Подрязване и съкращаване на чилийската араукария

Чилийската араукария притежава естествено правилна корона и обикновено не се нуждае от оформящо подрязване. Неподходящото съкращаване може да унищожи симетрията, която растението изгражда в продължение на много години. Особено важно е да се запази централният връх, защото той определя вертикалния растеж. Подрязването трябва да бъде ограничено до сухи, опасни или необратимо повредени клони.

Естествена форма и ограничения на подрязването

Клоните на чилийската араукария се разполагат на ясно изразени хоризонтални етажи. Тази подредба е генетично определена и не изисква човешко оформяне. Съкращаването на здрави клони оставя видими празнини в короната. Новият растеж невинаги покрива отрязаното място.

Централният връх не трябва да се премахва с цел ограничаване на височината. След подобна намеса могат да се развият няколко конкуриращи се върха. Короната става раздвоена, неравномерна и по-уязвима при сняг или силен вятър. Първоначалната симетрия обикновено не може да бъде възстановена напълно.

Дървото не е подходящо за поддържане като нисък жив плет или редовно оформяна фигура. Твърдите листа затрудняват работата и причиняват болезнени одрасквания. Повтарящото се рязане изтощава клоните и създава множество входни места за инфекции. Размерът трябва да се контролира чрез правилно избрано място, а не чрез постоянно съкращаване.

Ако растението е станало прекалено голямо за даденото пространство, силната резитба рядко е добро решение. Отстраняването на значителна част от короната нарушава равновесието между корени и листна маса. Дървото може да остане трайно обезобразено и отслабено. Още при засаждането трябва да се предвиди неговият бъдещ размер.

Санитарно премахване на повредени клони

Напълно сухите клони могат да бъдат отстранени по всяко време при сухо и сравнително меко време. Най-добре е работата да се извърши в края на зимата или началото на пролетта. Тогава структурата се вижда ясно и скоро започва активното възстановяване. При съмнение дали клонът е жив е по-добре да се изчака.

Срезът се прави близо до основата на клона, без да се наранява стволът. Естественият пръстен около мястото на прикрепване трябва да бъде запазен. Рязане прекалено навътре създава голяма рана, а оставянето на дълъг чеп забавя зарастването. Гладката точна работа е по-важна от последващото замазване.

Инструментът трябва да бъде остър и подходящ за дебелината на клона. За малки клони се използва здрава лозарска ножица, а за по-дебели – чист трион. Остриетата се дезинфекцират преди работа и след отстраняване на болна тъкан. Ръкавици, плътни дрехи и защитни очила предпазват от острите листа.

Тежките клони се премахват на няколко етапа. Първо се съкращава външната им част, за да се намали теглото. След това се прави окончателният срез при основата. Така се предотвратява разцепване на кората и откъсване на голяма ивица от ствола.

Коригиращи намеси и възстановяване

След счупване на централния връх понякога най-силният близък летораст може да бъде насочен нагоре. Той се прикрепя внимателно към опора, без да се пречупва. Връзката се проверява редовно и се разхлабва с нарастването. Резултатът зависи от възрастта на растението и степента на повредата.

Ако се развият няколко конкуриращи се върха, най-добре разположеният се запазва. Останалите се премахват постепенно, за да не се създаде прекалено голяма рана наведнъж. Избраният връх трябва да бъде здрав и максимално близо до централната ос. Корекцията е най-успешна, когато се извърши при младо растение.

Силно повредените от студ клони не се отрязват веднага след зимата. Част от кафявите листа може да останат върху жива дървесина. Изчаква се появата на нов растеж, който ясно показва границата между живата и мъртвата част. Едва тогава се прави санитарен срез.

След подрязване растението не се подхранва с висока доза тор. По-важно е почвата да остане умерено влажна и добре дренирана. Прекаленото стимулиране може да предизвика слаб и неравномерен растеж. Спокойното възстановяване при стабилни условия позволява на араукарията постепенно да затвори раните.