Зазимяване на ниския бадем

Макар ниският бадем да е известен със своята добра студоустойчивост и способност да преживява безпроблемно зимите в умерените климатични зони, предприемането на няколко прости стъпки за неговото зазимяване може значително да повиши шансовете му за успешно презимуване и да гарантира обилен цъфтеж през следващата пролет. Процесът на зазимяване не е сложен и не изисква много усилия, но е важна част от годишния цикъл на грижи за растението. Той цели да подготви храста за предстоящите ниски температури, студени ветрове и потенциално тежък сняг, като го направи по-устойчив на неблагоприятните зимни условия. Правилната подготовка е особено важна за младите, новозасадени растения и за тези, отглеждани в контейнери, които са по-уязвими на измръзване.

Подготовката за зимата започва още в края на лятото и есента. Една от най-важните стъпки е да се прекрати всякакво торене, особено с азотсъдържащи торове, след средата на лятото. Късното подхранване стимулира образуването на нов, нежен растеж, който няма достатъчно време да узрее и да се вдървесинее преди настъпването на студовете. Такива клонки са изключително податливи на измръзване и могат да станат входна врата за различни заболявания. Растението трябва да бъде насърчено да забави растежа си и да се подготви за състояние на покой.

Друг ключов аспект от есенната подготовка е осигуряването на достатъчно влага в почвата преди тя да замръзне. Ако есента е суха, е силно препоръчително да се направи едно или няколко обилни, дълбоки поливания преди настъпването на трайните студове. Това, известно като влагозапасяваща поливка, помага на растението да влезе в зимата добре хидратирано. Добре хидратираните растения са значително по-устойчиви на изсушаващото действие на зимните ветрове и слънце, което често е по-голяма заплаха от самите ниски температури.

След листопада е време за основно почистване около храста. Всички опадали листа, клонки и всякакви други растителни остатъци трябва да бъдат внимателно събрани и унищожени. Тази санитарна мярка е от изключително значение, тъй като в опадалата шума могат да презимуват спори на гъбични болести (като къдравост или монилиоза) и яйца на различни вредители. Поддържането на чистота около основата на растението намалява значително инфекциозния фон и риска от проблеми през следващия вегетационен сезон.

Подготовка през есента

Есенната подготовка на ниския бадем за зимата е процес, който включва няколко важни агротехнически практики. Както вече споменахме, спирането на азотното торене в края на лятото е първата и най-важна стъпка. Вместо това, в началото на есента може да се приложи тор с по-високо съдържание на калий. Калият подпомага узряването на дървесината и заздравяването на клетъчните стени, което прави растението по-издръжливо на ниски температури и стресови фактори. Този елемент играе ролята на естествен „антифриз“ в растителните тъкани.

Влагозапасяващата поливка е следващата критична стъпка, особено в райони със суха есен. Тя трябва да се извърши през октомври или ноември, преди почвата да е замръзнала трайно. Целта е почвата около кореновата система да се насити добре с вода в дълбочина. Това създава воден резерв, от който растението може да черпи през зимата по време на по-топли периоди, когато корените са активни, но почвата може да е суха. Тази практика е особено важна за вечнозелените растения, но е от голяма полза и за широколистните храсти като ниския бадем, предпазвайки ги от зимно изсъхване.

След листопада е подходящият момент за извършване на санитарна резитба. Внимателно огледайте храста и премахнете всички счупени, болни, сухи или видимо повредени клонки. Това не само подобрява външния вид на растението, но и премахва потенциални източници на зараза, които биха могли да се развият през зимата. Основната, оформяща резитба обаче трябва да се остави за след цъфтежа през пролетта, за да не се премахнат цветните пъпки, които вече са заложени по клонките.

Последната важна стъпка от есенната подготовка е почистването на опадалите листа. Те трябва да бъдат изгребани и отстранени от основата на храста. Тази мярка е от съществено значение за прекъсване на жизнения цикъл на много болести и вредители. След почистването, есенното пръскане с медсъдържащи препарати (като бордолезов разтвор) може да бъде много ефективна превантивна мярка срещу гъбични заболявания като къдравостта. Този пръскане покрива кората и пъпките със защитен слой, който предотвратява развитието на патогени през зимата.

Мулчиране и защита на корените

Защитата на кореновата система е може би най-важният аспект от зазимяването, тъй като корените са по-чувствителни към измръзване от надземните части на растението. Най-ефективният начин за защита на корените е прилагането на дебел слой органичен мулч около основата на храста. Тази процедура трябва да се извърши след като почвата е започнала леко да замръзва, но преди настъпването на силните студове, обикновено в края на есента или началото на зимата. Ако мулчът се постави твърде рано, докато почвата е все още топла, той може да привлече гризачи, които да си направят гнезда и да повредят кората на храста.

Като мулч могат да се използват различни органични материали като компост, угнил оборски тор, нарязана дървесна кора, дървесен чипс, борови иглички или сухи листа. Нанесете слой с дебелина около 10-15 сантиметра в кръг около основата на храста, като го разпрострете до периферията на короната. Мулчът действа като изолатор, предпазвайки почвата от резки температурни колебания и дълбоко замръзване. Той помага да се запази топлината на земята и защитава повърхностните корени от повреди.

