Зимуване на амарилиса

Зимуването, или по-точно казано, осигуряването на период на покой, е абсолютно задължителна фаза в жизнения цикъл на амарилиса, която пряко влияе върху способността му да цъфти. В естествената си среда тези растения преминават през сух период, който индуцира състояние на латентност, необходимо за залагането на цветни пъпки. В домашни условия ние трябва да симулираме тези условия, за да „накараме“ луковицата да си почине и да се подготви за следващия грандиозен цъфтеж. Пропускането на този етап е най-честата причина амарилисът да развива само листа, но не и цветове. Разбирането на процеса и правилното му прилагане е гаранция за ежегодна цветна феерия през зимата.

Периодът на покой е естествен механизъм за оцеляване, който позволява на растението да преживее неблагоприятни климатични условия, като суша или ниски температури. По време на тази фаза метаболитните процеси в луковицата се забавят до минимум, а надземната част (листата) умира. Вътре в луковицата обаче се случват важни биохимични процеси, включително диференциацията на тъканите и формирането на зачатъците на бъдещия цветонос. Без този период на „презареждане“, луковицата се изтощава и не може да събере силите, необходими за цъфтеж.

Продължителността на периода на покой е от решаващо значение. За да бъде ефективен, той трябва да продължи поне 8 до 10 седмици, като оптималният период е около 12 седмици. По-кратък период може да не е достатъчен, за да се индуцира цъфтеж, докато прекалено дългият може да доведе до изсъхване и загиване на луковицата. Моментът за въвеждане в покой зависи от това кога искаш растението да цъфне. Обикновено, ако искаш цъфтеж около коледните празници, подготовката за покой трябва да започне в края на август или началото на септември.

Има два основни подхода за зимуване на амарилиса. Първият и по-разпространен е луковицата да се остави в саксията, в която е расла. Вторият метод включва изваждане на луковицата от почвата и съхраняването й „гола“. И двата метода са ефективни, ако се прилагат правилно, като изборът зависи от личните предпочитания и наличните условия за съхранение. Важно е да се запомни, че по време на целия период на покой луковицата не трябва да получава вода.

Въпреки че периодът на покой е задължителен за повечето хибриди на Hippeastrum, за да цъфтят редовно, има и някои вечнозелени видове и хибриди (например Hippeastrum papilio), които не изискват или дори не понасят пълен сух покой. За тях е достатъчно леко намаляване на поливането през зимата. Затова е полезно, ако е възможно, да знаеш към коя група спада твоят амарилис, въпреки че повечето сортове, предлагани масово на пазара, изискват класическия период на латентност.

Подготовка на растението за зимуване

Подготовката за периода на покой е постепенен процес, който трябва да започне в края на лятото или началото на есента. Целта е плавно да се спре вегетативният растеж и да се стимулира растението да пренасочи всичките си ресурси от листата към луковицата. Първата стъпка е да се прекрати всякакво подхранване. Това обикновено се случва около средата или края на август. Продължаването на торенето би стимулирало нов растеж, което е нежелателно на този етап.

Следващата и най-важна стъпка е постепенното намаляване на поливането. Вместо да се спре водата изведнъж, честотата на поливките се разрежда в рамките на няколко седмици. Това имитира естественото настъпване на сухия сезон. В отговор на намаляващата влага, листата на амарилиса ще започнат постепенно да пожълтяват и да увяхват, започвайки от върховете. Това е напълно нормален и очакван процес, който показва, че хранителните вещества се придвижват успешно към луковицата.

Много е важно да устоиш на изкушението да отрежеш пожълтяващите листа преждевременно. Те трябва да бъдат оставени на растението, докато изсъхнат напълно и станат кафяви и хартиени. Едва тогава те могат да бъдат отрязани на около 2-3 сантиметра над върха на луковицата. Преждевременното отстраняване на все още зелените или жълти листа ще лиши луковицата от ценни хранителни вещества и ще намали потенциала за бъдещ цъфтеж.

