Зимуване на игликата

Правилното зазимяване на игликите е от съществено значение за тяхното оцеляване през студените месеци и за осигуряването на обилен цъфтеж през следващата пролет. Въпреки че много видове иглики са студоустойчиви и добре адаптирани към умерените климатични условия, те все пак се нуждаят от известна подготовка и защита, за да преминат успешно през зимата. Особено уязвими са младите, новозасадени растения, както и тези, отглеждани в контейнери. Като предприемеш няколко прости, но важни стъпки през есента, можеш значително да увеличиш шансовете на твоите иглики да те зарадват отново с ярките си цветове, когато снегът се стопи. Успешното зимуване е последната важна грижа за сезона, която полага основите за бъдещия успех.

Основната цел на зазимяването е да се предпази кореновата система на растението от редуването на замръзване и размразяване на почвата, което може да увреди или дори да избута корените над повърхността. Това се постига най-ефективно чрез мулчиране. След като земята леко замръзне след първите сериозни студове, е време да покриеш основата на растенията със слой от лек и дишащ органичен мулч. Подходящи материали са сухи листа (особено от дъб), слама, борови клонки или нарязани стъбла от многогодишни цветя. Дебелината на мулча трябва да бъде около 5-10 сантиметра.

Важно е да се отбележи, че мулчирането трябва да се направи след като земята е започнала да замръзва, а не преди това. Ако мулчираш твърде рано, когато почвата е все още топла и влажна, това може да създаде идеални условия за развитие на гниене и гъбични заболявания. Освен това, топлият слой мулч може да привлече гризачи, които да си направят гнезда и да се хранят с коренищата на игликите през зимата. Правилният момент за мулчиране е ключът към неговата ефективност.

През есента, преди настъпването на студовете, е добре да почистиш лехите с иглики от всякакви изсъхнали или болни листа. Това подобрява циркулацията на въздуха около основата на растението и намалява вероятността от презимуване на патогени. Повечето иглики са полувечнозелени, което означава, че запазват част от листата си през зимата. Не е необходимо да изрязваш здравите зелени листа, тъй като те продължават да фотосинтезират в по-топлите зимни дни и помагат на растението да натрупа енергия. Премахни само тези, които са видимо увредени или изсъхнали.

Подготовка на градинските иглики за зимата

Подготовката за зимата започва още в края на лятото и началото на есента. Постепенно намали и спри торенето, особено с торове с високо съдържание на азот. Това сигнализира на растението да спре активния си растеж и да започне да се подготвя за периода на покой. Новият, нежен растеж, стимулиран късно през сезона, е много по-уязвим на измръзване. Продължавай да поливаш редовно през есента, ако времето е сухо, тъй като растенията трябва да влязат в зимата добре хидратирани, за да издържат на изсушаващия ефект на зимните ветрове.

След първите слани листата на много растения ще започнат да увяхват. Почисти внимателно лехата от паднали листа и други растителни остатъци, които могат да станат убежище за вредители и болести. Както споменахме, не е нужно да изрязваш здравите розетки на игликите. Те образуват естествена защита за спящите пъпки в центъра на растението. Проверката на дренажа около растенията също е важна есенна задача. Увери се, че няма места, където водата се задържа, тъй като ледът през зимата може сериозно да увреди корените.

Мулчирането е най-важната стъпка в подготовката за зимата. Изчакай земята да замръзне леко, което обикновено се случва след няколко последователни нощи с температури под нулата. След това нанеси слой от 5 до 10 см лек, въздушен мулч, като сухи нарязани листа, слама или борови клонки. Целта на мулча не е да „стопли“ растението, а да изолира почвата и да я предпази от резките температурни колебания. Това предотвратява циклите на замръзване-размразяване, които могат да увредят корените.

Бъди внимателен да не затрупаш плътно „сърцето“ (центъра) на розетката с мулч, тъй като това може да доведе до загниване. По-добре е да натрупаш мулча около растението, оставяйки малко пространство в основата му. Боровите клонки са отличен избор за мулч, тъй като те осигуряват добра изолация, без да се сбиват и да задържат прекалено много влага, а също така помагат за задържането на снежната покривка, която е най-добрата естествена изолация.

Зимуване на иглики в контейнери

Игликите, отглеждани в контейнери, са много по-уязвими на ниски температури, отколкото тези в градината. Корените им са изложени на студа от всички страни, тъй като не са защитени от изолационната маса на земята. Поради тази причина те изискват специални грижи, за да презимуват успешно. Един от най-лесните методи е да „вкопаеш“ саксията в земята в някоя защитена част на градината. Просто изкопай дупка, достатъчно голяма, за да побере саксията, постави я вътре и я зарий с пръст до ръба. След това мулчирай отгоре, както би направил с градинско растение.

