Подрязване и оформяне на форзиция

Подрязването е може би най-важната и творческа част от грижата за форзицията, която пряко определя не само обилния цъфтеж, но и формата, размера и здравето на храста. Без редовно и правилно подрязване, форзицията бързо може да се превърне в гъст, разхвърлян и слабо цъфтящ храст. Разбирането на основните принципи – кога, как и защо да се реже – е от съществено значение за всеки градинар, който иска да поддържа своето растение жизнено и атрактивно. Правилната резитба стимулира растежа на нови, силни леторасти, които ще носят цветовете през следващата година, поддържа короната отворена и проветрива и позволява на градинаря да контролира размера на храста, за да се впише хармонично в градинския дизайн.

Основното и най-важно правило при подрязването на форзицията е свързано с времето. Резитбата трябва да се извършва веднага след като цъфтежът е приключил, обикновено в края на пролетта. Причината за това е фундаментална за биологията на растението: форзицията цъфти на миналогодишна дървесина. Това означава, че цветните пъпки за следващата пролет се залагат по клонките, които израстват през текущото лято. Ако подрежете храста през лятото, есента или зимата, вие ще отстраните именно тези клонки с вече формирани цветни пъпки и ще се лишите от цъфтежа през следващия сезон.

Целите на подрязването са няколко. Първата и най-важна е да се стимулира цъфтежът. Чрез премахване на прецъфтелите клонки, ние насърчаваме растението да развие нови, силни леторасти от основата и по дължината на старите стъбла. Именно тези нови леторасти ще бъдат обсипани с цвят на следващата пролет. Втората цел е да се поддържа здравето на храста. Премахването на сухи, болни, повредени и пресичащи се клони подобрява циркулацията на въздуха и проникването на светлина в короната, което намалява риска от болести.

Третата цел е контролът върху формата и размера. Форзицията може да расте доста буйно и ако не се контролира, лесно може да надхвърли определеното й място в градината. Чрез подрязването ние можем да я поддържаме в желаните размери и да й придадем по-подредена и естетична форма. Важно е обаче да се стремим към запазване на естествената, фонтанообразна форма на храста, а не да го превръщаме в строго геометрична фигура, което би отнело от неговия чар.

Най-подходящото време за резитба

Както вече бе подчертано, времето за резитба е от критично значение. Абсолютното златно правило е: подрязвайте форзицията веднага след прецъфтяване. Този период обикновено настъпва в края на април или през май, в зависимост от климатичните условия и конкретния сорт. В този момент растението е вложило цялата си енергия в цъфтежа и е готово да започне нов цикъл на растеж. Подрязването в този момент му дава силен тласък да развие нови, здрави леторасти през цялото лято.

Извършването на резитбата веднага след цъфтежа гарантира, че растението ще има на разположение целия вегетационен сезон – от края на пролетта, през лятото до началото на есента – за да развие новите си клонки и да заложи по тях максимален брой цветни пъпки. Колкото по-дълъг е този период, толкова по-силен ще бъде прирастът и толкова по-обилен ще бъде цъфтежът на следващата година. Всяко забавяне на резитбата скъсява този период и може да доведе до по-слаб цъфтеж.

Категорично трябва да се избягва резитбата през есента или зимата. Въпреки че много други храсти се подрязват именно тогава, за форзицията това е напълно погрешно. През есента цветните пъпки вече са напълно формирани и чакат само настъпването на пролетта, за да се разтворят. Всяка резитба през този период на покой ще означава буквално изхвърляне на бъдещите цветове. Единственото изключение е санитарната резитба на счупени от сняг клони, която може да се наложи през зимата.

Ако по някаква причина сте пропуснали подходящия момент за резитба след цъфтежа, по-добре е да оставите храста неподрязан до следващата пролет. По-добре е да имате малко по-разхвърлян, но цъфтящ храст, отколкото добре оформен, но без нито един цвят. Пропускането на резитба за една година няма да навреди сериозно на растението, просто ще доведе до известно сгъстяване на короната.

