Подрязване и резитба на многоцветния лале

Когато става въпрос за подрязване и резитба на многоцветния лале, много градинари са в недоумение. За разлика от храстите и дърветата, лалетата не изискват резитба в традиционния смисъл на думата за оформяне на короната или стимулиране на разклоняване. Въпреки това, има няколко ключови практики, свързани с премахването на определени части на растението в точното време, които са от съществено значение за неговото здраве, дълголетие и обилен цъфтеж през следващите години. Тези дейности са по-скоро част от поддръжката и санитарната грижа, отколкото от резитбата.

Основните цели на тези процедури са две. Първата е да се насочи енергията на растението към най-важната част за неговото оцеляване – луковицата. Чрез премахване на прецъфтелите цветове, ние предотвратяваме изразходването на ценни ресурси за образуване на семена. Втората цел е поддържането на добра хигиена в градината, като се премахват изсъхналите и болни части, които могат да бъдат източник на зараза.

Важно е да се разбере, че всяка част на растението има своя роля в определен етап от неговия жизнен цикъл. Стъблото и листата, например, са жизненоважни за производството и съхранението на хранителни вещества след цъфтежа. Ето защо преждевременното им премахване е една от най-големите грешки, които могат да се допуснат при грижата за лалетата, и често е причина за слаб или липсващ цъфтеж през следващия сезон.

Правилното подрязване, или по-скоро почистване, на многоцветния лале е лесна, но изключително важна задача. То не изисква специални умения или инструменти, а по-скоро търпение и разбиране на биологията на растението. Спазването на няколко прости правила ще гарантира, че твоите лалета ще останат здрави и ще те радват с множеството си цветове година след година.

Кога и какво да се подрязва

При многоцветния лале има само две неща, които трябва да се „подрязват“, и то в строго определено време: прецъфтелите цветове и напълно изсъхналата листна маса. Всяка друга намеса, като подрязване на зелени листа или стъбла, е вредна за растението. Правилният момент за действие е ключът към успеха. Не трябва да се бърза, но не трябва и да се закъснява твърде много.

Премахването на прецъфтелите цветове, известно като „deadheading“, трябва да се направи веднага след като венчелистчетата са увехнали и започнали да капят. Не чакай да се образува семенна кутийка. Целта на тази процедура е да се спре процесът на образуване на семена, който е изключително енергоемък. Като премахнеш увяхналия цвят, ти пренасочваш цялата енергия, която растението би вложило в производството на семена, надолу към луковицата за съхранение.

Листата и стъблото, от друга страна, никога не трябва да се подрязват, докато са все още зелени. Те са фабриката за храна на растението. След цъфтежа, те продължават да фотосинтезират в продължение на около шест седмици, произвеждайки захари, които се съхраняват в луковицата като скорбяла. Тези резерви са горивото за растежа и цъфтежа през следващата година. Преждевременното отрязване на листата обрича растението на глад.

Моментът за премахване на листата и стъблата настъпва едва когато те са напълно пожълтели, изсъхнали и станали кафяви. В този момент те лесно се отделят от основата с леко издърпване. Това е сигурен знак, че процесът на прехвърляне на хранителни вещества към луковицата е приключил и надземната част на растението вече не е необходима. Почистването на тези мъртви растителни остатъци е важно за предотвратяване на развитието на болести.

Правилно отстраняване на прецъфтелите цветове

Техниката за отстраняване на прецъфтелите цветове на многоцветния лале е проста. Можеш да използваш пръстите си, за да отчупиш цветната главичка точно под нейната основа, там където се свързва със стъблото. Друг вариант е да използваш остра и чиста ножица или градински ножици, за да направиш чист срез. Важно е да премахнеш само самия цвят и плодника (малката подутина в основата на цвета), но да оставиш възможно най-голяма част от стъблото и всички листа непокътнати.

При Tulipa praestans, който има по няколко цвята на едно стъбло, можеш да премахваш всеки отделен цвят, когато увехне. След като и последният цвят е прецъфтял, можеш да отрежеш цялата разклонена цветна част, но отново, като запазиш основното стъбло и листата. Тази практика не само помага за захранването на луковицата, но и поддържа по-прегледен и естетичен вид на цветната леха.

Основната причина за тази процедура е чисто биологична. Естествената цел на всяко растение е да се възпроизведе, а при цъфтящите растения това става чрез семена. Производството на семена изисква огромно количество енергия. Тъй като ние, като градинари, размножаваме лалетата предимно чрез техните луковици, образуването на семена е ненужен разход на ресурси, който отслабва луковицата и намалява шансовете за добър цъфтеж през следващата година.

Събирането и изхвърлянето на прецъфтелите цветове има и фитосанитарно значение. Увехналите и влажни венчелистчета, паднали по листата или почвата, могат да станат среда за развитие на гъбични заболявания като сивото гниене (Botrytis). Като ги премахваш своевременно, ти намаляваш риска от инфекции и поддържаш растенията си по-здрави. Винаги изхвърляй тези остатъци, не ги оставяй в лехата.

Управление на листата след цъфтеж

Най-важното правило при грижата за лалетата след цъфтеж е търпението. Листата трябва да останат на растението, докато не завършат своята работа. През този период, който продължава около месец и половина, те активно фотосинтезират и захранват луковицата за следващия сезон. Съпротиви се на изкушението да ги отрежеш, завържеш на възел или прикриеш, колкото и нелицеприятни да стават, докато пожълтяват. Всяко такова действие прекъсва притока на хранителни вещества към луковицата.

През този период продължи да се грижиш за растенията, сякаш все още цъфтят. Ако времето е сухо, поливай ги умерено, за да поддържаш почвата леко влажна. Това помага на корените да останат активни и да усвояват вода и хранителни вещества, които са необходими за процеса на фотосинтеза. Здравите и добре хидратирани листа работят по-ефективно. Това е и моментът, в който можеш да направиш последно подхранване с тор, богат на калий.

Много градинари намират вида на пожълтяващите листа на лалетата за непривлекателен. За да се реши този естетически проблем, има няколко стратегии. Една от тях е да се засадят лалетата между многогодишни растения (като хости, астилбе или здравец), които развиват своята листна маса по-късно през пролетта. Техните листа по естествен начин ще пораснат и ще прикрият увяхващата зеленина на лалетата, без да й пречат.

След като листата са напълно изсъхнали и са станали кафяви и чупливи, те могат да бъдат лесно отстранени. Обикновено е достатъчно леко да ги дръпнеш и те ще се отделят от основата. Събери всички изсъхнали листа и стъбла и ги унищожи, за предпочитане чрез изгаряне, за да се елиминира всякакъв риск от презимуване на болести. След това лехата е готова за лятната си почивка или за засаждане на едногодишни цветя, ако луковиците остават в земята.