Успешно зимуване на чилийската араукария

Зимуването на чилийската араукария зависи не само от минималната температура, но и от вятъра, почвената влага и възрастта на растението. Добре вкоренените дървета могат да понесат значителен студ, докато младите екземпляри се повреждат много по-лесно. Най-опасна е комбинацията от замръзнала почва, ярко зимно слънце и сух вятър. Подготовката трябва да започне още в края на лятото с правилно поливане и ограничаване на азотното торене.

Подготовка преди настъпването на студа

От края на лятото не се използват торове с високо съдържание на азот. Те стимулират образуването на меки тъкани, които не успяват да узреят преди зимата. Растението трябва постепенно да забави растежа си и да натрупа устойчивост. Фосфорът и калият могат да бъдат полезни само при доказан недостиг.

През есента почвата се поддържа умерено влажна. Продължителното пресъхване преди зимата намалява водните запаси в тъканите. Ако валежите са недостатъчни, преди замръзването се прави дълбоко поливане. Водата трябва да се оттече добре, за да не останат корените в студена кал.

Мулчът се обновява след като почвата се охлади, но преди силните студове. Слой от кора, листов компост или дървесен чипс ограничава резките температурни промени. Той се разпределя върху широка площ над корените. Около ствола се оставя свободно пространство, за да не се задържа влага върху кората.

Клоните се проверяват за счупвания и болни участъци. Напълно сухите части могат да бъдат премахнати в сух ден с чист инструмент. Здравите клони не се съкращават профилактично преди зимата. Всяка излишна рана увеличава загубата на вода и опасността от инфекция.

Защита на младите растения в градината

Младите араукарии трябва да бъдат защитени през първите няколко зими. Около растението може да се изгради стабилна рамка, която да не притиска острите клони. Върху нея се поставя дишащ зимен текстил. Плътното пластмасово фолио не е подходящо, защото задържа конденз и прегрява при слънце.

Защитата трябва да ограничава студения вятър, но да позволява движение на въздуха. Долната част не се затваря напълно, освен при краткотрайна силна буря. В топли зимни дни покритието може частично да се отвори. Така се намалява рискът от запарване и развитие на гъбни инфекции.

При мокър сняг клоните могат да бъдат претоварени. Натрупването се отстранява внимателно с леко повдигане отдолу, а не с удари. Замръзналият сняг не трябва да се откъртва насила. Рязкото огъване може да счупи клоните или да повреди централния връх.

Ако се очаква много силен студ, кореновата зона може временно да се покрие с допълнителен изолационен материал. След преминаване на критичния период част от защитата се отстранява. Прекалено дебелото постоянно покритие забавя затоплянето на почвата през пролетта. Целта е защита от крайности, а не създаване на постоянно затворена среда.

Зимуване на контейнерни растения

Корените в съд са много по-изложени на замръзване от тези в открита почва. Дори студоустойчивото дърво може да загине, ако цялата коренова бала замръзне продължително. Контейнерът трябва да бъде преместен на защитено място преди силните студове. Подходящи са светли неотопляеми помещения, студени оранжерии или защитени тераси.

Температурата трябва да остане ниска, но по възможност да не пада дълбоко под нулата. Топлата дневна не е подходяща за зимен престой. Високата температура и слабата светлина водят до изтощен и деформиран растеж. Растението има нужда от прохладен период на относителен покой.

Поливането през зимата е ограничено. Субстратът се навлажнява едва когато горният слой започне осезаемо да изсъхва. Излишната вода трябва да се оттича свободно през дренажните отвори. Подложката под съда не трябва да остава пълна с вода.

Съдът може да се обвие с изолационен материал, ако остава навън. Поставянето му върху дървена или изолационна основа намалява директния контакт със студената настилка. Короната също се защитава от вятър и зимно слънце. Контейнерът трябва да бъде стабилизиран, защото високото растение лесно се преобръща.

Грижи в края на зимата и през пролетта

Покритието не се премахва рязко при първия топъл ден. Късните слани могат да повредят тъканите, които вече са започнали да се активизират. Защитата се отваря постепенно и отново се затваря при неблагоприятна прогноза. Това позволява на растението да се приспособи към светлината и вятъра.

През пролетта се оценява състоянието на връхния летораст. Ако той е зелен и твърд, растението обикновено запазва способността си да расте симетрично. Кафявите листа по отделни клони не трябва веднага да се режат. Изчаква се да стане ясно докъде тъканта е действително мъртва.

След размразяване на почвата поливането постепенно се възстановява. Не се подава голямо количество вода, ако почвата вече е наситена от снеготопенето. Корените се нуждаят и от кислород, за да възобновят активността си. Пролетното преовлажняване може да довърши растение, отслабено от студа.

Торене се прави едва след появата на сигурни признаци на нов растеж. Ранното подхранване не съживява измръзналите тъкани и може да натовари увредените корени. Първата доза трябва да бъде умерена и балансирана. Основната задача през пролетта е постепенно възстановяване, а не принудително ускоряване.