Засаждане и размножаване на плачещия фикус

Засаждането на плачещия фикус е решаващ момент, защото правилният субстрат, подходящият съд и внимателното поставяне на корените определят бъдещата устойчивост на растението. Макар да изглежда непретенциозен, този вид реагира силно на задържане на вода, уплътнена почва и резки промени след пресаждане. Размножаването му най-често се извършва чрез резници, които се вкореняват успешно при топлина, висока влажност и чиста работна среда. Най-добрите резултати се получават, когато всички действия се извършват през активния сезон, а младите растения се адаптират постепенно.

Избор на съд и субстрат

Саксията за плачещия фикус трябва да бъде стабилна, с достатъчно дренажни отвори и пропорционална на кореновата система. Не е добре да се избира прекалено голям съд, защото излишният обем почва задържа вода. Корените трябва да имат място за развитие, но не и да плуват в постоянно влажен субстрат. Умереното увеличаване на размера при пресаждане е най-сигурният подход.

Субстратът трябва да бъде въздухопропусклив и хранителен, но не тежък. Добра основа е качествена почва за зелени растения, смесена с перлит или дребна минерална фракция. Добавянето на малко кокосови влакна подобрява водния режим и намалява риска от сбиване. При по-големи растения може да се включи и дребна кора, която поддържа структурата по-дълго.

На дъното на саксията може да се постави тънък дренажен слой, но той не замества добрата почвена смес. Ако самият субстрат е прекалено плътен, водата пак ще се задържа около корените. Най-важно е водата да преминава равномерно през целия обем. След поливане излишъкът трябва да изтича свободно.

Преди засаждане почвата може леко да се навлажни, за да не отблъсква водата след поставянето на растението. Кореновата бала не трябва да се разрушава грубо, освен ако няма загнили участъци. Здравите корени се запазват максимално, защото те осигуряват бърза адаптация. Работата трябва да бъде спокойна и внимателна, без притискане и насилствено разплитане.

Правилно засаждане и пресаждане

Най-подходящото време за засаждане и пресаждане е пролетта. Тогава растението има достатъчно светлина и топлина, за да възстанови корените си. Пресаждане през зимата се прави само при спешни случаи, например при загниване или силно влошен субстрат. В нормални условия зимното безпокойство на корените е нежелателно.

При поставяне в новата саксия растението трябва да остане на същата дълбочина, на която е било преди. Засаждането твърде дълбоко може да задържи влага около основата на стъблото. Това увеличава риска от загниване и отслабване на долните части. Повърхността на почвата трябва да бъде равна, но не силно уплътнена.

След запълване около кореновата бала субстратът се притиска леко с пръсти. Целта е да се премахнат големите въздушни кухини, без да се уплътнява почвата като глина. След това се полива внимателно, докато водата започне да изтича през отворите. Ако почвата слегне прекалено, може да се добави още малко субстрат.

След пресаждане плачещият фикус не трябва да се тори веднага. Корените имат нужда от време за възстановяване и не бива да се натоварват с концентрирани хранителни соли. Растението се поставя на светло, защитено и топло място. През първите седмици се следи внимателно влажността, защото новият субстрат може да задържа вода по-различно от стария.

Размножаване чрез резници

Размножаването чрез връхни или стъблени резници е най-практичният метод при плачещия фикус. Най-добре се използват полувдървесинени части с няколко здрави листа. Резникът трябва да бъде отрязан с чист и остър инструмент. Дължината му обикновено е достатъчна, когато има поне две до четири възли.

След отрязване от раната изтича млечен сок. Той може внимателно да се отмие с хладка вода или да се остави да спре върху абсорбираща хартия. Добре е да се работи с ръкавици, защото сокът може да раздразни кожата. Долните листа се премахват, за да не загниват в субстрата или водата.

Резниците могат да се вкореняват във вода или в лек субстрат. Във вода процесът се наблюдава лесно, но младите корени са по-крехки при прехвърляне. В субстрат корените се адаптират по-директно към бъдещите условия. Най-добра среда е смес от перлит, кокосови влакна и лека почва, която остава влажна, но не мокра.

Високата влажност около резника ускорява вкореняването. Може да се използва прозрачно покритие, но то трябва да се проветрява ежедневно. Застоялият въздух създава условия за плесени и загниване. Температурата трябва да бъде стабилна, а светлината ярка, но разсеяна.

Грижа за младите растения

Младите вкоренени растения трябва да се засаждат в малки саксии. Големият съд е неподходящ, защото слабата коренова система не може да усвои влагата от голям почвен обем. Леката почва и отличният дренаж са особено важни в тази фаза. Първите поливания трябва да бъдат внимателни и умерени.

След вкореняване младият плачещ фикус се нуждае от постепенно привикване към нормалната влажност на помещението. Ако е бил под покритие, то не бива да се маха изведнъж. Проветряването се удължава всеки ден, докато растението започне да стои стабилно без защита. Така се избягва увяхване и стрес.

Подхранването започва едва когато се появи нов растеж. В началото се използва много слаб разтвор на тор за зелени растения. Прекомерното торене при младите растения може да изгори фините корени. По-добре е растежът да бъде по-бавен, но здрав и равномерен.

Формирането на короната може да започне рано, ако целта е компактно растение. Прищипването на върха насърчава разклоняване и по-плътна форма. Това се прави само когато растението е видимо укрепнало. С търпение младият плачещ фикус бързо се превръща в декоративен екземпляр с добре оформена корона.