Техники на подрязване

Основната техника при ежегодното поддържащо подрязване е съкращаването на клонките, които току-що са цъфтели. Те се изрязват с около две трети от дължината им. Резът се прави точно над силна, здрава пъпка или над разклонение с млади леторасти. Това стимулира растежа от тази точка и помага за сгъстяването на храста. При тази резитба се цели да се запази естествената, леко разперена, фонтанообразна форма на форзицията.

Втората важна стъпка, която се извършва по същото време, е прореждането на короната. Огледайте храста и премахнете изцяло, от основата, всички слаби, тънки, болни или повредени стъбла. Премахнете и клоните, които растат навътре към центъра на храста или се пресичат и трият едни в други. Тази санитарна и прореждаща резитба подобрява циркулацията на въздуха и достъпа на светлина до вътрешността на храста, което е важно за превенцията на болести.

На всеки 3 до 5 години е препоръчително да се извършва по-силна, подмладяваща резитба, особено при по-стари храсти, които са започнали да цъфтят по-слабо. Тази техника включва премахването на около една четвърт до една трета от най-старите, най-дебели и най-тъмни стъбла, като те се изрязват възможно най-ниско до земята. Това стимулира растежа на нови, силни издънки директно от основата, което постепенно обновява целия храст, без да се губи напълно цъфтежът за дадена година.

При много стари и занемарени храсти, които са се превърнали в гъста плетеница от клони и почти не цъфтят, може да се приложи и радикална резитба. Тя се състои в изрязването на абсолютно всички стъбла на височина 10-15 см от земята. Тази резитба се прави в края на зимата или най-ранна пролет. През следващия сезон храстът няма да цъфти, но ще развие множество нови, силни леторасти от основата. От тях се избират няколко от най-добре разположените, които да формират новия скелет на храста, а останалите се премахват.

Оформяне на жив плет и специални форми

Форзицията може да се използва успешно за създаването на неформални, свободно растящи живи плетове. За тази цел растенията се засаждат на разстояние около 1-1.5 метра едно от друго. Подрязването се извършва по същите принципи – веднага след цъфтеж. Целта е не да се създаде строга, геометрична стена, а да се насърчи сгъстяването на храстите и преплитането на техните клони, като същевременно се запази естественият им вид. Премахват се прецъфтелите клонки и се прореждат вътрешните части на храстите, за да се осигури светлина и въздух.

Въпреки че не е най-подходящият храст за целта, форзицията може да бъде оформена и като строг, формален жив плет. Това обаче изисква много по-често подрязване през сезона и почти сигурно ще бъде за сметка на цъфтежа. Тъй като формалните плетове се подстригват няколко пъти през лятото, за да се поддържа формата им, новите леторасти, които носят цветните пъпки, ще бъдат постоянно премахвани. Резултатът ще бъде плътна зелена стена, която обаче почти няма да цъфти през пролетта.

По-интересен и атрактивен начин за оформяне на форзицията е като малко дръвче или „стандартна“ форма. За целта се избира млад, силен храст с едно основно, право стъбло. Всички странични разклонения по долната част на това стъбло се премахват, оставяйки го голо до желаната височина (например 1-1.2 метра). Горната част се оставя да се разклони и се оформя като малка корона чрез редовно прищипване и подрязване след цъфтеж. Този процес изисква търпение и няколко години работа, но резултатът е много ефектен.

Друга възможност е форзицията да бъде водена по стена или ограда под формата на ветрило (палмета). За целта се изгражда поддържаща конструкция от телове. Избират се няколко силни, гъвкави клона, които се привързват хоризонтално или под ъгъл към теловете. Всички останали клони, които растат напред или в нежелана посока, се премахват. Подрязването след цъфтеж се извършва както обикновено, като се запазват и оформят клонките, които следват желаната форма на ветрилото.

_{📷  Flickr / Szerző: Maja Dumat / Licence: CC BY 2.0}