Засаждане и размножаване на чилийската араукария

Правилното засаждане на чилийската араукария определя развитието ѝ за много години напред. Дървото трудно понася грубо нарушаване на корените и затова всяка операция трябва да се извършва внимателно. Размножаването също изисква търпение, защото семената бързо губят кълняемост, а вегетативните методи дават несигурни резултати. Най-добрият успех се постига с пресен посадъчен материал, пропусклив субстрат и стабилна влажност.

Избор на подходящ момент и място

Най-благоприятният период за засаждане е пролетта, когато почвата се е затоплила, но времето все още не е горещо. Така растението разполага с цял сезон, за да образува нови корени преди зимата. В райони с мека есен засаждането може да се извърши и в началото на есенния период. Късното засаждане преди силни студове обаче увеличава риска от измръзване и разклащане.

Мястото трябва да бъде слънчево, просторно и защитено от преобладаващите зимни ветрове. Необходимо е да се предвиди бъдещият размер на короната, а не само сегашната големина на фиданката. Разстоянието до сгради и други големи дървета трябва да позволява свободно развитие. Тясното пространство по-късно води до деформиране на короната и конкуренция между корените.

Преди засаждането се проверява способността на почвата да отвежда водата. Малка яма може да се напълни с вода и да се наблюдава колко бързо тя попива. Ако водата остава дълго време, мястото се нуждае от подобряване или от оформяне на повдигната зона. Засаждането върху постоянно мокър терен не бива да се компенсира само с тънък дренажен слой.

Фиданката трябва да бъде здрава, с неповреден централен връх и равномерно оцветени листа. Растенията с почернели корени, неприятна миризма или мека основа на ствола не са подходящи. Контейнерът трябва да бъде достатъчно голям и корените да не образуват твърда сплъстена маса. Добре подбраният екземпляр се прихваща по-бързо и запазва естествената си симетрия.

Подготовка на посадъчната яма и засаждане

Посадъчната яма се изкопава два или три пъти по-широка от кореновата бала. Дълбочината трябва да бъде приблизително равна на височината на балата, за да не потъне стволът. Прекалено дълбокото засаждане задържа влага около кореновата шийка и увеличава риска от загниване. Горната част на балата трябва да остане на нивото на околната почва или съвсем малко над него.

Извадената почва се подобрява според нейната структура. Към тежка глинеста пръст се добавят компост и едър минерален материал, които създават повече въздушни пори. Прекалено песъчливата почва може да се смеси с органична материя, за да задържа по-равномерно влагата. Не е необходимо ямата да се пълни с прекалено богат субстрат, различен рязко от околната почва.

Контейнерът се отстранява внимателно, без растението да се дърпа за ствола. Ако корените са започнали да обикалят по стените, те могат леко да се разхлабят с пръсти. Силното разкъсване или рязане трябва да се избягва, защото араукарията реагира чувствително на коренови повреди. Балата се поставя изправено и ориентацията на най-красивата страна се проверява преди запълването.

Почвата се добавя постепенно и се притиска леко с ръце, без силно трамбоване. След запълването се оформя широка поливна зона и се подава достатъчно вода. Поливането слепва почвата с кореновата бала и премахва големите въздушни кухини. Накрая се поставя мулч, като около самия ствол остава свободен пръстен.

Размножаване чрез семена

Семената на чилийската араукария са сравнително едри и трябва да се засеят възможно най-скоро след събирането. Те не запазват дълго жизнеспособността си при стайни условия. Изсъхналите или неправилно съхранявани семена често не покълват. Най-надежден резултат се получава с пресни и плътни семена без петна и повреди.

Преди засяване семената могат да се накиснат за около едно денонощие в чиста вода. Тази процедура подпомага равномерното овлажняване на обвивката. Семето се поставя вертикално или леко наклонено, като част от върха може да остане близо до повърхността. Субстратът трябва да бъде въздушен, чист и умерено влажен.

Съдовете се държат на светло място без силно обедно слънце. Подходяща е умерено топла среда със стабилна температура и добра въздушна циркулация. Покълването може да отнеме няколко седмици и понякога протича неравномерно. През този период субстратът не бива нито да изсъхва напълно, нито да остава подгизнал.

Младите растения първоначално развиват важен централен корен и не трябва да стоят дълго в плитък съд. След като укрепнат, те се преместват внимателно в дълбоки индивидуални контейнери. Коренът не се прегъва и не се съкращава без необходимост. През първите години растенията се пазят от силни студове, горещо слънце и продължително преовлажняване.

Вегетативно размножаване и грижи след засаждането

Размножаването чрез резници е трудно и обикновено се прилага в професионални условия. Резникът трябва да бъде взет от изправен връх, защото страничните клонки запазват хоризонталния си характер. Дори при контролирана влажност и температура вкореняването може да бъде бавно и неуспешно. За любителско отглеждане семенното размножаване е значително по-практично.

След засаждане фиданката може да се укрепи с един или два кола, ако мястото е ветровито. Връзките трябва да бъдат широки, меки и достатъчно свободни, за да не протриват кората. Опората има за цел да ограничи разклащането на кореновата бала, а не да обездвижи напълно ствола. След стабилно вкореняване коловете се премахват.

Поливането през първия сезон се извършва според времето и почвената влажност. При сухо лято обикновено е необходимо дълбоко поливане веднъж или два пъти седмично. В тежка почва интервалите са по-дълги, защото водата се задържа повече. Преди всяко следващо поливане се проверяват няколко сантиметра от горния почвен слой.

Младото дърво не се тори веднага с концентрирани минерални продукти. Първата цел е възстановяване на кореновата система, а не ускорен растеж на клоните. Умерено количество компост или слаб тор с постепенно действие може да се използва едва след прихващането. Редовният оглед и стабилната влажност са по-важни от интензивното подхранване.