Ако нямаш възможност да вкопаеш саксиите, можеш да ги групираш заедно на защитено от вятър място, например до стена на къща с южно изложение. Плътното групиране на саксиите помага да се намали загубата на топлина. След това можеш да „опаковаш“ цялата група саксии със зебло, бабъл фолио или друг изолационен материал. Запълни празнините между саксиите със сухи листа или слама за допълнителна изолация. Важно е да не забравяш да поливаш растенията от време на време през по-топлите зимни дни, когато почвата се размрази, тъй като те все още могат да загубят влага.

Друг вариант за зимуване на иглики в контейнери е да ги преместиш в неотопляемо, но защитено от замръзване помещение, като например гараж, мазе или студена оранжерия. Температурата в такова помещение трябва да е ниска (между 0 и 5°C), за да може растението да премине през своя период на покой, но да не пада под нулата. Мястото трябва да е светло. При този метод поливането се свежда до минимум – достатъчно е почвата да не изсъхва напълно.

Избягвай да внасяш игликите в топло жилищно помещение през зимата. Високите температури и сухият въздух ще нарушат естествения им жизнен цикъл и ще ги стресират. Те се нуждаят от студен период на покой, за да могат да цъфнат обилно през пролетта. Ако си купил цъфтяща иглика през зимата, наслаждавай й се като на временно стайно растение, но след прецъфтяване я премести на хладно и светло място, докато стане време да я засадиш навън през пролетта.

Грижи в края на зимата и началото на пролетта

С наближаването на пролетта е време да започнеш да мислиш за „събуждането“ на твоите иглики. Когато опасността от силни и продължителни студове премине и снегът се стопи, можеш постепенно да започнеш да премахваш зимния мулч. Не бързай да го отстраниш наведнъж. Най-добре е да го правиш на няколко етапа в продължение на няколко дни, за да позволиш на растенията постепенно да се аклиматизират към променящите се условия и по-силната слънчева светлина. Твърде ранното премахване на мулча може да изложи младите пъпки на риск от късни пролетни слани.

След като премахнеш напълно мулча, почисти внимателно около основата на растенията. Отстрани всички изгнили или изсъхнали листа от предходната година. Тази пролетна хигиена е важна, за да се подобри циркулацията на въздуха и да се предотврати развитието на болести. Може да забележиш, че някои от растенията са били леко „избутани“ нагоре от замръзналата почва. Внимателно ги притисни обратно в земята, за да осигуриш добър контакт на корените с почвата.

Това е и подходящият момент да подхраниш игликите, за да им дадеш добър старт за новия сезон. Разпръсни тънък слой компост или балансиран гранулиран тор с бавно освобождаване около основата на всяко растение. Леко го разбъркай с горния слой на почвата, като внимаваш да не нараниш корените. Първото пролетно подхранване ще осигури необходимите хранителни вещества за развитието на здрава листна маса и обилни цветове.

За игликите, които са зимували в контейнери на закрито, процесът на аклиматизация е още по-важен. Започни да ги изнасяш навън в по-топлите дни, като в началото ги оставяш само за няколко часа на сенчесто и защитено от вятър място. Постепенно увеличавай времето, което прекарват навън, и ги излагай на повече слънчева светлина в продължение на една до две седмици. Този процес на „закаляване“ ще им помогне да се приспособят към външните условия без да претърпят шок.

Справяне със зимни повреди

Въпреки най-добрите грижи, понякога зимата може да нанесе щети на игликите. Един от най-честите проблеми е избутването на корените над повърхността на почвата поради циклите на замръзване и размразяване. Ако забележиш това през зимата или ранна пролет, опитай се внимателно да притиснеш растението обратно в почвата. Ако това е невъзможно, можеш да добавиш малко почва или компост около откритите корени, за да ги защитиш от изсъхване и измръзване. Правилното мулчиране значително намалява този риск.

Понякога студените и сухи зимни ветрове могат да причинят изсъхване на вечнозелените листа, което се нарича зимно изгаряне. Листата стават кафяви и изглеждат като изгорени. Въпреки че това е неприятна гледка, в повечето случаи растението е живо и ще развие нови листа от основата през пролетта. Когато започне новият растеж, можеш да изрежеш всички увредени листа, за да подобриш външния вид на растението. Засаждането на защитени от вятър места помага за предотвратяването на този проблем.

Щетите от гризачи като мишки и полевки също могат да бъдат проблем през зимата, особено ако мулчът е дебел и осигурява добро прикритие. Те могат да се хранят с коренищата и стъблата на игликите под снега. Ако забележиш тунели или изгризани растения през пролетта, това е вероятната причина. Както споменахме, забавянето на мулчирането до замръзването на земята може да намали този проблем. В райони с голяма популация на гризачи може да се наложи използването на капани или репеленти.

Понякога, въпреки всички усилия, някои растения може да не оцелеят през зимата, особено ако са били по-чувствителни сортове или не са били в добро състояние преди настъпването на студовете. Не се обезкуражавай. Анализирай какво може да се е объркало – може би мястото е било твърде влажно, мулчът е бил недостатъчен или сортът не е бил подходящ за твоя климат. Използвай този опит, за да подобриш стратегията си за зазимяване през следващата година и да се радваш на все по-успешни резултати.