Зимуване на ромнеята на Коултър в градината

Ромнеята на Коултър идва от сравнително мек климат и зимоустойчивостта ѝ зависи силно от температурата, влажността на почвата и защитата на мястото. Установените растения могат да преживеят значително застудяване, особено когато корените се намират в суха и добре дренирана почва. Младите екземпляри са по-чувствителни и се нуждаят от по-внимателна защита през първите зими. Най-опасното съчетание е силен студ с продължително мокра коренова зона.

В по-мек климат надземните стъбла могат да останат частично жизнени през зимата. При по-силни студове те често измръзват до основата, без това непременно да означава загиване на растението. Здравата коренова система може да образува нови издънки през следващата пролет. Затова не бива да се правят прибързани заключения веднага след зимата.

Подготовката за зимата започва още през втората половина на лятото. Късното азотно торене трябва да се избягва, за да не се стимулира мек нов растеж. Поливането постепенно се намалява с понижаването на температурите. Това подпомага узряването на тъканите и естествения преход към покой.

Мястото има решаващо значение за презимуването. Растение до южна стена често понася зимата по-добре от същия вид на открито и ветровито място. Камъкът и зидарията натрупват топлина през деня и намаляват резките температурни колебания. Защитата от студени ветрове допълнително ограничава изсушаването и измръзването на стъблата.

Подготовка през есента

След приключване на активния растеж растението не трябва да се подхранва с азотни торове. Такива торове предизвикват нови нежни леторасти, които не успяват да узреят преди първите студове. Те лесно се повреждат и могат да се превърнат в входна точка за гниене. Есенната стратегия трябва да насърчава покоя, а не растежа.

Поливането се регулира според естествените валежи. Ако есента е дъждовна, допълнителна вода обикновено не е необходима. Ако е необичайно суха, умерено дълбоко поливане преди трайното застудяване може да бъде полезно. Важното е почвата да не остава наситена с вода.

Основата на растението се почиства от плътни натрупвания на влажни листа. Те могат да създадат студена и задушна среда около стъблата. При необходимост се поставя защитен слой от сух и рохкав материал след настъпването на стабилно студено време. Мулчът трябва да изолира, без да задържа постоянна влага.

Не е необходимо надземната част задължително да се изрязва много рано през есента. Частично запазените стъбла могат да допринесат за естествена защита на основата. Освен това ранното рязане понякога стимулира нежелан нов растеж при топло време. Основното почистване обикновено е по-подходящо в края на зимата или началото на пролетта.

Защита на кореновата система

Корените са най-ценната част на растението през зимата. Дори когато надземната маса измръзне, жизнените корени могат да възстановят ромнеята. Затова защитата трябва да бъде насочена към ограничаване на дълбокото промръзване и преовлажняването. Добре дренираната почва е първата и най-важна мярка.

В по-студени райони около кореновата зона може да се положи рохкав изолационен слой. Подходящият материал трябва да съдържа въздух и да не се слепва в постоянно мокра маса. Не бива да се натрупва дебел мокър компост непосредствено върху короната. Целта е температурна защита, а не допълнително задържане на вода.

При млади растения защитата може да бъде по-сериозна. Първата и втората зима са критични, защото кореновата система все още не е достигнала пълна дълбочина и обем. Допълнителен сух мулч и защитено място значително увеличават шансовете за успешно презимуване. С всяка следваща година установеното растение обикновено става по-устойчиво.

Контейнерните растения са значително по-уязвими от тези в открита почва. Кореновата бала в саксия може да замръзне от всички страни, докато почвата в градината има по-голям топлинен резерв. Съдовете трябва да се изолират или да се преместват на хладно, защитено и светло място. Почвата в тях се поддържа само леко влажна през зимата.

Поведение през зимата и ранната пролет

Изсъхването на листата и стъблата след силен мраз е нормално в по-студен климат. Това не означава непременно, че корените са загинали. През пролетта трябва да се изчака затопляне на почвата, преди да се оцени окончателно състоянието. Новите издънки понякога се появяват по-късно от тези на много други многогодишни растения.

Повредените стъбла могат да се оставят до края на най-студения период. Те осигуряват известна защита на основата и ясно показват докъде е достигнало измръзването. Когато опасността от силни студове намалее, сухите части се изрязват до здрава тъкан или близо до почвата. Новият растеж след това има свободно пространство и повече светлина.

Пролетният мулч трябва да се разреди постепенно. Ако дебелият зимен слой остане дълго време, почвата се затопля по-бавно и може да задържа прекалено много влага. Това забавя появата на новите издънки и увеличава риска от загниване. Добрата аерация около короната става особено важна с повишаването на температурите.

Не бива да се започва силно торене веднага след зимата. Първо трябва да се изчака появата на активен нов растеж. Тогава може да се приложи умерено пролетно подхранване, ако почвата е бедна. Така хранителните вещества се използват от активно функциониращи корени вместо да се натрупват в студената почва.

Зимуване в райони със суров климат

В местности с продължителни силни студове изборът на микроклимат е решаващ. Южна стена, защитен вътрешен двор или топъл склон могат да направят разлика между успешно презимуване и загиване. В ниски места, където се събира студен въздух, рискът е значително по-висок. Същото важи за открити ветровити участъци.

Повдигнатата леха може да бъде полезна там, където зимните валежи са обилни. Тя позволява на водата да се оттича по-бързо от кореновата зона. При силно студен климат обаче прекалено високата леха може да изстива по-бързо от околната почва. Затова конструкцията трябва да балансира дренажа и температурната защита.

Младите растения могат временно да се покриват при екстремни студове с дишащ защитен материал. Плътно полиетиленово покритие без вентилация не е подходящо, защото натрупва конденз. Защитата трябва да намалява охлаждането от вятъра, без да създава постоянно влажна среда. При затопляне покритието се отстранява или проветрява.

В крайно неблагоприятни условия контейнерното отглеждане може да бъде по-сигурно, ако има подходящо помещение за зимуване. Съдът се прибира след настъпването на покоя и се държи хладно, но защитено от силно замръзване. Полива се оскъдно, колкото кореновата бала да не изсъхне напълно. През пролетта растението постепенно се закалява преди връщането му навън.