Зимуване на златната роза

Успешното презимуване на златната роза е от решаващо значение за нейното здраве и за осигуряването на обилен цъфтеж през следващия вегетационен сезон. Въпреки че много сортове рози са студоустойчиви, подготовката за зимните месеци е важна стъпка, която не бива да се пренебрегва, особено в райони с по-суров климат и ниски температури. Процесът на зазимяване не е еднократно действие, а поредица от навременни грижи, които започват още в края на лятото и имат за цел да подготвят растението постепенно за периода на покой. Правилната защита предпазва най-уязвимите части на храста от измръзване, студени ветрове и резки температурни промени, като по този начин се гарантира, че розата ще посрещне пролетта силна и жизнена.

Подготовката за зимата започва с промяна в режима на грижи още в края на лятото. От края на август трябва да се прекрати всякакво подхранване с азотни торове, тъй като те стимулират растежа на нова, нежна зеленина, която няма да има време да узрее и да се втвърди преди настъпването на студовете. Тази крехка маса е изключително чувствителна на измръзване и може да стане входна врата за различни заболявания. Вместо това, може да се приложи тор, богат на калий, който спомага за узряването на дървесината и повишава общата студоустойчивост на растението.

Постепенното намаляване на поливането през есента също е важен сигнал за розата да забави растежа си и да се подготви за покой. С понижаването на температурите и увеличаването на валежите, нуждата от допълнително напояване намалява. Важно е обаче почвата да не пресъхва напълно, особено ако есента е суха. Едно последно, обилно поливане преди замръзването на почвата е препоръчително, за да се осигури достатъчно влага за корените през зимните месеци.

Есенната резитба на златната роза трябва да бъде лека и санитарна. Основната, оформяща резитба се прави през пролетта. През есента, преди зазимяването, се премахват само болните, счупени или прекалено тънки и слаби клонки. Може леко да се съкратят и прекалено дългите леторасти, за да не бъдат счупени от тежестта на снега или от силните зимни ветрове. Не се препоръчва силна резитба през есента, тъй като тя може да стимулира нов растеж, а също така отрезите са уязвими на измръзване.

Значението на правилната подготовка

Правилната подготовка за зимата е инвестиция в бъдещето на златната роза. Основната цел на зазимяването е да се предпази най-чувствителната и важна част на растението – мястото на присадката, което се намира в основата на храста. Това е точката, където сортовата роза е присадена върху по-устойчива подложка. Ако присадката измръзне, сортовата част на растението загива и от подложката могат да избият само диви издънки. Защитата на тази зона е от първостепенно значение за оцеляването на сорта.

Освен присадката, защитата цели да предпази и основните стъбла от повреди, причинени от ниски температури, изсушаващи ветрове и резки температурни колебания. Зимното слънце може да затопли кората на стъблата през деня, а през нощта при рязко падане на температурите, това да доведе до напукване на кората (т.нар. мразобойни). Тези пукнатини стават входна врата за патогени. Правилното зазимяване създава изолационен слой, който смекчава тези температурни амплитуди и предпазва тъканите.

Навременното извършване на подготвителните дейности е от съществено значение. Прекалено ранното зазимяване, докато времето е все още топло, може да доведе до запарване, развитие на плесени и дори до преждевременно събуждане на растението. От друга страна, твърде късното зазимяване, след като вече са настъпили силни студове, може да остави растението незащитено в най-критичния момент. Най-добре е да се изчакат първите стабилни застудявания и леки слани, които ще сигнализират на розата да премине окончателно в състояние на покой.

Добре подготвената и зазимена роза не само оцелява през зимата без повреди, но и стартира много по-силно и енергично през пролетта. Растението не трябва да изразходва енергия за възстановяване на измръзнали части и може да насочи всичките си ресурси към формирането на нови леторасти и обилен цъфтеж. Ето защо, времето и усилията, вложени в есенната подготовка, се отплащат многократно през следващия сезон.

Основният метод: загърляне

Загърлянето е най-важната и фундаментална техника за зазимяване на розите. Този метод се състои в натрупване на могила от пръст, компост или друг подходящ материал около основата на храста. Могилата трябва да е висока поне 20-30 сантиметра, за да покрие добре основата на стъблата и най-вече мястото на присадката. Този слой материал действа като изолатор, предпазвайки най-уязвимите части на растението от екстремни студове и температурни колебания.

Най-добрият материал за загърляне е рохкава градинска пръст, взета от друго място в градината, а не тази около самата роза, за да не се оголват корените. Компостът също е отличен избор, тъй като освен че осигурява защита, през пролетта ще обогати почвата около растението. Може да се използва и смес от пръст с пясък или торф, за да се осигури по-добра аерация и да се предотврати сбиването на материала. Трябва да се избягва използването на пресен оборски тор, тъй като той може да „изгори“ кората на стъблата.

