Процесът на засаждане е началната и най-важна стъпка към създаването на здрава и красива растителна композиция. Този етап определя колко бързо храстът ще се адаптира към новата среда и кога ще започне да цъфти обилно. Внимателното планиране на времето и изборът на качествен посадъчен материал са гаранция за успех при всеки градинар. Размножаването пък позволява лесно увеличаване на броя на растенията, запазвайки всички сортови характеристики на майчиния екземпляр.

Подготовка и техника на засаждане

Най-подходящото време за засаждане е ранната пролет, преди пъпките да започнат да се развиват активно. Есенното засаждане също е възможно, но изисква повече внимание при защитата от предстоящите зимни студове. Мястото трябва да бъде предварително почистено от многогодишни плевели, които биха се конкурирали с младия храст. Добре подготвената посадъчна яма трябва да бъде два пъти по-широка от кореновата балада на растението.

Дъното на ямата се разрохква внимателно, за да се улесни проникването на новите корени в дълбочина. Може да се добави малко количество добре угнил компост, размесен с градинска пръст, за начален старт. Важно е кореновата шийка на растението да остане на същото ниво, на което е била в контейнера. Твърде дълбокото засаждане може да доведе до задушаване и гниене на основата на стъблата.

След поставяне на храста в ямата, почвата се засипва постепенно и се притиска леко с ръце, за да се премахнат въздушните джобове. Обилното поливане веднага след засаждането е задължително, независимо от влажността на почвата в момента. Това помага за доброто уплътняване на пръстта около фините корени и намалява стреса от пресаждането. Оформянето на малък почвен кръг около основата помага за задържане на водата при следващи поливания.

Първите няколко седмици след засаждането са критични за установяването на растението на новото място. През този период почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но не преовлажнена, за да се стимулира кореновият растеж. Може да се наложи засенчване на младия храст, ако слънцето е твърде силно през първите дни. Следването на тези стъпки осигурява плавен преход и бързо вкореняване на декоративния вид.

Размножаване чрез зелени резници

Лятното размножаване със зелени или полувдървесинени резници е най-популярният и ефективен метод за този вид. Най-доброто време за вземане на резници е веднага след края на цъфтежа, когато новите леторасти започват да узряват. Избират се здрави, прави стъбла, които нямат признаци на болести или повреди от насекоми. Резниците трябва да бъдат с дължина около десет до петнадесет сантиметра и да имат поне два възела.

Долните листа се премахват внимателно, като се оставят само два или три листа в горната част на резника. Долният срез се прави под ъгъл точно под възела, за да се увеличи повърхността за образуване на калус. Използването на вкоренител може да ускори процеса, но този вид се вкоренява сравнително лесно и без химия. Резниците се засаждат в лека и пропусклива смес от торф и едър пясък.

За успешното вкореняване е необходимо поддържане на висока въздушна влажност и постоянна температура. Покриването на контейнера с прозрачно фолио или пластмасов капак създава необходимия парников ефект в домашни условия. Резниците трябва да се държат на светло място, но без пряко излагане на слънце, за да се избегне прегряване. Редовното проветряване е важно за предотвратяване на развитието на мухъл и гниене.

Процесът на образуване на корени обикновено отнема между четири и шест седмици в зависимост от условията. След като се появят признаци на нов растеж, растенията започват постепенно да се привикват към по-сух въздух. Младите екземпляри се пресаждат в индивидуални саксии, след като развият достатъчно здрава коренова система. През първата зима вкоренените резници трябва да се съхраняват на хладно, но защитено от замръзване място.

Размножаване чрез зрели резници

Размножаването със зрели или вдървесинени резници се извършва по време на зимния покой на растението. Това е удобен метод, тъй като не изисква специални грижи за влажността на въздуха през лятото. Резниците се вземат в края на есента или началото на зимата от добре узрели едногодишни клонки. Те трябва да бъдат с дебелина на молив и дължина около двадесет сантиметра.

Избраните клонки се нарязват на части, като се внимава горният срез да е равен, а долният – кос. Резниците могат да се съхраняват в хладно мазе, заровени в мокър пясък, до настъпването на пролетта. Този период на съхранение помага за образуването на калус в долната част на резника без ранен растеж. Пролетта е моментът, когато те се засаждат на постоянно място или в разсадник.

Засаждането на зрелите резници става вертикално, като над повърхността на почвата остава само една или две пъпки. Почвата около тях трябва да бъде добре уплътнена и редовно поливана през целия вегетационен период. Мулчирането помага за запазване на влагата и предотвратява развитието на конкурентни плевели. Процентът на успешно вкореняване при този метод е малко по-нисък, но е по-малко трудоемък.

Предимството на този метод е, че новите растения се развиват директно в почвата и стават по-издръжливи. До края на първото лято вкоренените резници обикновено достигат височина от тридесет до четиридесет сантиметра. Важно е да не се допуска засушаване през горещите летни месеци, докато корените са още плитки. Този метод е идеален за масово производство на растения за живи плетове или бордюри.

Делене на храста и отводи

Деленето на храста е подходящ метод за стари и добре разрастнали се екземпляри, които се нуждаят от подмладяване. Тази процедура се извършва в началото на пролетта, веднага след като земята се размръзне. Целият храст се изкопава внимателно, като се стараем да запазим възможно най-голяма част от корените. С остър нож или права лопата коренището се разделя на няколко части, всяка от които има здрави пъпки.

Всяка нова част трябва да се засади веднага, за да се предотврати изсъхването на фините коренчета. Стъблата на разделените растения се съкращават значително, за да се балансира загубата на коренова маса. Този метод осигурява големи растения, които могат да цъфтят още на следващата година. Деленето е и отличен начин за обновяване на старото насаждение и подобряване на неговата жизненост.

Размножаването чрез отводи е лесен и естествен начин за получаване на нови екземпляри без отделяне от майчиното растение. Избира се ниско разположено и гъвкаво клонче, което се притиска към почвата в предварително изкопана плитка бразда. Мястото на контакта се закрепва с метална скоба и се покрива с пръст, оставяйки върха на клончето отвън. Леко нараняване на кората в зоната на закопаване може да стимулира по-бързото вкореняване.

След една година отводът обикновено е развил собствени корени и може да бъде отделен от основния храст. Проверката се прави чрез внимателно разравяне на пръстта около мястото на вкореняване през пролетта. Новото растение се пресажда внимателно, като се спазват всички правила за засаждане на млади храсти. Този метод е много надежден, тъй като младото растение се храни от майката по време на целия процес.