Зимуване на цъфтящия дрян

Подготовката на цъфтящия дрян (Cornus florida) за зимния период е важна част от годишния цикъл на грижи, която често бива подценявана. Въпреки че установените дървета са сравнително студоустойчиви в рамките на препоръчителните климатични зони, младите и новозасадени екземпляри, както и някои по-чувствителни сортове, могат да пострадат от ниските температури, студените ветрове, тежкия сняг и зимното слънце. Правилните мерки за зазимяване помагат на растението да премине успешно през периода на покой, да се предпази от повреди и да посрещне пролетта в добро здраве, готово за нов, силен растеж и обилен цъфтеж. Тези мерки са особено важни в региони, които са на границата на зоната на студоустойчивост на вида или се характеризират с непредсказуеми и сурови зими.

Зимният сезон носи със себе си редица предизвикателства за растенията. Замръзналата земя ограничава достъпа на корените до вода, докато студените, сухи ветрове и слънцето продължават да извличат влага от клоните и пъпките, което може да доведе до състояние, известно като „физиологична суша“ или изсъхване. Тежкият, мокър сняг и ледът могат да натежат върху клоните и да причинят счупвания, особено при видове с по-крехка дървесина. Гризачи като зайци и мишки, търсещи храна през зимата, могат да нанесат сериозни повреди, като огризват кората в основата на ствола.

Целта на зазимяването не е да се създадат изкуствено топли условия за растението, а да се смекчат най-суровите аспекти на зимната среда и да се помогне на дървото да използва собствените си механизми за защита. Подготовката започва още през есента с правилните грижи, които насърчават узряването на дървесината и навлизането в състояние на покой. Дейности като правилно поливане, мулчиране и защита на ствола играят ключова роля за успешното презимуване.

Всяко усилие, положено през есента, се отплаща многократно през пролетта. Добре презимувалото дърво ще има по-малко зимни повреди, по-малко изсъхнали клони за премахване и ще разполага с повече енергийни запаси за бурен старт на вегетацията. Разбирането на специфичните заплахи, които зимата носи, и предприемането на целенасочени превантивни стъпки е белег на грижовния и информиран градинар.

Есенни грижи като подготовка за зимата

Подготовката за зимата започва много преди първите слани. Една от най-важните стъпки е да се прекрати торенето с азотни торове в края на лятото. Азотът стимулира нов, нежен растеж, който няма да има време да узрее и да се вдървеси преди настъпването на студовете. Такъв растеж е изключително уязвим на измръзване и може да причини сериозни повреди на растението. Вместо това, може да се приложи тор с по-високо съдържание на калий, който подпомага узряването на тъканите и повишава студоустойчивостта.

Поливането през есента е друг критичен елемент. Докато температурите са все още положителни и земята не е замръзнала, е важно да се поддържа адекватна влажност на почвата. Дърветата, които влизат в зимата добре хидратирани, са много по-устойчиви на изсушаващия ефект на зимните ветрове. Едно последно, обилно поливане след опадането на листата, но преди земята да замръзне, е силно препоръчително, особено след суха есен.

Почистването на района около дървото от опадали листа и растителни остатъци е важна хигиенна мярка. В тези остатъци могат да презимуват спори на гъбични заболявания (като антракноза) и яйца на вредители, които ще бъдат готови да заразят дървото отново през пролетта. Събирането и унищожаването (не компостирането) на болните листа намалява значително инфекциозния потенциал за следващия сезон.

Есента е подходящо време и за инспекция на дървото за мъртви, болни или счупени клони. Премахването им преди зимата намалява риска те да се отчупят под тежестта на снега и да причинят по-големи рани по ствола или здравите клони. Въпреки това, по-сериозната структурна резитба е най-добре да се остави за края на зимата или ранна пролет.

Мулчиране за защита на кореновата система

Мулчирането е може би най-важната единична стъпка за защита на цъфтящия дрян през зимата. Слоят мулч (например борови кори, дървесен чипс, нарязани листа или слама) действа като изолатор, който предпазва плитката коренова система на дървото от резките температурни колебания. Той помага да се забави замръзването на почвата през есента и да се предотврати преждевременното й размразяване по време на зимни затопляния, което може да предизвика нежелан ранен растеж.

Мулчът трябва да се нанесе след първите по-сериозни застудявания, но преди земята да е замръзнала напълно. Нанасянето му твърде рано, докато почвата е все още топла, може да привлече гризачи, които да си направят гнезда в него. Слоят трябва да е с дебелина около 10-15 см и да покрива цялата коренова зона, която се простира приблизително до периферията на короната.

