не бива да се смесват със здравия материал.

За опаковане са подходящи хартиени пликове, мрежести торбички или плитки касетки. Между клубенолуковиците може да се постави сух инертен материал, който ограничава контакта и поема излишната влага. Плътно затворените найлонови торби не са подходящи. В тях кондензът се натрупва бързо и причинява плесен.

Условия и контрол през зимата

Температурата при съхранение трябва да бъде прохладна, но положителна. Помещението не бива да се затопля силно от отоплителни уреди или пряко слънце. Резките температурни промени водят до конденз върху повърхността. Стабилната среда запазва клубенолуковиците в покой.

Материалът се преглежда периодично през зимата. Меките, плесенясали или неприятно миришещи екземпляри се отстраняват веднага. Ако една клубенолуковица загние в плътно подредена група, инфекцията може да премине към съседните. Ранният контрол ограничава загубите.

Слабото спаружване на повърхността може да бъде нормално при продължително съхранение. Силно изсъхналите и олекнали клубенолуковици обаче често губят жизнеспособност. Не трябва да се навлажняват директно или да се пръскат с вода през зимата. По-безопасно е да се коригират температурата и сухотата на въздуха в помещението.

Преждевременното покълване показва, че мястото е прекалено топло или сезонният покой приключва. Покълналият материал се премества на по-светло и умерено прохладно място, без да се допуска замръзване. Кълновете не трябва да се отчупват, защото това изчерпва запасите. При достатъчно напреднало развитие клубенолуковиците могат да се засадят в съдове.

Зимуване в почвата и подготовка за пролетта

Оставянето в земята е възможно само при мека зима и отлично дренирано място. След изсъхване на листата повърхността се почиства от растителни остатъци. Върху лехата се поставя защитен слой от сухи листа, слама или друг дишащ материал. Покритието трябва да намалява температурните колебания, без да задържа постоянна мокрота.

При продължителни зимни валежи защитата от влага е също толкова важна, колкото защитата от студ. Над лехата може да се осигури временен навес, който не пречи на въздушния обмен. Херметичното покриване с фолио непосредствено върху почвата не е подходящо. Под него се събира конденз и се създава среда за гниене.

В началото на пролетта зимното покритие се отстранява постепенно. Ако бъде оставено прекалено дълго, почвата се затопля бавно и младите издънки могат да се деформират. При опасност от късни слани се използва леко временно покритие само през студените нощи. То се маха през деня, за да получат растенията светлина и въздух.

Съхраняваните на закрито клубенолуковици се преглеждат преди засаждане. Здравите екземпляри са твърди и нямат активни гнилостни петна. Материалът се оставя за кратко да се приспособи към по-топла среда, след което се засажда в затоплена почва. Постепенното събуждане намалява стреса и подпомага равномерното поникване.