Подрязване и резитба на английския мушкато

Подрязването е една от най-важните агротехнически практики в грижата за английския мушкато, която има пряко въздействие върху неговата форма, здраве и най-вече – върху обилността на цъфтежа. За разлика от други видове дейности, които са по-интуитивни, резитбата изисква известни познания и правилен подход, за да се постигнат желаните резултати. Чрез целенасоченото премахване на определени части от растението, ние го насърчаваме да се разклонява, да формира по-гъста и компактна корона и да залага повече цветни пъпки. В тази статия ще разгледаме кога, защо и как се извършва подрязването, както и различните видове резитба, които се прилагат през годината.

Основната цел на подрязването е да се контролира растежът и да се стимулира цъфтежът. Английският мушкато има склонност да образува дълги стъбла, които с времето се вдървесиняват в основата и цъфтят само по върховете. Без редовна резитба, растението става рехаво, неатрактивно и с малко цветове. Правилното подрязване насърчава развитието на странични разклонения от основата, което води до създаването на по-пищна и облистена форма. Всяко ново разклонение е потенциален цветонос, така че колкото повече разклонения има, толкова по-обилен ще бъде цъфтежът.

Съществуват няколко основни вида резитба, които се извършват в различно време от годината. Най-важната е силната есенна или раннопролетна резитба, която има за цел да подмлади растението и да оформи неговата основна структура. Друг важен елемент е пензирането (прищипването), което се прави през целия вегетационен период и цели да сгъсти короната. Не на последно място е и санитарното подрязване, включващо редовното премахване на прецъфтели цветове и пожълтели листа, което поддържа добрия външен вид и здраве на растението.

За всякакъв вид резитба е изключително важно да се използва подходящ инструмент. Той трябва да бъде много остър, за да прави чисти разрези, без да мачка и наранява тъканите на растението. Можеш да използваш малка лозарска ножица, остро ножче или дори макетен нож. Преди и след употреба, особено когато работиш с различни растения, е задължително инструментът да се дезинфекцира със спирт или разтвор на белина. Това предотвратява предаването на бактериални, гъбични и вирусни заболявания.

Разрезът винаги трябва да се прави на около 5-6 милиметра над листен възел или спяща пъпка, под лек ъгъл. Листният възел е мястото, от което излиза лист или разклонение, и именно от там ще се развие новият летораст. Ако оставиш твърде дълъг „чеп“ над възела, тази част от стъблото може да изсъхне и да се превърне във врата за инфекции. Правилната техника на рязане е също толкова важна, колкото и изборът на точното време за резитба.

Основна оформяща резитба

Основната, или така наречената „твърда“ резитба, е най-драстичната и се прави веднъж годишно. Тя може да се извърши или през есента, след края на цъфтежа и преди прибиране на растението за зимуване, или в самото начало на пролетта, преди да е започнал активният растеж. И двата периода имат своите предимства. Есенната резитба намалява размера на растението и улеснява съхранението му през зимата. Раннопролетната резитба пък позволява на растението да използва натрупаните през зимата резерви за силен нов растеж.

При тази резитба целта е да се скъсят всички основни стъбла на растението с около една втора до две трети от тяхната дължина. Не се страхувай да режеш смело. Обикновено се оставят стъбла с височина около 10-15 сантиметра, като на всяко от тях трябва да има поне 2-3 видими пъпки или листни възела. Премахват се и всички слаби, тънки, криви или растящи навътре към центъра на короната клонки. Целта е да се създаде здрава, проветрива и добре оформена структура.

След такава силна резитба, растението ще изглежда доста „голо“, но това е нормално. Тази процедура го стимулира да се събуди и да развие множество нови, силни леторасти от основата и от оставените стъбла. Именно тези нови леторасти ще носят цветовете през предстоящия сезон. Ако резитбата се извършва през пролетта, тя трябва да се съчетае с пресаждане в свежа почва и постепенно възобновяване на поливането и подхранването, което ще даде допълнителен тласък за развитие.

