Процесът на засаждане на това растение изисква предварителна подготовка на терена и внимателно отношение към кореновата система. За да осигурите лесен старт на новия храст, трябва да изберете подходящ момент от годината, като най-добре е това да стане през пролетта или ранната есен. Размножаването пък е вълнуващо занимание, което позволява на градинаря да увеличи своята колекция без значителни разходи. В следващите редове ще детайлизираме стъпките, необходими за успешното вкореняване и развитие на нови екземпляри.
Техника на засаждане в открита площ
Дупката за засаждане трябва да бъде поне два пъти по-широка от контейнера, в който е купено растението. Дъното се покрива със слой дренаж от експандирана глина или натрошени керамични парчета за отвеждане на излишната вода. Самата почвена смес се приготвя от кисел торф, пясък и угнила борова листовка в равни пропорции. Растението се поставя на същата дълбочина, на която е било в саксията, за да се избегне гниене на стъблото.
Размножаване чрез полувдървенели резници
Този метод е най-популярен сред любителите градинари поради неговата висока успеваемост и сравнителна леснота. Резниците се вземат в края на лятото, като се избират здрави едногодишни клонки с дължина около десет сантиметра. Долните листа се отстраняват, а основата се потапя в стимулатор за вкореняване, преди да се забие в субстрата. Младите растения се държат под прозрачен похлупак на топло и светло място до появата на нови листенца.
Още статии по тази тема
Използване на семена за нови растения
Размножаването чрез семена е по-бавен процес, но позволява получаването на голям брой растения едновременно. Семената се извличат от добре узрелите плодове в края на есента и се почистват внимателно от пулпата. Те изискват период на стратификация на студено, за да се прекъсне техният покой и да започнат да покълват. Сеитбата се извършва в плитки съдове с торфен субстрат, като се поддържа постоянна влажност и температура около двадесет градуса.
Размножаване чрез отводи и делене
Методът с отводите се основава на способността на долните клонки да пускат корени при допир с почвата. Избира се гъвкав клон, закрепва се към земята с метална скоба и се покрива с малко количество кисел субстрат. След една година новата коренова система ще бъде достатъчно развита, за да може растението да се отдели. Деленето на старите храсти се практикува по-рядко, но е ефективно при прекалено разраснали се екземпляри през ранна пролет.