При нанасянето на мулча е изключително важно да се остави малко свободно пространство (около 5-10 см) директно около стъблото на храста. Натрупването на мулч плътно до кората може да доведе до задържане на прекалено много влага, което създава идеални условия за развитие на гниещи процеси и гъбични заболявания в основата на стъблото. Тази практика, известна като „вулканично мулчиране“, е една от най-честите грешки в градинарството и трябва да се избягва.

През пролетта, след като опасността от силни студове е преминала и почвата започне да се затопля, зимният мулч може леко да се раздърпа, за да позволи на почвата да се затопли и изсъхне по-бързо. Част от него може да бъде леко инкорпорирана в горния почвен слой, за да го обогати с органична материя, или просто да се остави като по-тънък, летен мулч, който ще продължи да потиска плевелите и да пази влагата. Правилното мулчиране е проста, но изключително ефективна техника за защита на растението през зимата.

Защита на надземните части

Въпреки че ниският бадем е студоустойчив, младите растения (през първите една-две години след засаждането) или храсти, засадени в по-студени райони или на много ветровити места, могат да се нуждаят от допълнителна защита за надземните си части. Силните, студени и сухи зимни ветрове могат да причинят значителни щети, като изсушат клонките и пъпките. Това явление, известно като зимно изсъхване, често е по-опасно от самото измръзване. Защитата има за цел да създаде бариера срещу вятъра и силното зимно слънце.

Един от най-лесните начини за защита е увиването на храста с дишаща материя. Може да се използва зебло, агротекстил или специални зимни покривала за растения. Важно е материалът да пропуска въздух, за да се избегне запарване и развитие на болести. Увиването трябва да се направи сравнително хлабаво, без да се пристягат силно клонките. Тази защита се поставя след настъпването на трайни минусови температури и се премахва през пролетта, когато времето се затопли, но за предпочитане в облачен ден, за да се избегне температурен шок за растението.

Друг метод за защита от вятър е изграждането на временна преграда или параван от страната, от която духат преобладаващите зимни ветрове. Могат да се използват дървени скари, рогозки от тръстика или плътен плат, закрепен на колове. Тази структура предпазва растението от прякото въздействие на вятъра и намалява изсушаването. Този метод е особено подходящ за групи от храсти или за по-големи екземпляри, които са трудни за увиване.

През зимата, тежкият и мокър сняг може да причини механични повреди, като счупи или огъне клонките на ниския бадем. За да се предотврати това, преди очакван обилен снеговалеж, клонките на храста могат да бъдат леко привързани един към друг с меко въже или канап. Това прави короната по-компактна и по-устойчива на тежестта на снега. Ако все пак се натрупа голямо количество сняг, е добре той внимателно да се изтръска от клонките, за да се избегне счупване.

Грижи за растения в контейнери

Растенията, отглеждани в контейнери, са значително по-уязвими на измръзване, отколкото тези, засадени в земята. Това е така, защото кореновата им система не е защитена от изолационния ефект на голямата земна маса и е изложена на ниските температури на въздуха от всички страни. Зазимяването на нисък бадем в саксия изисква специално внимание и различни подходи в зависимост от климатичните условия. В райони с по-мека зима, може да е достатъчно просто да се групират контейнерите заедно до защитена стена на къщата, за предпочитане с южно изложение.

За допълнителна изолация, самата саксия може да бъде увита с няколко слоя зебло, бабъл фолио или друг изолационен материал. Това ще предпази корените от резките температурни промени. Поставянето на контейнера в по-голяма кашпа или кутия, като пространството между тях се запълни със слама, сухи листа или стиропорени парчета, също е много ефективен метод за изолация. Важно е да се осигури добър дренаж, за да не се задържа вода в саксията, което би довело до замръзване и увреждане на корените.

В райони с по-сурови зими и продължителни периоди на силни студове, най-сигурният метод за зазимяване на контейнерни растения е преместването им на защитено, неотопляемо място. Идеални за тази цел са гаражи, мазета, остъклени тераси или хладни веранди, където температурата се поддържа малко над нулата. Растението е в покой и не се нуждае от светлина. Поливането през този период трябва да бъде силно ограничено – достатъчно е почвата да се поддържа съвсем леко влажна, за да не изсъхнат напълно корените. Полива се рядко, може би веднъж месечно.

Друг вариант за райони със студени зими е временното „засаждане“ на саксията в земята. Изкопава се дупка в градината, достатъчно голяма, за да побере целия контейнер, и той се поставя вътре, като се запълва с пръст около него. По този начин корените се възползват от изолацията на земята. Надземната част може допълнително да се мулчира или покрие. През пролетта, след размразяването на почвата, саксията се изважда и се поставя обратно на желаното място. Този метод е много надежден, но изисква повече физически усилия.

📷  Le.Loup.Gris, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons