Засаждане и размножаване на газанията

Успешното засаждане на газанията започва с избор на здрав посадъчен материал и място, което остава огряно от слънцето през по-голямата част от деня. Растението се прихваща сравнително лесно, когато корените не се нараняват и почвата отвежда излишната вода без забавяне. Размножаването може да се извърши чрез семена, разделяне или вкореняване на подходящи издънки, като всеки метод има свои особености. Внимателната работа в началния етап определя компактността, силата на цъфтежа и устойчивостта на растенията през целия сезон.

Подготовка за засаждане

За засаждане трябва да се избират растения с плътна листна розетка, наситен цвят и добре оформена коренова система. Екземпляри с меки основи, пожълтели листа или миризма на загниване трудно се възстановяват. Корените не бива да образуват прекалено плътен кръг по стените на саксията, защото това показва продължително задържане в малък съд. Леко оплетените корени могат внимателно да се разхлабят непосредствено преди засаждането.

Теренът се почиства от многогодишни плевели, камъни и растителни остатъци, които биха пречили на обработката. Почвата се разрохква на дълбочина около двадесет сантиметра, за да се подобри проникването на въздух и вода. При тежък терен се добавят минерални материали с по-едра структура, а при прекалено песъчлив може да се внесе малко зрял компост. Целта е да се получи почва, която задържа достатъчно влага, но никога не остава подгизнала.

Засаждането на открито се извършва след преминаване на опасността от късни слани. Почвата трябва да бъде затоплена, а нощните температури да се задържат устойчиво над приблизително осем градуса. Разсадът, отглеждан на закрито, се закалява в продължение на седем до десет дни. Всекидневното постепенно увеличаване на престоя навън предотвратява изгарянето на листата и температурния шок.

Посадъчните ямки се оформят малко по-широки от кореновата бала, но не и значително по-дълбоки. Газанията трябва да остане на същото ниво, на което е растяла в контейнера. Прекалено дълбокото поставяне задържа влага около центъра и увеличава риска от загниване. След запълване почвата се притиска леко с ръце, без да се уплътнява силно.

Засаждане в лехи и съдове

Разстоянието между растенията обикновено е от двадесет до тридесет сантиметра според сорта и желаната плътност. По-гъстото засаждане създава бърз декоративен ефект, но може да влоши въздушната циркулация. По-голямото разстояние позволява на всяка розетка да се развие равномерно и улеснява почистването. При бордюри растенията трябва да се разполагат така, че зрелите им листа да се допират леко, без да се притискат.

Непосредствено след засаждането се полива обилно, за да се отстранят въздушните кухини около корените. Следващото поливане се извършва едва когато горният почвен слой започне да изсъхва. Постоянното поддържане на мокра почва не ускорява прихващането, а пречи на снабдяването на корените с кислород. В първите дни лекото увяхване по обяд може да бъде нормална реакция, ако растенията се възстановяват вечер.

За отглеждане в съдове се подбират саксии с достатъчен обем и няколко дренажни отвора. Плитките декоративни купи са подходящи, когато не задържат вода и са достатъчно широки за развитието на розетките. Субстратът трябва да съдържа перлит, пемза или пясък, които ограничават уплътняването. На дъното не е необходимо да се оформя дебел слой от камъни, ако сместа е пропусклива и отворите работят правилно.

След засаждане съдовете първоначално могат да се поставят на светло място с леко ограничено обедно слънце за два-три дни. Това е особено полезно при растения, купени от оранжерия и непривикнали към силно ултравиолетово излъчване. След адаптацията те постепенно се преместват на пълно слънце. Продължителното оставяне в полусянка води до удължени дръжки, по-меки листа и по-слаб цъфтеж.

Размножаване чрез семена

Семената на газанията се засяват на закрито около осем до десет седмици преди очакваното последно застудяване. Подходящ е стерилен и фин субстрат за разсад, който задържа равномерна влага, без да се превръща в кал. Семената се поставят по повърхността и се покриват с тънък слой смес или вермикулит. Прекалено дълбокото засяване забавя или възпрепятства поникването.

Температурата по време на покълването е добре да се поддържа около 20–22 градуса. Съдът се поставя на светло място, но силното обедно слънце през стъкло може да прегрее субстрата. Влагата се осигурява чрез внимателно пулверизиране или поливане отдолу, за да не се разместват семената. Покритието се отстранява веднага след появата на повечето кълнове, за да се намали рискът от сечене на разсада.

Младите растения се нуждаят от много светлина, за да останат ниски и здрави. При недостатъчно естествено осветление може да се използва подходяща лампа, разположена близо над върховете. Когато се развият няколко същински листа, разсадите се пикират поотделно в малки саксии. Корените се държат внимателно, защото младите тъкани се повреждат лесно и възстановяването забавя растежа.

Растенията, получени от събрани в градината семена, невинаги повтарят напълно окраската и формата на родителския сорт. Това е особено вероятно при хибридни газании, които се опрашват кръстосано. Полученото разнообразие може да бъде интересно за любителско отглеждане, но не е подходящо, когато се търси напълно еднаква композиция. За запазване на конкретен сорт е по-надеждно вегетативното размножаване.

Вегетативно размножаване

Добре развитите многогодишно съхранени растения могат да се размножават чрез внимателно разделяне на страничните розетки. Процедурата се извършва през пролетта, когато започва активният растеж и растенията могат бързо да образуват нови корени. Майчиното растение се изважда от съда, а почвата около корените се отстранява частично. Всяка отделена част трябва да има собствена розетка и достатъчно здрави корени.

Разделянето се прави с остър и дезинфекциран нож, когато отделните части не могат да се разтворят с ръце. Разрезите трябва да бъдат чисти, без смачкване на тъканите. Повредените или загнили корени се премахват до здрава светла тъкан. Новите растения се засаждат в пропусклив субстрат и се държат няколко дни на ярка, но леко филтрирана светлина.

При някои форми могат да се вземат къси странични издънки с част от основата. Долните листа се премахват, а резникът се поставя в леко влажен субстрат с високо съдържание на перлит или пясък. Прекомерната влажност е основна причина за загниване преди образуването на корени. Добрата светлина, умерената топлина и внимателното проветряване увеличават процента на успешно вкореняване.

Вкоренените млади газании не трябва да се подхранват със силен тор веднага след засаждането. Първо е необходимо да образуват активни коренови връхчета и да започнат видим нов растеж. След това може да се приложи слаб разтвор на балансиран тор, без да се превишава половината от стандартната концентрация. Постепенното адаптиране към пълно слънце и по-рядко поливане изгражда компактни и устойчиви растения.