Засаждане и размножаване на плачещата японска софора

Плачещата японска софора изисква внимателен старт, защото качеството на засаждането определя нейното развитие за много години напред. Това декоративно дърво има ясно изразена присадена форма, затова изборът на посадъчен материал е също толкова важен, колкото и подготовката на почвата. При правилно място, добре оформена посадъчна яма и разумни грижи след засаждането растението се прихваща спокойно и започва да изгражда стабилна корона. Размножаването му обаче е по-специфично, защото плачещата форма не се запазва надеждно чрез семена.

Избор на качествено растение

При покупка трябва да се търси растение с ясно видимо място на присаждане и добре оформена плачеща корона. Стъблото трябва да бъде право, без дълбоки рани, пукнатини или следи от загниване. Короната не е нужно да бъде напълно равномерна, но трябва да има здрави, гъвкави и жизнени клони. Слабите, изсъхнали или прекалено оредели екземпляри често се прихващат по-трудно.

Кореновата система е също толкова важна, колкото надземната част. При растения в контейнер корените не трябва да са силно завити в плътен кръг. Ако кореновата бала е прекомерно сплетена, растението може да продължи да расте с ограничени корени и след засаждането. Това забавя развитието и намалява устойчивостта към суша.

Добре е да се избягват екземпляри с много буен, мек и неузрял прираст. Той може да изглежда впечатляващо в момента на покупката, но често е резултат от прекомерно торене. Такова растение може да реагира по-чувствително на преместване, студ и засушаване. По-добър избор е балансирано развито дърво с плътна, но не претоварена корона.

Мястото на присаждане трябва да бъде стабилно и добре зараснало. Ако там има цепнатини, подутини с лоша структура или признаци на отмиране, растението не е надежден избор. При плачещите форми именно присадката определя декоративния ефект. Затова качеството ѝ не бива да се пренебрегва.

Подготовка на мястото и засаждане

Най-доброто време за засаждане е есента или ранната пролет, когато почвата е влажна, а температурите са умерени. В райони с по-сурови зими пролетното засаждане дава повече време за вкореняване преди следващия студен сезон. Есенното засаждане е подходящо там, където зимата не е прекалено тежка и почвата не се преовлажнява. Важно е да се избягва засаждане в замръзнала, кална или прекалено суха почва.

Посадъчната яма трябва да бъде по-широка от кореновата бала, но не прекалено дълбока. Кореновата шийка трябва да остане на нивото на околната почва. Засаждането твърде дълбоко е честа грешка и може да доведе до задържане на влага около основата. Това отслабва дървото още от самото начало.

Почвата от изкопа може да се подобри с добре угнил компост, но не трябва да се превръща в прекалено богата смес. Ако ямата е запълнена само с мека и хранителна почва, корените може да останат в нея и да не навлязат в околния терен. По-добре е преходът между подобрената и естествената почва да бъде плавен. Така корените се разпространяват равномерно.

След засаждането почвата се притъпква внимателно, за да няма големи въздушни кухини. След това се полива обилно, дори ако почвата изглежда влажна. Първото поливане помага на почвата да прилепне към корените. Накрая може да се постави мулч, но без да се покрива плътно основата на стъблото.

Грижи след засаждането

През първата година най-важна е равномерната почвена влага. Растението не трябва да пресъхва напълно, но не бива и да стои постоянно във влажна, тежка почва. Поливането се съобразява с времето, почвения тип и сезона. Най-добре е да се проверява влагата няколко сантиметра под повърхността, а не да се разчита само на външния вид.

Опората е полезна, ако дървото е засадено на ветровито място или има високо стъбло. Тя трябва да държи растението стабилно, но да позволява леко естествено движение. Превръзката трябва да бъде мека и широка, за да не наранява кората. След като дървото се укрепи, опората се премахва.

Не е добре плачещата японска софора да се тори силно веднага след засаждане. Корените първо трябва да се възстановят и да започнат активно да проникват в почвата. Лек компостен слой върху повърхността е достатъчен в повечето случаи. Силните минерални торове могат да стимулират надземен растеж за сметка на вкореняването.

Първата резитба след засаждане трябва да бъде минимална. Премахват се само счупени, сухи или очевидно повредени клони. Не бива да се съкращава рязко короната с идеята да се компенсира пресаждането. Плачещата форма се нуждае от запазване на основната си структура.

Размножаване и запазване на плачещата форма

Плачещата японска софора не се размножава надеждно чрез семена, когато целта е да се получи същата декоративна форма. Семенните растения обикновено не наследяват плачещия силует. Те могат да израснат като обикновени изправени дървета с различни декоративни качества. Затова семенното размножаване не е подходящ метод за любителско възпроизвеждане на тази форма.

Най-често плачещата форма се получава чрез присаждане върху подходяща подложка. Това изисква опит, правилен момент и добра съвместимост между подложката и калема. Присаждането позволява да се запази характерната корона, защото надземната декоративна част идва от желания сорт. Именно затова растенията от разсадници са по-надеждни от случайно отгледани семеначета.

Възможни са различни техники на присаждане, но те не са лесни за начинаещи. Необходима е чиста работа, остър инструмент и контролирани условия за прихващане. Дори при добра техника не всяка присадка успява. Затова за декоративна градина обикновено е по-практично да се закупи готово растение.

След присаждането трябва редовно да се премахват издънките от подложката. Те не носят плачещите качества на короната и могат да станат по-силни от присадената част. Ако се оставят, постепенно нарушават декоративния облик. Навременното им премахване е част от дългосрочното поддържане на растението.