Изключително важно е мулчът да не се натрупва директно до ствола на дървото. Трябва да се остави свободна зона от няколко сантиметра около основата на ствола. Контактът на влажен мулч с кората за продължителен период от време създава идеални условия за развитие на гнилостни процеси и гъбични заболявания и може да осигури прикритие за гризачи, които да гризат кората.

Освен че предпазва корените от студ, зимният мулч помага и за запазване на почвената влага, намалявайки ефекта на физиологичната суша. През пролетта, след като опасността от силни студове е преминала, по-дебелият зимен слой мулч може да бъде леко разгребан, за да позволи на почвата да се затопли по-бързо. Органичният мулч постепенно се разгражда и обогатява почвата с хранителни вещества.

Защита на ствола и клоните от повреди

Младите дървета с тънка и гладка кора са особено уязвими на два вида зимни повреди: слънчево изгаряне и напукване от студ. Слънчевото изгаряне се получава, когато слънцето през ясен зимен ден затопли тъмната кора (обикновено от южната или югозападната страна), активирайки клетките на камбия. Когато слънцето се скрие или след залез, температурата на кората рязко спада, което убива тези активни клетки и води до потънали, обезцветени участъци. Напукването от студ се случва при екстремни спадове на температурата, когато дървесината се свива по-бързо от кората, причинявайки вертикални пукнатини.

За да се предотвратят тези проблеми, стволовете на младите дървета могат да бъдат увити със специална хартиена лента за дървета, плат от зебло или защитени с бели пластмасови протектори. Белият цвят отразява слънчевата светлина и предпазва кората от прегряване. Увиването трябва да започне от основата на дървото и да продължи нагоре до първите клони. Тази защита трябва да се постави в края на есента и да се премахне в началото на пролетта, за да не пречи на растежа на ствола и да не задържа влага.

Защитата от гризачи като зайци и мишки също е много важна, особено за младите дървета. Тези животни могат да причинят сериозни, понякога фатални повреди, като огризват кората около основата на ствола (околовръстно), което прекъсва потока на хранителни вещества. За предпазване могат да се използват телени мрежи с малки отвори или твърди пластмасови протектори, които се поставят около основата на ствола. Протекторът трябва да е вкопан на няколко сантиметра в почвата и да достига достатъчно високо, за да е над очакваната снежна покривка.

Защитата от тежък сняг и лед е по-трудна, но може да се предприемат някои мерки. При сортове с по-изправени клони, те могат внимателно да се привържат един към друг с меко въже, за да се предотврати разцепването им под тежестта на снега. Ако се натрупа тежък, мокър сняг, той може внимателно да се отстрани от клоните с помощта на метла, като се движи отдолу нагоре, за да се избегне счупване. Никога не трябва да се опитвате да чупите лед от клоните, тъй като това почти сигурно ще доведе до повреди.

Специални съображения за контейнерни растения

Отглеждането на цъфтящ дрян в контейнери представлява специфично предизвикателство по отношение на зимуването. Кореновата система на растенията в саксии е много по-изложена на студ, отколкото тази на растенията в земята. Температурата в контейнера може бързо да падне до тази на околния въздух, което може да убие корените, дори ако самият сорт е студоустойчив. Ето защо контейнерните растения изискват специална защита.

Най-добрият метод за зимуване на цъфтящ дрян в контейнер е преместването му на защитено, но студено място. Идеални са неотопляеми гаражи, мазета, навеси или студени оранжерии, където температурата се поддържа малко над нулата, но не е твърде топло, за да не се прекъсне покоят на растението. Почвата в контейнера трябва да се поддържа леко влажна през зимата, като се полива рядко (веднъж на няколко седмици), само за да не изсъхне напълно.

Ако преместването на контейнера не е възможно, той трябва да бъде добре изолиран. Саксията може да се увие с няколко слоя зебло, бабъл фолио или други изолационни материали. Друг метод е „вкопаването“ на саксията в земята или поставянето й в по-голям контейнер, като пространството между двата се запълни с мулч, листа или слама. Повърхността на почвата в контейнера също трябва да бъде покрита с дебел слой мулч.

Важно е да се осигури защита и от прекомерната влага. Контейнерите не трябва да стоят директно на земята, където могат да се намокрят от дъжд или топящ се сняг, което би довело до замръзване и напукване на саксията или до загниване на корените. Поставянето им върху „крачета“ или подложки ще осигури добър дренаж. Растенията в контейнери са по-уязвими и на изсушаващите ветрове, затова е добре да се групират заедно или да се поставят на завет, например до стена.

_{📷 Flickr / Szerző: David Illig / Licence: CC BY-NC-SA 2.0}