Зазимяване на метличеста гипсофила

Метличестата гипсофила е студоустойчиво многогодишно растение, което обикновено презимува успешно на открито. Най-голямата опасност за нея не е самият студ, а продължителната зимна влага около корените. Подготовката трябва да бъде насочена към добро оттичане, правилно подрязване и ограничаване на резките промени в почвената влажност. При растения в съдове защитата е по-сериозна, защото корените са изложени на по-бързо замръзване.

Подготовка през есента

След приключване на цъфтежа растението постепенно започва да преминава в покой. Поливането се намалява, но почвата не трябва да остане напълно суха за дълъг период преди застудяването. Умерената влага помага на корените да влязат в зимата в добро състояние. Подгизването през есента обаче е особено опасно.

Азотно торене не се прави в края на сезона. То би стимулирало образуването на нежни леторасти, които не успяват да узреят преди студовете. Ако почвата е много бедна, може да се внесе малко зрял компост, без да се натрупва около основата. Силното есенно подхранване не подобрява зимоустойчивостта.

След пожълтяване сухите стъбла могат да се съкратят. Добре е да се остави ниска надземна част, която обозначава мястото и предпазва короната от случайно нараняване. Здравите сухи остатъци могат да останат временно, ако зимата е сурова и снежна. Болни или петнисти стъбла трябва да се отстранят напълно.

Плевелите и падналите загниващи листа се почистват около туфата. Те задържат влага и могат да служат като убежище за вредители. Почвата не се прекопава дълбоко, защото корените не трябва да се повреждат преди зимата. Достатъчно е повърхността да остане чиста и свободно отцедлива.

Зимуване в градинска почва

В добре дренирана почва възрастното растение обикновено не се нуждае от тежко покритие. Снежната покривка осигурява естествена изолация срещу резки температурни промени. Проблем възниква, когато снегът се стопява многократно и водата остава около корена. Затова оттичането е по-важно от дебелия слой мулч.

В студени райони може да се постави лек, сух и въздухопропусклив защитен слой. Подходящи са сухи листа, иглолистни клонки или рохкав сламен материал. Покритието не трябва да бъде плътно натъпкано върху кореновата шийка. Въздухът трябва да може да циркулира и влагата да се отделя.

Тежките влажни материали не са подходящи за зимна защита. Дебел слой неразложен компост, мокра трева или сбити листа може да задържи вода около основата. Това създава условия за гниене при температури малко над нулата. Защитата трябва да пази от резки промени, без да превръща зоната в постоянно влажна среда.

При зимни периоди без сняг и с продължителен сух вятър почвата може да пресъхне прекомерно. Ако времето временно се затопли и земята не е замръзнала, може да се направи много умерено поливане. Водата се подава през деня, за да има време да се оттече преди нощния студ. Поливане върху замръзнала почва не се извършва.

Защита на растения в съдове

Гипсофилата в контейнер е по-уязвима от растение, засадено в земята. Стените на съда не осигуряват достатъчна защита срещу продължителен силен студ. Кореновата бала може да замръзне изцяло и да остане замръзнала дълго време. Освен това малкият обем субстрат се преовлажнява или пресушава по-бързо.

Съдът се премества на защитено от вятър място до стена или в неотопляемо светло помещение. Подходящи са студена оранжерия, проветрива веранда или сух навес без високи температури. Растението трябва да остане в покой и не бива да се внася в топла жилищна стая. Топлината може да предизвика слаб зимен растеж.

Контейнерът може да се увие с изолационен материал, а под него да се постави дървена или минерална подложка. Така се намалява директният контакт със студената настилка. Дренажните отвори трябва да останат свободни. Всяко задържане на вода в подложна чинийка през зимата е нежелателно.

Поливането на зимуващото растение в съд е рядко и внимателно. Субстратът се проверява периодично и се овлажнява само когато е почти сух. В студено помещение изпарението е бавно, затова излишната вода се задържа продължително. Никога не трябва да се полива автоматично по седмичен график.

Пролетно разкриване и възстановяване

Зимното покритие се отстранява постепенно, когато опасността от продължителни силни студове намалее. Не е добре то да остава до късна пролет, защото задържа влага и забавя затоплянето на почвата. Първо се премахва част от материала, а останалото се отстранява след няколко дни. Така растението се приспособява по-лесно към променящите се условия.

Сухите стъбла се изрязват преди новите леторасти да се развият силно. Работи се внимателно, защото младите пъпки около основата лесно се повреждат. Режещият инструмент трябва да бъде чист и добре наточен. Болни и омекнали участъци се отстраняват до здрава тъкан.

След зимата се проверява дали почвата не се е слегнала или размила. Оголените корени се покриват с рохкава почва, без кореновата шийка да се заравя прекалено. Ако мястото задържа вода, трябва да се направят канали за оттичане или да се повдигне нивото около туфата. Пролетното преовлажняване може да бъде по-опасно от зимния студ.

Подхранването започва едва когато се забележи активен растеж. Малко количество компост или слаб балансиран тор обикновено е достатъчно. Не трябва да се опитва ускоряване на възстановяването с висока доза азот. Постепенният естествен растеж създава по-здрави стъбла и по-устойчива туфа.