Засаждане и размножаване на абисинския гладиол

Правилното засаждане и познаването на методите за размножаване са в основата на успешното отглеждане на екзотичния абисински гладиол. Тези начални стъпки определят бъдещото здраве, силата на растеж и най-вече изобилието на цъфтеж на това ароматно растение. Всяка грешка, допусната в този ранен етап, може да има негативни последици през целия вегетационен период. Затова е изключително важно да се подходи с внимание и познания, като се осигурят на луковиците най-добрите възможни условия за старт. Това е инвестиция в бъдещата красота на твоята градина.

Подготовка на луковиците и почвата

Преди засаждането на абисинския гладиол, внимателната подготовка както на посадъчния материал, така и на почвата, е от ключово значение. Започни с инспекция на луковиците (кормуси). Избирай само здрави, твърди на допир луковици, без петна, наранявания или признаци на мухъл. Меките или спаружени луковици вероятно няма да покълнат или ще дадат слаби растения. Като превантивна мярка срещу гъбични заболявания, можеш да накиснеш луковиците за около 30 минути в разтвор на фунгицид преди засаждане.

Подготовката на почвата е също толкова важна и трябва да започне няколко седмици преди планираното засаждане. Избери най-слънчевото място в градината и го почисти старателно от всякакви плевели. Прекопай почвата на дълбочина от поне 30 сантиметра, за да я разрохкаш и аерираш. Това ще улесни развитието на кореновата система и ще подобри дренажа, което е критично за предотвратяване на загниването на луковиците.

След прекопаването е време да подобриш структурата и плодородието на почвата. Ако почвата е тежка и глинеста, добави едър пясък или компост, за да подобриш нейната водопропускливост. В случай на бедна почва, обогатяването с добре угнил оборски тор или балансиран гранулиран тор ще осигури необходимите хранителни вещества за началния растеж. Разпредели подобрителите равномерно и ги смеси добре с почвата, след което заравни повърхността.

Последната стъпка в подготовката е да оставиш почвата да се „успокои“ за няколко дни преди самото засаждане. Това позволява на структурата й да се стабилизира. Точно преди да поставиш луковиците, можеш леко отново да разрохкаш горния слой. Правилната подготовка не само улеснява засаждането, но и създава здравословна среда, която насърчава бързото вкореняване и силен старт на младите растения.

Техника и време на засаждане

Изборът на правилното време за засаждане е от съществено значение за абисинския гладиол, тъй като той е чувствителен към студ. Луковиците трябва да се засаждат на открито едва след като всяка опасност от пролетни слани е преминала и почвата се е затоплила до поне 10-12°C. В повечето региони на умерения климат този период настъпва в края на април или през май. Твърде ранното засаждане в студена и влажна почва може да доведе до загниване на луковиците още преди да са покълнали.

Правилната дълбочина на засаждане е друг ключов фактор за стабилността на бъдещото растение. Като общо правило, луковиците на абисинския гладиол се засаждат на дълбочина, която е около три пъти по-голяма от техния диаметър. Обикновено това означава около 10 до 15 сантиметра дълбочина. Засаждането на правилната дълбочина осигурява добра опора за високите цветоносни стъбла и ги предпазва от полягане при вятър или дъжд. В по-леки, песъчливи почви може да се засажда малко по-дълбоко, докато в по-тежки почви е препоръчително да се спазва по-малка дълбочина.

Разстоянието между отделните луковици също е важно за осигуряване на достатъчно пространство за развитие. Препоръчителното разстояние е около 15-20 сантиметра във всички посоки. Това осигурява на всяко растение достатъчно достъп до светлина, вода и хранителни вещества, и насърчава добрата въздушна циркулация. Добрата циркулация на въздуха е важна превантивна мярка срещу развитието на гъбични заболявания по листата.

При самото засаждане, постави луковицата в подготвената дупка с острата част (върха) нагоре. Именно от там ще се развие стъблото. След като позиционираш луковицата, я покрий внимателно с пръст и леко притисни почвата, за да осигуриш добър контакт. След засаждането на всички луковици, полей обилно, за да стимулираш процеса на вкореняване. Редовното поливане в следващите седмици е важно, докато се появят първите зелени кълнове над повърхността на почвата.