Тази основна резитба е особено важна за по-стари, вдървесинени растения. С годините долната част на стъблата на английския мушкато се оголва и цъфтежът се концентрира само по върховете. Чрез силното подрязване се насърчава развитието на нови клонки от по-ниските, спящи пъпки по старите стъбла, което ефективно подмладява растението и възстановява неговата компактна и атрактивна форма. Без тази процедура, растението бързо ще загуби декоративната си стойност.

Пензиране за по-гъста корона

Пензирането, известно още като прищипване, е техника, която се прилага многократно по време на активния вегетационен период – от пролетта до средата на лятото. Това е лека резитба, която се състои в премахването само на най-връхната част на младите, растящи стъбла. Може да се направи лесно с пръсти (откъдето идва и името „прищипване“) или с малка ножичка. Целта на пензирането е да се премахне връхната доминираща пъпка, което кара растението да развие страничните пъпки, разположени по-надолу по стъблото.

Редовното пензиране води до образуването на много повече странични разклонения. Вместо едно дълго стъбло, ще получиш две или повече по-къси. Това прави короната на растението много по-гъста, компактна и храстовидна. Тъй като английският мушкато цъфти по върховете на новите разклонения, повече разклонения означават и потенциално повече цветове. Тази практика е ключът към постигането на пищна, „топчеста“ форма, обсипана с цвят.

Пензирането трябва да започне още когато растението е младо, след пролетната резитба и когато новите леторасти достигнат дължина от около 8-10 сантиметра. Просто прищипи самия връх, премахвайки 1-2 сантиметра от стъблото. Повтори процедурата с новите разклонения, които ще се появят, след като и те достигнат подобна дължина. Този процес трябва да продължи до около 6-8 седмици преди периода, в който искаш растението да цъфти най-обилно.

Трябва да знаеш, че всяко пензиране леко забавя цъфтежа на конкретното клонче, тъй като растението се нуждае от време, за да формира нови разклонения и цветни пъпки по тях. Затова е важно да се спре с прищипването в средата на лятото, за да се даде възможност на растението да заложи и развие цветовете си. Балансът между оформянето на гъста корона и осигуряването на навременен цъфтеж е умение, което се придобива с опит и наблюдение на твоето растение.

Санитарна резитба и премахване на цветове

Санитарната резитба е най-лесният, но изключително важен вид подрязване, което се извършва постоянно през целия активен сезон. Тя включва премахването на всякакви нежелани или нездравословни части от растението. Това са най-вече пожълтели, изсъхнали, болни или механично повредени листа и стъбла. Редовното им отстраняване не само подобрява външния вид на растението, но е и важна превантивна мярка срещу развитието на болести. Мъртвата растителна тъкан е идеална среда за развитие на гъбички като сивото гниене.

Друга ключова част от санитарната грижа е премахването на прецъфтелите цветове, известно като „deadheading“. Когато съцветието на английския мушкато започне да увяхва, то трябва да бъде отстранено. Най-добре е да се проследи цялата цветна дръжка до основата й, където се свързва с основното стъбло, и да се отчупи или отреже от там. Ако премахнеш само увехналите цветчета, но оставиш дръжката, растението все още може да опита да формира семена, което изразходва ценна енергия.

Целта на тази процедура е да се попречи на растението да образува семена. Естественият инстинкт на всяко растение след цъфтеж е да произведе семена за своето размножаване. Този процес обаче е много енергоемък. Като премахваш прецъфтелите цветове, ти „лъжеш“ растението, че не е изпълнило своята репродуктивна мисия, и го стимулираш да насочи енергията си към образуването на нови цветни пъпки, за да опита отново. Редовното почистване на прецъфтелите цветове значително удължава периода на цъфтеж.

Тази практика трябва да се превърне в ежедневен или поне ежеседмичен навик. Колкото по-бързо премахнеш увяхващия цвят, толкова по-бързо растението ще се заеме с формирането на нов. Освен това, гниещите цветни венчелистчета, особено при влажно време, могат да станат огнище на гъбични инфекции, които лесно могат да се прехвърлят върху здравите листа и стъбла. Чистото и подредено растение е не само по-красиво, но и много по-здраво.

 📷Velq1958, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons