Жлезистият айлант се отличава с изключително висока естествена устойчивост към повечето болести и вредители, които нападат местните широколистни видове. Тази негова характеристика е една от основните причини за оцеляването му в замърсена градска среда и на бедни почви. Въпреки това съществуват специфични патогени и насекоми, които могат да влошат декоративния вид на дървото или дори да застрашат неговия живот. Познаването на тези заплахи позволява на градинаря да реагира своевременно и да запази здравето на своите растения.
Гъбичните заболявания са най-често срещаните здравословни проблеми, с които можете да се сблъскате при отглеждането на този вид в по-влажни региони. Вертицилийното увяхване е сериозна болест, която засяга проводящата система на дървото и може да доведе до внезапно изсъхване на цели клони. Симптомите включват пожълтяване на листата и поява на тъмни петна в дървесината при напречен разрез на клоните. Превенцията включва поддържане на добра почвена хигиена и избягване на механични наранявания на корените, през които гъбата прониква.
Сред насекомите вредители най-голямо внимание заслужава айлантовата копринена пеперуда, чиито гъсеници се хранят активно с листната маса на дървото. При масово нападение те могат да обезлистят значителни части от короната, което отслабва фотосинтезата и общия растеж. Обикновено дървото успява да се възстанови бързо, но повтарящи се атаки могат да направят растението по-податливо на вторични инфекции. Наблюдението за яйчни купки или млади гъсеници през пролетта е най-добрият начин за своевременен контрол върху популацията.
Друг потенциален проблем могат да бъдат листните въшки, които се заселват по върховете на младите леторасти през периоди на интензивен растеж. Те изсмукват растителните сокове и отделят „медена роса“, която става основа за развитието на чернилни гъби. Макар че рядко убиват дървото, те причиняват деформация на листата и намаляват естетическата му стойност. Използването на насочена водна струя или биологични средства за защита често е достатъчно за справяне с малки огнища на вредители.
Превантивните мерки за здраве включват правилна резитба на повредените части и осигуряване на оптимални условия за растеж, които повишават естествения имунитет. Здравото и добре подхранено дърво е много по-малко вероятно да стане жертва на патогени в сравнение с растение, подложено на стрес. Редовното почистване на окапалите листа и плодове също намалява инфекциозния фон в градината за следващия сезон. При сериозни проблеми е добре да се консултирате със специалист по фитопатология за избор на подходящи препарати за растителна защита.