Размножаване чрез дъщерни луковици

Най-лесният и разпространен начин за размножаване на абисинския гладиол е чрез отделяне на дъщерните луковички, наричани още детки или кормели. В края на всеки вегетационен период, около основата на старата, „майчина“ луковица се образуват множество малки нови луковички. Този процес е напълно естествен и позволява бързото увеличаване на броя на растенията. Тези малки луковички са генетични копия на родителското растение и ще цъфтят със същите цветове.

Процесът на събиране на дъщерните луковички се извършва през есента, когато се изваждат луковиците за зимно съхранение. След като внимателно изкопаеш туфата, ще забележиш малките кормели, прикрепени към основата на голямата луковица. Отдели ги внимателно с ръце. Важно е да се работи нежно, за да не се наранят нито майчината луковица, нито детките. След отделянето, те се почистват от пръстта и се подготвят за съхранение заедно с големите луковици.

Дъщерните луковички трябва да се съхраняват през зимата при същите условия като зрелите луковици – на хладно, сухо и тъмно място. През пролетта, те се засаждат отделно от големите луковици, в специално подготвена леха или в сандъчета. Тъй като са малки, те се засаждат на по-малка дълбочина, около 5-7 сантиметра. През първата година (а понякога и през втората) тези млади растения ще развият само листна маса и няма да цъфтят. Тяхната основна задача през този период е да натрупат хранителни вещества и да увеличат размера си.

Грижите за младите растения от дъщерни луковички включват редовно поливане, плевене и подхранване с балансиран тор. В края на сезона, когато листата им пожълтеят, те се изваждат и съхраняват отново. След една или две години на такъв режим на отглеждане, малките луковички ще достигнат цъфтежен размер. Тогава те могат да бъдат засадени на постоянното им място в градината, където ще те зарадват с първия си цъфтеж. Този метод е изключително ефективен и позволява за няколко години да създадеш голяма и красива група от абисински гладиоли.

Размножаване от семена

Размножаването на абисинския гладиол от семена е по-трудоемък и бавен процес в сравнение с използването на дъщерни луковички. Този метод се използва предимно от селекционери за създаване на нови сортове или от ентусиасти, които обичат предизвикателствата. Растенията, отгледани от семена, могат да покажат известна вариабилност и невинаги повтарят напълно характеристиките на родителското растение. Отнема няколко години, обикновено три до четири, докато растение, отгледано от семе, достигне цъфтежен размер.

За да събереш семена, трябва да оставиш цветовете да прецъфтят и да не ги премахваш. На тяхно място ще се формират семенни кутийки. Изчакай кутийките да узреят напълно и да започнат да покафеняват и да се разпукват. Тогава събери семената и ги остави да изсъхнат напълно на проветриво място. Съхранявай ги в хартиен плик на сухо и хладно място до пролетта.

Посевът на семената се извършва рано напролет, обикновено през февруари или март, на закрито. Използвай сандъчета или саксии, пълни с лек и стерилен субстрат за семена. Разпръсни семената равномерно по повърхността и ги покрий с тънък слой от субстрата или вермикулит. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но не и мокра. Покриването на съда с прозрачен капак или найлон помага да се поддържа висока влажност, необходима за покълването.

След като семената покълнат и младите растения развият няколко същински листа, те трябва да се пикират (пресадят) в индивидуални малки саксийки. Продължи да ги отглеждаш на светло и топло място, като ги подхранваш периодично със слаб разтвор на тор. След като премине опасността от слани, младите растения могат да бъдат изнесени навън, за да се аклиматизират постепенно. В края на първия сезон, всяко растение ще е формирало много малка луковичка в основата си, която трябва да се извади и съхрани през зимата, повтаряйки цикъла на отглеждане до достигане на зрялост.

_{📷 Flickr / Szerző: Stefano / Licence: CC BY-NC-SA 2.0}