Светлолюбивост на ниския бадем

Разбирането на изискванията на ниския бадем към светлината е един от най-фундаменталните аспекти за успешното му отглеждане и постигането на онзи спиращ дъха пролетен цъфтеж, с който е известен. Този очарователен храст е изявен хелиофил, което означава, че обича и се нуждае от обилна слънчева светлина, за да разгърне пълния си потенциал. Светлината е основният двигател на фотосинтезата – процесът, чрез който растението произвежда енергията, необходима за неговия растеж, развитие и най-вече за формирането на цветни пъпки. Неадекватното осветление е една от най-честите причини за слаб или напълно липсващ цъфтеж, което може да бъде голямо разочарование за градинаря. Ето защо изборът на правилното, слънчево място в градината е първата и най-важна стъпка към успеха.

Оптималното местоположение за ниския бадем е такова, което му осигурява поне шест до осем часа пряка слънчева светлина на ден, особено сутрешното слънце. Пълното слънчево огряване стимулира растението да произведе максимален брой цветни пъпки, което води до гъст и наситен цъфтеж. Когато храстът е засаден на слънчево място, клонките му растат по-здрави и компактни, а листата са с по-наситен зелен цвят. Освен това, добрата осветеност спомага за по-бързото изсъхване на листата след дъжд или поливане, което значително намалява риска от развитие на гъбични заболявания като брашнеста мана.

Въпреки че ниският бадем може да толерира и по-лека полусянка, особено в региони с много горещо лятно слънце, това винаги е компромис. В полусенчести условия, където растението получава по-малко от шест часа пряка светлина, то все още ще расте, но ще бъде по-рехаво и издължено, тъй като клонките му се стремят да достигнат до светлината. Най-забележимата последица обаче ще бъде значително по-слабият цъфтеж. Цветовете ще бъдат по-малко на брой, по-бледи и разположени предимно по върховете на клонките, които получават най-много слънце.

Липсата на достатъчно светлина може да бъде причина и за други проблеми. Растенията, отглеждани на сянка, са като цяло по-слаби и по-податливи на нападение от вредители и болести. Те не успяват да натрупат достатъчно енергийни запаси, за да се справят със стресови фактори като суша или студ. Ето защо, при планирането на градината, винаги давайте приоритет на най-слънчевите места за светлолюбиви видове като ниския бадем. Ако вече имате засаден храст на сенчесто място, който не цъфти добре, най-доброто решение е да го преместите на по-подходящо, слънчево място през есента или ранна пролет.

Значението на пряката слънчева светлина

Пряката слънчева светлина е от жизненоважно значение за физиологичните процеси в ниския бадем, като най-важният от тях е фотосинтезата. Чрез този процес, използвайки слънчевата енергия, растението превръща въглеродния диоксид и водата в глюкоза, която е основният източник на енергия за всички негови жизнени функции. Колкото повече светлина получава растението, толкова по-интензивно фотосинтезира и толкова повече енергия произвежда. Тази енергия е необходима за растежа на нови клонки и листа, за развитието на здрава коренова система и най-вече за диференцирането на вегетативните пъпки в цветни.

Формирането на цветните пъпки за следващата година се случва през лятото, след прецъфтяването и активния растеж на листата. Именно в този период обилната слънчева светлина е критична. Ако през лятото храстът е засенчен от по-големи дървета или сгради, той няма да може да натрупа достатъчно енергийни резерви и да заложи достатъчен брой цветни пъпки. Резултатът ще бъде видим през следващата пролет под формата на слаб и незадоволителен цъфтеж. Това обяснява защо храст, който е цъфтял добре в началото, може да спре да цъфти, след като съседните дървета пораснат и започнат да го засенчват.

Освен за цъфтежа, слънчевата светлина е важна и за поддържането на компактна и гъста форма на храста. В условия на недостатъчна светлина, растението проявява феномен, наречен етиолация. Стъблата и клонките му се издължават прекомерно в търсене на светлина, разстоянията между листата (междувъзлията) се увеличават, а цялостният вид на храста става рехав и неатрактивен. Слънцето, от друга страна, насърчава по-къси междувъзлия и по-гъсто разклоняване, което води до формирането на красива, закръглена корона, отрупана с цветове.