През този подготвителен период растението все още се нуждае от светлина, за да завърши процеса на фотосинтеза и пренос на хранителни вещества. Едва след като поливането е спряно напълно и листата са отстранени (или са изсъхнали напълно), саксията се премества на тъмно и хладно място за същинския период на покой. Този плавен преход е много по-малко стресиращ за растението, отколкото рязкото спиране на грижите.

Условия за съхранение на луковиците

Осигуряването на правилните условия по време на периода на покой е от критично значение за оцеляването на луковицата и за успешното индуциране на цъфтежа. Най-важните фактори са температурата, липсата на светлина и сухотата. Идеалната температура за съхранение е хладна, но не замръзваща, в диапазона между 10°C и 13°C. По-високите температури могат да попречат на луковицата да влезе в пълен покой, докато температури близо до нулата могат да я повредят.

Мястото за съхранение трябва да е тъмно. Светлината може да стимулира преждевременното събуждане и растеж, което ще прекъсне периода на покой. Подходящи места са мазе, неотопляем гараж, хладен килер или дори шкаф на хладен балкон, при условие че температурите не падат под нулата. Ако луковицата се съхранява в саксията, просто преместете цялата саксия на избраното място.

Както вече беше споменато, по време на съхранение луковицата не се полива изобщо. Почвата в саксията трябва да бъде напълно суха. Ако си избрал метода за съхранение на луковицата извън почвата, след като я извадиш и почистиш, трябва да я оставиш да изсъхне за няколко дни на проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. След това може да се съхранява в хартиена торба, мрежеста торбичка или в кутия, пълна със сух торф, вермикулит или дървени стърготини, което помага да се предотврати прекомерното й изсушаване.

По време на периода на покой е добра идея периодично, веднъж на няколко седмици, да проверяваш състоянието на луковиците. Опипвай ги, за да се увериш, че са твърди и здрави. Ако някоя луковица започне да омеква или да показва признаци на мухъл, тя трябва да бъде изхвърлена, за да не зарази останалите. Лекото сбръчкване е нормално, но ако луковицата стане прекалено мека и лека, това може да е знак за изсъхване или гниене.

Прекъсване на покоя и събуждане на луковицата

След като са изминали поне 8-10 седмици от периода на покой, луковицата е готова да бъде „събудена“ за нов цикъл на растеж. Този процес трябва да се извърши внимателно, за да се даде добър старт на растението. Ако луковицата е била съхранявана в саксията си, сега е моментът да се поднови горният слой на почвата. Отстрани внимателно горните 2-3 см от стария субстрат и го замени със свеж, хранителен компост. Това ще осигури нови хранителни вещества за началния растеж.

Ако луковицата е била извън почвата, тя се засажда в нова саксия със свеж, добре дрениран субстрат, като се спазват правилата за засаждане – около една трета от нея да остане над повърхността. Преди засаждане можеш да я накиснеш за няколко часа в хладка вода, за да се рехидратират корените. След засаждането (или обновяването на почвата), саксията се премества на топло и светло място. Идеалната температура за стимулиране на растежа е около 21-24°C.

Първоначалното поливане след периода на покой трябва да бъде много оскъдно. Дава се съвсем малко вода, колкото да се овлажни леко почвата около основата на луковицата. Прекомерното поливане на този етап, преди да се е развила активна коренова система, е най-сигурният начин да предизвикаш гниене. Редовното и по-обилно поливане започва едва след като се появи върхът на цветоноса или листата и достигне височина от няколко сантиметра.

Обикновено първо се появява цветоносът, което е добър знак. В рамките на няколко седмици след събуждането и при подходящи условия, той ще започне бързо да расте. Листата обикновено се появяват малко по-късно, по време на или след цъфтежа. Бъди търпелив, тъй като различните сортове и индивидуални луковици могат да реагират с различна скорост. Ако всичко е направено правилно, скоро ще бъдеш възнаграден с появата на великолепни цветове.