Процедурата по загърляне се извършва след падането на листата и настъпването на първите трайни застудявания, обикновено в края на октомври или ноември, в зависимост от климатичния район. Преди да се направи могилата, е добре да се почисти основата на храста от всякакви останали листа или плевели. След това материалът се натрупва внимателно около стъблата, като се оформя конусовидна могила. Важно е материалът да е сравнително сух, за да не замръзне на голяма буца лед.

През пролетта, след като премине опасността от силни студове, могилата трябва внимателно да се отстрани. Това трябва да стане постепенно, за да се аклиматизира растението. Разгрибването не трябва да се отлага твърде дълго, тъй като под могилата може да започне преждевременен растеж на бледи и слаби леторасти, а също така се увеличава рискът от развитие на гъбични заболявания поради задържането на влага. Разпръскването на могилата е и сигнал за розата да започне активния си пролетен растеж.

Допълнителна защита в сурови климати

В региони с много студени зими, силни ветрове и малко сняг, само загърлянето може да не е достатъчно. Снежната покривка е отличен естествен изолатор, но когато тя липсва, растенията са изложени на много по-голям риск. В такива случаи може да се наложи прилагането на допълнителни защитни мерки за надземната част на златната роза. Една от възможностите е да се използват сухи листа, слама или папрат за допълнително покриване.

След като основата на храста е загърлена, пространството между клоните може да се запълни със сухи листа. За да не се разпиляват листата от вятъра, около храста може да се направи ограждение от мрежа или да се поставят няколко колчета, около които да се увие зебло. Този метод създава допълнителен изолационен слой въздух и материал, който предпазва стъблата от измръзване и изсушаване от вятъра. Важно е използваният материал да е сух, за да не предизвика гниене.

Друг популярен метод за допълнителна защита е увиването на целия храст. Преди това, по-дългите и гъвкави клони могат внимателно да се привържат един към друг, за да стане храстът по-компактен. След това той се увива с няколко слоя дишаща материя като зебло, агротекстил или стари чаршафи. В никакъв случай не трябва да се използва найлон или друг вид пластмасово фолио, тъй като то не позволява на растението да „диша“, задържа влага и под него се развиват плесени и гниене.

За по-малки или по-чувствителни рози може да се изградят и специални зимни укрития. Това може да бъде проста конструкция от дървени летви, която се покрива с агротекстил или друг подходящ материал. Пространството вътре може да се запълни със сухи листа или слама. Тези укрития предпазват не само от студ, но и от тежестта на снега и от гризачи. Каквато и допълнителна защита да се избере, тя трябва да се премахне своевременно през пролетта, за да не се забави развитието на растението.

Грижи за розите в контейнери през зимата

Зимуването на рози, отглеждани в контейнери, изисква специално внимание, тъй като кореновата им система е много по-уязвима на измръзване в сравнение с растенията в градината. Почвата в саксията замръзва много по-бързо и по-дълбоко, тъй като е изложена на студения въздух от всички страни. Оставянето на контейнера на открито без никаква защита в райони със студени зими почти сигурно ще доведе до загиване на растението.

Един от най-надеждните методи е преместването на контейнера на защитено място. Идеалният вариант е неотопляем гараж, изба, остъклена тераса или друго хладно, но незамръзващо помещение с температури между -2°C и +4°C. На такова място розата ще премине в пълен покой, но корените ѝ ще бъдат защитени. Важно е почвата в контейнера да се поддържа леко влажна през зимата, като се полива съвсем оскъдно веднъж на няколко седмици, само за да не пресъхне напълно.

Ако нямате възможност да приберете контейнера, можете да го зазимите и навън, но с допълнителна изолация. Един от начините е да изкопаете дупка в градината и да заровите саксията до ръба ѝ. Почвата около саксията ще осигури необходимата изолация за корените. Отгоре надземната част може да се загърли и покрие, както при градинските рози. Друг вариант е да поставите контейнера в по-голям кашон или сандък и да запълните пространството между двете стени с изолационен материал като слама, сухи листа, стиропор или нарязан вестник.

Независимо от избрания метод, важно е да се осигури добър дренаж, за да не се задържа вода в контейнера, която при замръзване може да увреди корените и да спука саксията. Поставянето на саксията върху няколко тухли или дървени трупчета ще я повдигне от земята и ще улесни оттичането на излишната вода. Преди зазимяване, както при градинските рози, трябва да се почистят всички листа и да се направи лека санитарна резитба.

📷 Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons