Share

Подрязване и оформяне на синята метличина

Подрязването и оформянето на синята метличина не са стандартни и задължителни практики, както при много други градински растения като рози или храсти. Това се дължи предимно на нейния едногодишен жизнен цикъл и естествено развития храстовиден растеж. Въпреки това, има няколко специфични техники, които могат да се приложат, за да се насърчи по-обилен цъфтеж, да се удължи сезонът на цъфтеж и да се поддържа по-спретнат и компактен вид на растението. Тези методи са лесни за изпълнение и не изискват специални умения или инструменти.

Най-важната и широко практикувана форма на „подрязване“ при синята метличина е премахването на прецъфтелите цветове, известно още като обезглавяване (deadheading). Тази проста процедура има огромно влияние върху цъфтежа. Когато един цвят увехне, ако бъде оставен на растението, то ще насочи енергията си към производството на семена. Чрез редовното отстраняване на тези увехнали цветове, ние прекъсваме този процес и стимулираме растението да формира нови цветни пъпки, в опит да изпълни своята репродуктивна мисия. Това води до значително по-продължителен и обилен цъфтеж през целия сезон.

Друга техника, която може да се приложи, е прищипването на връхчетата на младите растения. Когато младото растение достигне височина от около 15-20 см, връхната му пъпка може да се отстрани. Това действие премахва апикалното доминиране и стимулира развитието на страничните разклонения от пазвите на листата по-надолу по стъблото. Резултатът е по-гъсто, по-компактно и по-храстовидно растение с повече стъбла, всяко от които ще носи цветове. Тази техника е особено полезна за сортовете с по-висок растеж, тъй като ги прави по-устойчиви на полягане.

В края на сезона, след като растението е приключило своя жизнен цикъл и е изсъхнало, се извършва финално подрязване, което всъщност е почистване. Целите изсъхнали стъбла се отрязват до нивото на земята и се премахват от градината. Това е важна хигиенна мярка, която помага за предотвратяване на натрупването на болести и вредители, които могат да презимуват в растителните остатъци. По този начин лехата се подготвя за следващия сезон, независимо дали ще се разчита на самозасяване или на нова сеитба.

Премахване на прецъфтелите цветове (обезглавяване)

Премахването на прецъфтелите цветове е най-ефективният метод за насърчаване на продължителен цъфтеж при синята метличина. Тази техника е от съществено значение, ако целта е да се поддържа декоративната стойност на растението възможно най-дълго. Биологичната цел на всяко едногодишно растение е да произведе семена и да осигури следващото поколение. След като цветовете бъдат опрашени, цялата енергия на растението се пренасочва към формирането и узряването на семената. Чрез отрязването на увехналия цвят, преди да е започнал да формира семена, ние ефективно прекъсваме този сигнал.

Процедурата е много проста. С помощта на пръсти, ножица или малка градинска ножица, прецъфтелият цвят се отрязва заедно със стъблото му до първата двойка здрави листа под него. Редовното извършване на тази дейност, например веднъж на няколко дни по време на пиковия цъфтеж, гарантира, че растението непрекъснато ще бъде стимулирано да произвежда нови пъпки. Това може да удължи периода на цъфтеж с няколко седмици, а понякога и месеци, като осигурява свежи цветове от пролетта до есента.

Освен стимулирането на цъфтежа, обезглавяването има и други ползи. То поддържа много по-спретнат и чист вид на растението, премахвайки кафявите и увехнали цветове, които развалят общата визия. Също така, това е основният метод за контрол на самозасяването. Синята метличина е известна със способността си лесно да се разпространява чрез семена. Ако се цели поддържането на по-подредена градина и предотвратяване на появата на метличина на нежелани места, редовното обезглавяване е абсолютно задължително.

Разбира се, ако желаете да съберете семена за следващата година или да позволите контролирано самозасяване, можете да оставите няколко от най-добрите цветове в края на сезона да узреят напълно. След като съберете семената от тях или те се разпръснат естествено, можете да премахнете и техните остатъци. Този балансиран подход позволява едновременно да се насладите на дълъг цъфтеж и да си осигурите растения за следващия сезон.

Прищипване за по-гъст растеж

Прищипването е градинарска техника, която се използва за насърчаване на по-гъст и храстовиден растеж при много видове растения, включително и синята метличина. Този метод се основава на премахването на апикалното доминиране. Връхната пъпка на основното стъбло произвежда хормони (ауксини), които потискат растежа на страничните пъпки по-надолу по стъблото. Когато тази връхна пъпка се отстрани (прищипе), потискащият ефект изчезва и страничните пъпки се активират, започвайки да растат и да формират нови разклонения.

Най-подходящото време за прищипване на синята метличина е, когато младите растения са достигнали височина от около 15 до 20 сантиметра и имат няколко двойки същински листа. Процедурата е изключително лесна – с помощта на палеца и показалеца, връхната част на стъблото, включително най-горните няколко листа, се отщипва. Може да се използва и остра ножица. Това трябва да се направи преди растението да е започнало да формира цветни пъпки.

Резултатът от прищипването е по-ниско, но значително по-разклонено и гъсто растение. Вместо едно основно стъбло с няколко цвята, се развиват множество странични стъбла, всяко от които ще завърши с цвят. Въпреки че тази техника може леко да забави началото на цъфтежа с около седмица или две, крайният резултат е много по-голям общ брой цветове, разпределени върху по-компактно и добре оформено растение.

Тази техника е особено препоръчителна за по-високите сортове метличина, които са по-склонни към полягане. Създаването на по-здрава и разклонена структура ги прави по-стабилни и по-малко нуждаещи се от подпори. Прищипването е полезно и при отглеждане на метличина за рязан цвят, тъй като насърчава производството на по-голям брой стъбла с добра дължина. За по-ниските и компактни сортове тази практика може да не е необходима.

Подрязване в края на сезона

Подрязването в края на сезона е последната, но важна стъпка в грижата за синята метличина през годината. Тъй като това е едногодишно растение, след приключване на цъфтежа и образуването на семена, то завършва своя жизнен цикъл и загива. С настъпването на есенните студове стъблата и листата постепенно пожълтяват и изсъхват. Оставянето на тези мъртви растителни остатъци в градината през зимата не е препоръчително от фитосанитарна гледна точка.

Изсъхналите растителни части могат да служат като убежище за презимуване на различни патогени и вредители. Спори на гъбични заболявания като ръжда и брашнеста мана, както и яйца на насекоми, могат да се запазят в мъртвата тъкан и да станат източник на зараза през следващата пролет. Ето защо, след като растенията са напълно изсъхнали и са разпръснали семената си (ако това е било целта), те трябва да бъдат отрязани до нивото на земята.

Отрязаните растителни остатъци трябва да бъдат събрани и изнесени от градината. Ако растенията са били здрави през сезона, те могат да се добавят към купчината за компост. Въпреки това, ако е имало признаци на заболявания, е по-безопасно те да бъдат унищожени (например чрез изгаряне, ако е позволено) или изхвърлени, за да се избегне разпространението на патогени чрез компоста.

Почистването на лехата през есента не само подобрява хигиената, но и придава по-подреден вид на градината през зимата. То също така улеснява подготовката на почвата за следващия сезон. След отстраняване на старите растения, може да се добави слой компост или да се направи лека обработка на почвата, подготвяйки я за поникването на самозасеяните семена или за нова пролетна сеитба. Тази финална стъпка затваря годишния цикъл и поставя основите за успешното отглеждане през следващата година.

Fotó forrása: Flickr / Szerző: yrjö jyske / Licence: CC BY 2.0

Може да харесаш още