Засаждане и размножаване на плачеща козя върба за сигурно прихващане

Плачещата козя върба е декоративно дръвче, при което правилното засаждане има решаващо значение за бъдещата форма, устойчивост и жизненост. Тъй като най-често се отглежда като присадена форма, подходът към нея е различен от този при обикновените храсти и дървета. Необходимо е да се избере здрав посадъчен материал, подходяща височина на стъблото и място, което позволява свободно развитие на короната. Когато тези решения са взети добре още в началото, по-късната поддръжка става значително по-лесна.

Избор на качествен посадъчен материал

При покупка трябва да се огледа внимателно мястото на присаждане, защото то е ключова зона за цялото растение. То трябва да бъде добре сраснало, без пукнатини, загниване или подутини със съмнителен вид. Стъблото трябва да е право, стабилно и без механични наранявания. Короната трябва да има няколко здрави, равномерно разположени увиснали клона.

Височината на стъблото се избира според бъдещото място в градината. По-ниските растения изглеждат нежно и компактно, но изискват по-честа резитба, защото клоните бързо достигат почвата. По-високите екземпляри са по-подходящи за тревни площи, входни пространства и места, където короната трябва да се вижда ясно. Важно е да се помни, че самото стъбло няма съществено да се удължи след засаждането.

Кореновата бала трябва да бъде влажна, стегната и добре обрасла с фини корени. Ако растението е в контейнер, не е желателно корените да са силно завити в кръг, защото това показва дълъг престой в саксията. При такива растения корените трябва леко да се разрохкат преди засаждане. Това стимулира проникването им в околната почва.

Листата и младите леторасти също дават много информация за качеството на растението. Те трябва да бъдат свежи, без масово пожълтяване, петна или лепкави налепи. Наличие на листни въшки не винаги е фатално, но показва, че растението е било под стрес или не е поддържано добре. Най-добре е да се избира жизнен екземпляр, който няма видими признаци на отслабване.

Подготовка на мястото и правилна техника на засаждане

Мястото трябва да се подготви предварително, като се премахнат плевели, камъни и силно уплътнени пластове. Почвата около бъдещата ямка се разрохква на по-голяма ширина, защото корените не се развиват само надолу. Широката и добре структурирана зона помага за по-бързо прихващане. В тежки почви може да се добави компост, а в много леки почви органична материя за по-добро задържане на влага.

Ямката трябва да бъде около два пъти по-широка от кореновата бала, но само толкова дълбока, колкото е необходимо. Засаждането прекалено дълбоко е честа грешка, която може да доведе до слабо развитие и загниване. Горната повърхност на балата трябва да остане на нивото на околната почва. След поставяне на растението празното пространство се запълва с рохкава почва и се притъпква внимателно.

След засаждането се оформя плитка поливна чаша, която задържа водата около корените. Първото поливане трябва да бъде обилно, защото помага на почвата да прилепне плътно към кореновата бала. Ако след поливане почвата се слегне, може да се добави още малко почва. Не трябва обаче да се покрива мястото на присаждане или да се натрупва почва върху стъблото.

Опората е особено важна при новозасадени присадени дръвчета. Колът се поставя така, че да не поврежда корените и да не трие кората при движение от вятъра. Връзката трябва да бъде еластична и достатъчно широка, за да не се впива в стъблото. Тя се проверява през сезона, защото растежът и движението на растението могат да я разхлабят или стегнат.

Грижи през първата година след засаждането

Първата година е период на адаптация, през който растението изгражда връзка с новата почва. Дори ако короната изглежда добре, корените все още не могат да осигурят вода от голяма дълбочина. Затова редовното поливане е най-важната грижа след засаждането. Почвата трябва да бъде равномерно влажна, но не постоянно мокра.

Мулчът е много полезен през първата година, защото предпазва младите корени от прегряване и изсъхване. Слой от компост, кора или листовка поддържа по-стабилна влажност и намалява конкуренцията от плевели. Той трябва да бъде разположен в широк кръг около растението. Не бива да докосва стъблото, защото това създава влажна зона около кората.

Не е необходимо силно торене веднага след засаждане, особено ако почвата е подобрена с компост. Прекомерното подхранване може да стимулира растеж на короната, преди корените да са достатъчно развити. По-добре е растението първо да се прихване стабилно. След това може постепенно да се премине към умерено сезонно подхранване.

Резитбата през първата година трябва да бъде внимателна и ограничена. Премахват се само счупени, сухи, болни или очевидно неправилно насочени клони. Силното оформяне е по-добре да се направи след цъфтежа през следващия сезон. Така растението не се натоварва допълнително в периода на прихващане.

Размножаване и особености при присадените форми

Плачещата козя върба най-често се размножава професионално чрез присаждане, защото така се получава характерната чадъровидна корона върху прав ствол. Обикновеното вкореняване на клонки не дава същия резултат, ако липсва подходяща подложка и правилна височина на присаждане. Затова домашното размножаване чрез резници често не води до растение със същата декоративна стойност. То може да даде вкоренено растение, но не и типичната плачеща форма на готовото дръвче.

Присаждането изисква опит, чисти инструменти, съвместима подложка и добър контрол върху влажността и зарастването. Най-често се извършва от разсадници, където условията са по-предвидими. При домашни условия опитите са възможни, но резултатът не е сигурен. За декоративна градина обикновено е по-разумно да се закупи качествено присадено растение.

Ако все пак се правят опити с резници, трябва да се знае, че те не запазват автоматично стандартната форма. Резниците се вземат от здрави леторасти и се поставят във влажен субстрат, но полученото растение ще има различен растеж. То може да бъде интересно като експеримент, но не замества присадената плачеща форма. При професионално озеленяване това разграничение е много важно.

След засаждане на присадено растение трябва редовно да се премахват всички издънки от подложката. Те обикновено растат по-силно и могат да отнемат хранителни вещества от декоративната корона. Ако се оставят дълго, променят вида на растението и го правят неравномерно. Навременното премахване запазва желаната форма и удължава декоративния живот на дръвчето.