Не на последно място, пряката слънчева светлина има и фитосанитарна роля. Ултравиолетовите лъчи в слънчевия спектър имат естествено фунгицидно действие и потискат развитието на много патогени. Както бе споменато, слънцето и добрата вентилация помагат за бързото изсъхване на повърхността на растението, което създава неблагоприятна среда за покълването на спорите на гъби като брашнестата мана. Ето защо засаждането на слънчево място е една от най-ефективните превантивни мерки срещу болести.

Толерантност към полусянка

Въпреки че ниският бадем е категорично светлолюбив, той проявява известна степен на толерантност към полусянка. Това означава, `че може да оцелее и да расте на места, които получават между три и шест часа пряка слънчева светлина на ден. Тази гъвкавост го прави приложим и в градини, където пълното слънчево огряване е ограничено. В такива условия обаче е важно да се има предвид, че ще има компромис с качеството и количеството на цъфтежа, което е основната декоративна стойност на храста.

Когато е засаден на полусянка, ниският бадем ще се опита да компенсира липсата на светлина. Често може да се наблюдава как храстът расте асиметрично, като развива повече клонки и листа от страната, която е по-добре осветена. Цъфтежът, макар и по-оскъден, също ще бъде концентриран предимно в по-слънчевите части на короната. За да се поддържа по-балансирана форма, може да се наложи по-внимателно и целенасочено подрязване, което да насърчи растежа в по-сенчестите зони.

В региони с много горещ климат и интензивно лятно слънце, леката следобедна сянка може дори да бъде от полза. Тя може да предпази растението от прегаряне и стрес в най-горещите часове на деня, особено ако почвата не задържа добре влага. В такъв случай, идеалното място би било такова, което получава пълно сутрешно слънце, но е защитено от жаркото следобедно слънце. Сутрешното слънце е по-важно, тъй като помага за бързото изсъхване на росата от листата, което намалява риска от болести.

Важно е да се разграничи полусянка от плътна сянка. Ниският бадем няма да вирее добре в плътна сянка, например под големи дървета с гъста корона или от северната страна на високи сгради. В такива условия той ще бъде слаб, с много рехави клонки, бледи и дребни листа и почти сигурно няма да цъфти изобщо. Ако единственото налично място във вашата градина е сенчесто, по-добре е да изберете друго, сенкоиздръжливо растение, вместо да се опитвате да отглеждате нисък бадем в неподходящи за него условия.

Признаци за недостатъчна светлина

Растенията имат свои начини да „комуникират“, че не получават достатъчно светлина, и ниският бадем не е изключение. Разпознаването на тези признаци е важно, за да може да се предприемат коригиращи действия навреме. Най-очевидният и разочароващ симптом е слабият или напълно липсващ цъфтеж. Ако вашият храст е здрав, но упорито отказва да цъфти или образува само няколко цвята, първото нещо, което трябва да проверите, е колко слънчева светлина получава през деня. Това е най-честата причина за липса на цъфтеж при иначе здрави растения.

Друг ясен признак е вече споменатата етиолация. Обърнете внимание на структурата на храста. Клонките изглеждат ли необичайно дълги, тънки и слаби? Разстоянията между листата по-големи ли са от обичайното? Цялостният вид на храста рехав и разтегнат ли е, вместо компактен и гъст? Това са класически симптоми, че растението се „протяга“ в търсене на повече светлина. Често този растеж е насочен в една посока – към най-близкия източник на светлина.

Състоянието на листата също може да бъде показател. Въпреки че листата на ниския бадем се появяват след цъфтежа, при недостатъчна светлина те могат да бъдат по-малки от нормалното и с по-блед, жълтеникаво-зелен цвят, вместо наситен зелен. Това се дължи на по-ниското съдържание на хлорофил. В някои случаи, растението може дори да започне да губи долните си листа, тъй като насочва ограничената си енергия към поддържането на по-горните листа, които имат по-добър достъп до светлина.

Повишената податливост на болести също може да бъде индиректен признак за недостатъчна светлина. Ако забележите, че вашият храст често страда от брашнеста мана или други гъбични инфекции, въпреки че полагате добри грижи, това може да се дължи на факта, че расте на твърде сенчесто и влажно място. Липсата на слънце и добра циркулация на въздуха създава перфектния микроклимат за развитието на тези патогени. Преместването на растението на по-слънчево място често решава не само проблема с цъфтежа, но и този с болестите.

📷  Le.Loup.Gris, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons